Решение № 203 от 10.10.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Сандански, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250101218 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Я. Я., с ЕГН**********, с адрес-гр.С., ул.“С.Х.“, № ** срещу „Изи Асет Мениджмънт“-АД, с ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление-гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“, № 28, ет.2, ап.40-46, с която са предявени два обективно съединени иска, а именно: за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №****** от 14.07.2021г., поради наличието на неравноправни клаузи, поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона, с правно основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП; чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с ЗПК, и за заплащане на сумата от 1 лев- частичен иск от 625лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № ******, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата сочи, че на 14.07.2021г. е сключила с ответното дружество договор за паричен заем № ******, като е договорено отпуснатия заем да бъде в размер на 1250лева, видът на вноската-месечна. Сочи се още, че в чл.4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант-две физически лица, поръчители, които да отговарят на определени условия, или банкова гаранция в полза на институцията отпуснала кредита. Сочи се също, че на същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция № ******, по силата на който „Файненшъл България“-ЕООД е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата, а тя се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 651,15лв., която 1 сума е разсрочена за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Изтъква се, че съгласно договора за поръчителство ищцата е следвало да предоставя дължимите парични средства на „Изи Асет Мениджмънт“-АД, което е упълномощено от „Файненшъл България“-ЕООД да събира в негова полза сумите по договора. Твърди се, че относно договора за предоставяне на поръчителство има влязло в сила решение № 196/30.07.2024г., постановено по гр.д.№378/2023г. по описа на Районен съд Сандански, което дело е било образувано по предявени от Т. Я. Я. срещу „Файненшъл България“-ЕООД искове за прогласяване нищожността на договор за прогласяване на поръчителство № ******/14.07.2021г. и за връщане на платено без основание възнаграждение за поръчителство. Твърди се, че сключеният между страните договор за паричен заем № ******/14.07.2021г. е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, а именно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя-задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство. Твърди се, че договор за паричен заем № ******/14.07.2021г. е нищожен и поради противоречие със закона-чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като ГПР в процесния договор вследствие на сключения въз основа на него договор за поръчителство става по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и нищожен поради заобикаляне на закона, защото посочения в договора ГПР е различен от действителния. Твърди се, че в изпълнение на процесния договор за заем ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 1875лева, представляваща 1250лв. главница и 625лева лихва. По изложените съображения ищцата предявява настоящите искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Същият оспорва твърдяната нищожност на договора. Твърди, че в договора за паричен заем не съществува клауза или уговорка, която задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство, както и че изискването за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.4 от договора, е допустимо и законно, а също и че обезпечението е присъщ белег на всеки един договор за кредит, като кредитополучателят е могъл да избира между вида на обезпечения, които да представи. Твърди още, че действителността или недействителността на клаузата на чл.4 от договора за паричен заем не се отразява на действителността на договора за паричен заем, тъй като тя не засяга основните права и задължения на страните по договора за паричен заем. Ответникът твърди също, че в договора са спазени изискванията на ЗПК, като ГПР и общата дължима сума са изчислени към момента на сключване на договора и ГПР е изчислен по определения в приложение 1 на ЗПК начин, както и че посочените параметри са коректни и ГПР е коректно изчислен. Ответникът твърди, че надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР, предвиден в чл.19 от ЗПК, не води до нищожност на целия договор за кредит, а само на договорните клаузи, които предизвикват оскъпяването. Твърди 2 също, че неточен/сгрешен ГПР не води до нищожност на целия договор. Ответникът оспорва ищцата да е заплатила по договора лихва в размер на 625лв. В тази връзка твърди, че в договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%, като общо дължимата сума, съгласно чл.2,т.7 от договора възлиза на 138,85лв., както и че предсрочното погасяване на задълженията по договора е довело до редуциране на лихвеното задължение и то е било заплатено в размер на 97,92лв.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.

С протоколно определение от 25.09.2025г. съдът е допуснал изменение размера на предявения частичен осъдителен иск, като същият се счита предявен за заплащане на сумата от 97,92 лева-пълния размер на вземането.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2021г. между „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, в качеството на заемодател и Т. Я.

Я., с ЕГН-**********, в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № ******, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1250лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя в срок от 30 седмици чрез 15 броя двуседмични погасителни вноски в размер на 92,59лв., с дати на плащане посочени в договора, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35,00%, и годишен процент на разходите на заема- 40,40%., при което общата сума дължима от заемателя е 1388,85лева. В договора е посочено и какво е взето предвид при изчисляване на ГПР.

Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно-две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата (14.07.2021г.) Т. Я. Я., в качеството си на потребител, е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейностпредоставяне на гаранционни сделки), в качеството му на гарант, договор за предоставяне на гаранция № ******, по силата на който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „ИзиАсет Мениджмънт“-АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу платимо от потребителя на гаранта възнаграждение в размер на 651,15лв. В договора е предвидено, че възнаграждението на гаранта е платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 3

43,41 лева на падежни дати посочени в договора, като плащането на възнаграждението се извършва по начините установени в договора за паричен заем, както и че „ИзиАсет Мениджмънт“-АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението на гаранта по този договор.

И двата гореописани договора са подписани от Ю.Р.Д., действаща като представител на „ИзиАсет Мениджмънт“-АД и на „Файненшъл България“-ЕООД. Едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД е „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, като двете търговски дружества имат и един и същ адрес на управление(справка в търговския регистър).

Видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза е, че Т. Я. е извършила плащания по договора в общ размер на 1347,92лв., с които е погасила главницата в размер на 1250лв. и е заплатила възнаградителна лихва в размер на 97,92лв.

Съдът не обсъжда представеното от ищцата решение № 196 от 30.07.2024г., постановено по гр.д.№ 378/2023г. по описа на Районен съд-Сандански, тъй като липсват доказателства същото да е влязло в сила.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата и ответника са страни по договор за заем, който договор е нищожен и по който ищцата е извършила недължими плащания.

По основателността на предявените искове:

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че на 14.07.2021г. между Т.

Я. Я. и „Изи Асет Мениджмънт“-АД е сключен договор за паричен заем № ******, както и че между Т. Я. Я. и „Файненшъл България“-ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № ****** относно изпълнение на паричните задължения на Т. Я. Я. към „Изи Асет Мениджмънт“-АД по договора за паричен заем.

Ищцата твърди няколко основания за нищожност на процесния договор за паричен заем, които следва да бъдат разгледани според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от най-тежкия към по-леките, както и според това дали наведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи /предвидените в чл.26 от ЗЗД/.

Твърдението на ищцата, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй като съдържа неравноправна клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство, която уговорка е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неоснователно, тъй като в договора за паричен заем липсва твърдяната уговорка/клауза (такава клауза се съдържа в договора за предоставяне на гаранция, а не в 4 договора за паричен заем, който е предмет на настоящото производство). За прецизност следва да се отбележи, че наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, не винаги води до нищожност на целия договор/чл.146, ал.4 от ЗЗП/.

Съдът намира за основателно наведеното от ищцата основание за нищожност на договора за паричен заем поради противоречие със закона, поради следните съображения:

Сключеният между страните договор за паричен заем по своята същност представлява договор за потребителски кредит (страните имат качествата съответно потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), поради което за него важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин, като ГПР не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (чл.19, ал.4 от ЗПК). Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице, както когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но той не съответства на действително прилагания между страните. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.