Решение № 277 от 27.06.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Габрово, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Д.а Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20254210100037 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото се води по предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ГАБРОВО" ЕАД, с ЕИК 107009273, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална" № 6 срещу Д. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********" № 4, вх. Б, ап. 2.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

В исковата молба се твърди, че ответникът, като потребител на топлинна енергия за процесните месеци, доставяна му от ищеца „Топлофикация - Габрово" ЕАД за имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „**********" 4, вх. Б, ап. 2 не заплатил на установените падежи цената й в размер на посочените суми, а именно: за месец 07.2021г. - 27,37 лв.; за месец 11.2021 г. - 10,38 лв.; за месец 12.2021г. - 28,99 лв.; за месец 01.2022г. - 33,92 лв.; за месец 02.2022г. - 26.91 лв.; за месец 03.2022г. - 30,67 лв.; за месец 04.2022г. - 13,68 лв.; за месец 06.2022г. - „-2,46 лв."; за месец 11.2022г. – 15,74 лв.; за месец 12.2022г. - 22,78 лв.; за месец 01.2023г. – 16,04 лв.; за месец 02.2023г. – 14,37 лв.; за месец 03.2023г. - 1,14 лв.; за месец 06.2023г. - 9,27 лв., или общо сума в размер на 248,80 лв. главница. Претендираната цена била за отдадена от сградната инсталация топлоенергията, тъй като радиаторите на ответника били изключени и поради това нямало консумация на топлоенергия за отопление на имота му.

От забавата за изпълнение на горепосочените парични задължения възникнало правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от 1

ЗЗД върху всяко главно вземане за периода от датата след падежа д о 10.10.2024г. в размер общо на 49,16 лева. С цел събиране на горепосоченото парично задължение и на основание чл. 154 от Закона за енергетиката било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, за което било образувано ч.гр.дело № 1730/202 4 г. по описа на Районен съд - гр. Габрово и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която постъпило възражение от него.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи:

- сумата 248,80 л е в а - главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия, отдадена от сградната инсталация за следните месеци: 07, 11, 12.2021г.; 1, 2, 3, 4, 6, 11, 12.2022г.; 1, 2, 3, 6.2023г., ведно със законната лихва от датата на получаването на заявлението в съда – 15.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;

- с у м а т а 49,16 лева, представляваща лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до 10.10.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение на паричното задължение по чл.

410 от ГПК № 839/21.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1730/2024 г., както и да му бъдат присъдени съдебните и деловодни разноски.

2. От страна на ответника:

Ответникът не представя отговор на връчената му искова молба. В реализация на правата си по чл. 143, ал. 2 от ГПК оспорва, че дължи плащане на доставена от ищцовото дружество топлоенергия, тъй като радиаторите в апартамента му били изключени и пломбирани.

Отдадената от сградната инсталация топлоенергия трябвало да се заплаща само от ползващите топлоенергия за отопление. Претенцията да заплаща енергия отдадена от сградната инсталация нарушавала принципа от конституцията, че всички се раждат равни по достойнство и права.

ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и данните по делото, от фактическа и правна страна съдът намира следното:

1. Правна квалификация на претендираните права:

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Претендираните материални права на ищеца относно сумата за главница се основават на разпоредбите на чл. 153 ал. 1 от Закона за енерегетиката /ЗЕ/, а относно това за лихви – на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.

2. От фактическа страна:

Не е предмет на спор по делото, че „Топлофикация - Габрово" ЕАД е дружество лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия /съгласно представената по делото Лицензия № Л-009-05/17.10.2000 г./. Относно Общите условия на дружеството е налице положително становище от страна на Комисията за 2 защита на потребителите /видно от писмо изх. № Ц-02-716/23.07.2008 г., същите са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране –ДКЕВР /видно от Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР/ и са станали приложение към лицензията на дружеството за дейност по пренос на ел.енергия, поради което същите обвързват клиентите на дружеството. По делото не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия.

От издадените от ищеца и неоспорени от ответника фактури и справка за неизплатени задължения за доставена топлоенергия по партида № 412, разкрита при ищеца за отчитане на отношенията му с ответника Д. М. Д., е видно, че през процесния период – м.07.2021 г. – м. 06.2023 г. от обекта на ответника с адрес: гр.

Габрово, ул. „**********" 4, вх. Б, ап. 2 е потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 297,96 лева. Мораторната лихва, състояща се от лихвите за просрочие за всяко от задълженията, сбор от които е главницата, за периода от датата на просрочието до 10.10.2024г. е в размер общо на 49,16 лева.

От страна на ответника не се твърди да са заплатени претендираните от ищеца суми за топлинна енергия.

3. От правна страна:

По делото не се оспорва начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на етажната собственост и стойността й. Оспорва се основанието за начисляването й.

Сградните инсталации са обща етажна собственост и при прекратяване ползването на топлинната енергия от абонат, същия остава потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ. В чл.72 от Наредба №2/20.05.2004 г. за топлоснабдяването е регламентирано заплащането на сума за мощност и от потребители, които са прекратили подаването на топлинна енергия в имотите си.

Съгласно Наредбата за топлоснабдяването № 16-3348/16.04.2007г., дела на сградната инсталация се определя по формула, съгласно приложена методика в наредбата и се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем.

С решение № 221 от 11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г., II т.о., ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, възпроизвело установеното с чл. 108, ал. 4 и ал. 5 ЗЕЕЕ (отм.), собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от 3 влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно от справката на л. 8 от делото, издадена от “Топлофикация Габрово” ЕАД, за имота има открита партида под № 412, водеща се на ответника Д. М. Д., който е в облигационно правоотношение с „Топлофикация - Габрово" ЕАД, като по делото не са налице доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца.

От установеното от фактическа страна е видно, че стойността на потребената топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за имота на адрес: гр. Габрово, ул.

„**********" 4, вх. Б, ап. 2 за периода м.07.2021 г. – м.06.2023 г. е на обща стойност 297,96 лева. Общият размер на лихвата за забава, изчислена като сбор от лихвите върху всяко от просрочените месечни задължения за периода от датата на просрочието до 10.10.2024г. е в размер общо на 49,16 лева, съответно исковете за главница и мораторна лихва са изцяло основателни.

Относно възражението на ответника, че заплащането на енергия, отдадена от сградната инсталация, нарушава принципа от конституцията, че всички се раждат равни по достойнство и права:

Законовите разпоредби, регламентиращи да бъде заплащана стойността на отдадената от сградната инсталация топлоенергия, имат за цел да разпределят заплащането на стойността на тази енергия между всички ползващи се от нея. Имотът на ответника също се ползва от нея, тъй като част от преминаващата по инсталацията (тръбите) топлоенергия се отделя в апартамента му и го нагрява. По този начин намалява разходите му за отопление, които прави от други източници на топлина.

Възприемането на тезата му, че не дължи заплащането на тази енергия, би го поставили в положение да потребява тази енергия, но други да я заплащат, което противоречи на принципа на справедливостта и би довело до неоснователното обогатяване на ответника. Именно за това законодателят е възприел принципа, че прекъсването на топлоснабдяването може да стане само с решение на общото събрание на етажната собственост. В този случай се прекратява изцяло топлоподаването до абонатната станция. В случая не се твърди от ответника да е прекратено топлоснабдяването на етажната собственост. Напротив, твърди се, че отдадената от сградната инсталация топлоенергия трябва да се заплаща само от ползващите топлоенергия за отопление. След като етажната собственост е топлоснабдена, то ответникът дължи заплащането на потребената топлоенергия от сградната инсталация за имота му.

Поради изложеното исковете за главница и мораторна лихва следва да бъдат уважени изцяло.

4. Относно претенциите за разноски:

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

По делото се претендират и видно от данните по делото са заплатени разноски от ищеца в хода на исковото производство, както следва: 25,00 лв. заплатена държавна 4 такса за образуване на делото и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за една инстанция, или разноски в общ размер на 325 лева. Тъй като искът е уважен изцяло, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски по исковото производство в размер на 325 лева.

Предвид ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив за дължимостта на разноските извършени в заповедното производство, които са 225,00 лева. Тъй като дължимостта на присъдените със заповедта суми е установена изцяло, то сторените разноски в заповедното произвдство следва да бъдат присъдени на ищеца изцяло, а именно 225 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********" № 4, вх. Б, ап. 2 ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО" ЕАД, с ЕИК 107009273, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална" № 6:

- сумата 248,80 лева - главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за периода от месец юли 2021г. до месец юни 2023г. вкл., ведно със законната лихва от 15.10.2024 г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 153 ал. 1 от ЗЕ;

- сумата 49,16 лева - лихва за забава - сбор от лихвите за забава върху всяко дължимо от ответника задължение за главница, от датата на забава до 10.10.2024г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за които е издадена Заповед за изпълнение на паричното задължение по чл.