Определение № 1919 от 23.09.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1919

Апелативен съд - София

01.09.2020 г.

Град София

4-ти граждански

На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно частно гражданско дело № 20201000502607 по описа за 2020 година

Производството е образувано по частната жалба на адв. И. И. - С. – процесуален представител на ищцата И. С. С.-Л., подадена срещу определението на Софийския градски съд, І ГО, 10 състав, постановено на 27.01.2020 г. по реда на чл.248 от ГПК по гр. дело № 10 114/2018 г.

В частната жалба се излагат съображения, че определението на градския съд е незаконосъобразно, тъй като неправилно адвокатското възнаграждение е изчислено на базата на сбора от всички искове, а не за всеки иск поотделно, както и че възнаграждението е следвало да бъде определено на базата на уважената част от исковете, а не в съотношение уважена към отхвърлена част от исковете.

Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата, подадена по реда на чл.248 от ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по делото – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

Съдът намира, че частната жалба е допустима – същата е подадена при спазване на срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна – процесуален представител на ищцата по делото, осъществил правна защита при условията на чл.38 от ЗА, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по настоящия процесуален ред.

При преценка на основателността на частната жалба въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред градския съд е образувано по исковата молба на И. С.-Л., с която ищцата е поискала, съдът да осъди ответника ЗК „Лев инс“ АД да й заплати 1 следните суми, дължими поради увреждането й в резултат от ПТП: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 38 000 лева /впоследствие претенцията е увеличена на 58 000 лева/; 112 лева обезщетение за имуществени вреди и 1 152,37 лева, представляващи лихви върху доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 13 755 лева – за периода от датата на увреждането – 17.06.2017 г. до датата на плащането – 13.04.2018 г. Общият размер на претенциите е 59 264,37 лева.

В производството пред СГС ищцата е била представлявана от адв. И. И.-С. при условията на чл.38 от ЗА.

С решението, постановено на 15.11.2019 г., градският съд е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата И. С.-Л. 23 000 лева обезщетение за неимуществени вреди; 112 лева обезщетение за имуществени вреди и 1 150,11 лева лихви за забава върху доброволно изплатеното обезщетение. Общо присъдената сума е 24 262,11 лева.

Правилно съдът е определил възнаграждението на базата на определения „интерес“ /какъвто е терминът, използван в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Отделните претенции на ищцата произтичат от един и същ юридически факт, заявени са на едно и също правно основание – чл.432, ал.1 от КЗ. Поради това интересът, на базата на който следва да се определи адвокатското възнаграждение, е 59 264,37 лева. За този размер на интереса адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, възлиза на 2 307,93 лева.

При уважен размер от 24 262,11 лева дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 944,85 лева – съразмерно на уважената част от претенциите. Неоснователно е оплакването, че съдът е следвало да приложи чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, изчислявайки възнаграждението върху уважената част от исковите претенции.

Съгласно чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, разноските, направени от страните, се присъждат съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от иска. Няма законова логика, когато процесуалното представителство е било заплатено, в полза на страната да се присъжда такава част от реално заплатеното адвокатско възнаграждение, съответстваща на уважената /съответно на отхвърлената/ част от иска, а при представителство по реда на чл.38 от ЗА това възнаграждение да се изчислява по друг начин – върху уважената част от иска.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

2

Воден от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. И. И.-С. – процесуален представител на ищцата И. С. С.-Л., подадена срещу определението на Софийския градски съд, І ГО, 10 състав, постановено по реда на чл.248 от ГПК на 27.01.2020 г. по гр. дело № 10 114/2018 г.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в 1-седмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му, при спазване изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3