Присъда № 1 от 16.02.2023, Апелативен съд - Варна

Мотиви към присъда №1/16.02.2023 година по ВНОХД №386 по описа на Апелативен съд – Варна за 2022 година:

Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда №38/23.06.2022 година, постановена по НОХД №1051/2021 година по описа на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимата М. С. И. е призната за невинна и оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение да е извършила престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК.

Суспензивен и деволутивен ефект по отношение на първоинстанционния съдебен акт оказват протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Варна и въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК от повереника на частните обвинители, насочени към влошаване положението на подсъдимата в хипотезата на чл.336, ал.1, т.2 от НПК. В резюме, с протеста се поддържа необоснованост на оправдателната присъда по отношение на причината за загуба на устойчивост на управляваното от подсъдимата МПС със съпътстващи доказателствени доводи. Искането на публичното обвинение е за осъждане на М. И. по съответното й обвинение в първата инстанция за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК и при алтернативност, запълване на бланкетната диспозиция на материалната норма с нарушенията по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, или само с първото от тях. С въззивната си жалба повереникът атакува фактическата страна на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, отправяйки критики към дадената оценка за достоверност на обясненията на дееца. Дори и при обоснованост на данните за намеса на пострадалия в управлението на автомобила, повереникът поддържа, че действията на подсъдимата по избор на скорост при мокра настилка и завИ.е на волана наляво до загуба на странична устойчивост на автомобила са съставомерни по повдигнатото обвинение, затова първоинстанционната присъда би следвало да бъде отменена и М. И. да бъде осъдена за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК. Алтернативно се заявява основанието по чл.335, ал.2 от НПК, поради допуснато от окръжния съд нарушение по чл.13 и чл.14 от НПК.

В пренията на съдебното заседание въззивният прокурор поддържа протеста. С оглед заключение на повторна комплексна експертиза във въззивната инстанция, пледиращият публичен обвинител обосновава само нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, като породило причинно-следствена връзка с общественоопасната последица на деянието. По отношение на индивидуализацията на наказанието, прокурорът прави анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, насочвайки мотивите си за справедливо наказание към долната санкционна граница на лишаването от свобода, при всички положения с приложението на чл.66 от НК и към разумен срок на лишаването от правоуправление.

Пледоарията на повереника на частните обвинители е в подкрепа на въззивната жалба и при споделени доводи от обвинителната теза на прокурора както по съставомерността на деянието, така и по релевантните 1 положения относно индивидуализацията на наказанието.

Защитната реч на адв.Т. поддържа отсъствие на виновно поведение на подсъдимата, пораждащо причинен процес към смъртта на пострадалия в пътната злополука. Леталитетът на последния обосновава с фактически данни за негова неправомерна намеса в управлението на автомобила чрез завИ.е волана надясно – обстоятелство, проверено и подкрепено по мнение на защитника от съдебни експертизи, приобщени в съдебното следствие в първата инстанция. Аргументирано, адв.Т. атакува обосноваността на повторната комплексна експертиза, заявявайки че в случай на оценяването й като законосъобразен доказателствен способ, изводите относно скоростта на движение на подсъдимата непосредствено преди пътното произшествие не биха могли да се ползват предвид обстоятелствената част на обвинението. В заключение, защитникът желае потвърждаване на първоинстанционната присъда, но пледира и алтернативно - в случай на отмяната на съдебния акт да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи отговорността на М.

И. обстоятелства и да бъде приложен институтът на условното осъждане.

В лична защита подсъдимата не развива позиция, в последната си дума изразява съжаление и моли да й бъде даден шанс.

Варненският апелативен съд, като обсъди доводите в протеста и въззивната жалба на повереника, становищата на страните в съдебното заседание и след като по реда на чл.313 и чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прие че са налице основания за нейната цялостна отмяна и постановяване на нова в условията на чл.336, ал.1, т.2 от НПК при следните фактически и правни положения:

1.От фактическа страна:

Подсъдимата М. И. е правоспособен водач на МПС.

След полунощ на 05.12.2020 година тя шофирала л.а.“Тойота РАВ 4“ с рег.№В0255ВХ в посока от кв.“Виница“ към централната част на гр.Варна.

Пътувала по бул.“Осми Приморски полк“, в условията на двупосочно движение и влажна асфалтова настилка, без неравности и наклон. На предна дясна седалка в автомобила се намирал пострадалият С. С..

При приближаване на кръстовището между бул.“Осми Приморски полк“ и ул.“Боян Блъсков“, подсъдимата загубила управлението, вследствие на което автомобилът нарушил устойчивостта си, завъртял се около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, после тръгнал наляво, издавайки остър звук от страничното плъзгане на автомобилните гуми по асфалтовата настилка, ударил се в напречния бордюр на кръстовището, преминал през предпазните метални парапети и последвал страничен удар върху дясната повърхност на колата в бетонен стълб. При този удар колата направила ротация около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, завъртяла се и около хоризонталната си ос, преминала над бетонната подпорна стена и от височина от около 1.20м паднала върху 2 тавана и предния си капак пред дома на св.И. И. в гр.Варна, на ул.Боян Блъсков“ №26.

Пръв при катастрофиралия автомобил се озовал св.И., а неговата съпруга подала сигнал за произшествието на тел.112. До идването на мъжа, подсъдимата успяла да се освободи от колана си и да изпълзи извън колата.

Тя била в шок, говорела несвързано, търсела помощ. Опит за изваждане на спътника й направили св.И. и притеклият се св.И. А.. Вследствие на сигнала до тел.112 на мястото на произшествието пристигнал екип на РД ПБЗНВарна, който с помощта на хидравлични инструменти успял да извади пострадалия Свилен С.. Мъжът бил транспортиран незабавно в МБАЛ „Св.Анна“. Той бил в тежко състояние и на 06.12.2020 година починал в болничното заведение в резултат на съчетана травма глава- гръден кошкорем.

Горната фактическа обстановка се установява от доказателствената съвкупност, част от която е попълнена в условията на чл.373, ал.1 от НПК при законосъобразно проведено от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, друга група доказателства и източниците им са събрани и проверени от първата инстанция в условията на непосредственост, във въззивното производство е назначена повторна комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, събрани са писмени доказателства. Конкретно, отразените в настоящите мотиви фактически положения се извличат частично от обясненията на подсъдимата, от показанията на св.св.Св.И., Ив.И., А., Г., И.П., Ат.П., Т., Ив.Д. И., Р., М., от заключения на съдебно-медицински експертизи, протокол за химическа експертиза №1227/07.12.2020г., заключение на КАТСМЕ, от протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, веществени доказателства – видеозапис и снимки, писмени доказателства - телефонограма, справка за подсъдимата като водач на МПС и др.

Относно пътното деяние, предмет на доказване в настоящето наказателно производство, подсъдимата М. И. изгражда версия за възникнал спор с пострадалия по време на движението на автомобила. Твърди, че С. С. дръпнал волана в обратна посока, тя натиснала спирачка, автомобилът отишъл наляво, загубил устойчивост и напуснал пътното платно.

Първоинстанционният съд се доверил на обясненията на М. И., считайки ги за достоверни с оглед заключенията на единична АТЕ и допълнителна КАТСМЕ, приемайки че обективните данни по делото не изключват намеса на пътника за промяна в посоката на автомобила чрез придърпване на волана надясно, като при възстановяване на контрола върху движението от страна на водачката, се получила загуба на странична устойчивост на колата, довела до страничното й плъзгане и неконтролируемо поведение, непредотвратимо от шофьора. Становището на въззивния състав, вследствие на собствена доказателствена оценка е за необоснованост на приетите от окръжния съд фактически положения, до които се е достигнало при непълноценна аналитична дейност без обясненията на подсъдимата да бъдат съпоставени от 3 съдържателна страна с останалите доказателства по делото, включително се набелязва и недостатък в оценката за обоснованост и правилност на приетите от окръжния съд експертизи в областта на автотранспорта.

В доказателствената основа са налице преки фактически данни, чрез които може да се възстанови обективно картината на интересуващото това наказателно производство събитие. Става въпрос за следи от пътното произшествие, за чиято характеристика процесуално познание се черпи от протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, съставен при провеждане на огледа, видеозапис и фотоснимки на катастрофиралия автомобил. Конкретно въззивният състав визира: 1)следа от протрИ.е на гума без отлагане на вещество с дължина 3.80м и ширина 15см, която завива косо наляво по посока на огледа, 2)следа от протрИ.е върху тротоар с дължина 60см и ширина 15см, 3)изкъртени и огънати метални тръби – останки от метален парапет и изкъртени тротоарни плочки, 4)катастрофирал л.а.“Тойота РАВ 4“, намерен да лежи по таван до стената на дом на ул.“Боян Блъсков“№26 с деформации в предната част във вид на хлътване към купето, наличие на метална тръба преминаваща през предната част на купето. Предно дясно колело е с фиксиран по-голям ъгъл на завИ.е наляво в сравнение с ъгъла на предно ляво колело. Установени са деформации от всички страни, липсваща броня, резервно колело, подкалници, лайсни, стъкла, балоните на предните въздушни възглавници са фиксирани увиснали, обезопасителният колан на мястото на водача е намерен разтегнат, а коланът на пътника е фиксиран прибран към колонката.

С оглед естеството на преките доказателства, няма и не може да има съмнение, че за изясняване на техния принос към обективната истина за деянието и авторството, доказателственият процес по делото е имал пряка потребност от способа по чл.144 от НПК, приложен както в стадия на разследването, така и в съдебното следствие от съдебната фаза. В досъдебното производство е назначена единична АТЕ, която според мотивите към първоинстанционната присъда е била ценена като обоснована и правилна.

Оценката на въззивния състав е по-различна, доколкото в правилността на изводите на вещото лице В. възниква обосновано съмнение поради липса на научна верификация на заетата експертна позиция относно механизма на произшествието. Очевидният недостатък не е бил отстранен с отговорите на вещото лице по чл.282, ал.1 от НПК (НОХД, л.94гр.), поради което въззивният състав прие, че обмисляната единична АТЕ не е процесуално релевантна към чл.152, ал.1 от НПК.

В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК първоинстанционният съд е назначил допълнителна комплексна експертиза със специализация в областта на автотранспорта и съдебната медицина, която поначало е имала компрометиран предмет, т.к. поставените към вещите лица въпроси в пунктове от втори до шести не изискват специални знания в областта на науката и техниката, а задачите в пункт първи и от седми до девети, при извода за неправилност на първоначалната АТЕ, са недостатъчни 4 за изясняване на условията и причините на транспортното деяние.

При тези съображения въззивният състав взе решение за назначаване на повторна КАТСМЕ, чието заключение кредитира изцяло при извод за обоснованост, с оглед изчерпателното изследване на всички доказателствените материали по делото и при заключение за правилност, предвид подробната мотивация и убедителната устна защита по реда на чл.282 от НПК на приложените научни подходи и техните резултати с пряко отношение към обстоятелствата по чл.102 от НПК. Повторната експертиза много обстойно е проучила обективните находки от местопроизшествието, диференцирала е отделните моменти в движението на автомобила на подсъдимата по платното от момента на загуба на управление до установяването му в състояние на покой, извлякла е с помощта на метода на фотограметрията дълбочината на деформациите по катастрофиралото МПС, определяйки скорост непосредствено преди удара от около 75км/ч, която е най-благоприятна за И. и минимално възможната, за да може шофираният от нея автомобил да достигне до нивото на електрическия стълб, в който се ударил с последваща ротация и полет.