Решение № 12742 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12742 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110105424 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против 1) Д. Й. Р., 2) И. Д. Н., 3) П. Д. Н., 4) Й. Д. Н., 5) П. Д. Н..

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се в гр. ******.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 983, 38 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 241, 20 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 24.01.2025 г.; с у м а т а 96, 88 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; с у м а т а 19, 71 лв., представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2022 г. – 24.01.2025 г., в условията на разделност, както следва: Д. Й. Р. – 6/10, И. Д. Н. – 1/10, П. Д. Н. – 1/10, Й. Д. Н. – 1/10, П. Д. Н. – 1/10.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатя исковите суми. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Д. Н..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Д. Й. Р., И. Д. Н., Й. Д. Н. и П. Д. Н. чрез назначения особен представител адв. П., с който оспорват исковете. Оспорват качеството си на наследници на Д. Н.. Оспорват квотите в съсобствеността по съображения, че с представения договор за замяна на Д. Й. Р. и Д. П. Н. е прехвърлен процесният имот, в замяна на което Д. П. Н. прехвърля на държавата собствения си недвижим имот – апартамент № 18, оценен на 13 507 лв., а разликата в цената на заменяните имоти в размер на 8 058 лв. е покрита със собствени средства. По тази причина счита, че ако ответницата Д. Й. Р. бъде приета за съсобственик, то нейният дял в съсобствеността е 4029/21565 ид.ч., а останалите ид.ч. са придобити от Д. П. Н.. Оспорват процесният имот да е идентичен с този, за който по делото са представени доказателства. Оспорват в имота да е потребявана топлинна енергия. Правят възражение за давност.

Оспорват претенцията за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия по съображения, че не се установява забава на длъжниците, а върху цената на дяловото разпределение – поради липсата на предвиден срок за заплащането й.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е договор за замяна на държавен недвижим имот от 28.10.1987 г., по силата на който Д. Й. Р. и Д. П. Н. са придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 9, находящ се в гр.

******, с площ от 103, 24 кв.м.

От договора е видно, че, за да бъде прехвърлен на Д. Й. Р. и Д. П. Н. процесният имот, оценен на 21 565 лв., Д. П. Н. прехвърля на държавата собствения си недвижим имот – апартамент № 18, оценен на 13 507 лв., а разликата в цената на заменяните имоти в размер на 8 058 лв. е покрита със собствени средства.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Д. П.

Н. е починал на 22.03.1998 г., като е оставил наследници по закон: Д. Й. Р. – съпруга, П. Д. Н. – син, Й. Д. Н. – син, П. Д. Н. – син, и И. Д. Н. – дъщеря.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ******** от 20.09.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. за ап. № 9 в списъка – Д. Й. Н.а.

Представен е договор № 973 от 09.10.2001 г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на 2 услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че в общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление на имота въз основа на отчета на 5 бр. отоплителни тела с ИРРО с дистанционен отчет. Начислена е топлинна енергия за БГВ въз основа на отчетите на 2 бр. топли водомери. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура 246 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 2 087, 87 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 087, 84 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 199, 57 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Вещото лице е посочили и че цената на дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. е на стойност 96, 88 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

3

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения по делото договор за замяна на държавен недвижим имот от 28.10.1987 г. е видно, че, за да бъде прехвърлен на Д. Й. Р. и Д. П. Н. процесният имот, оценен на 21 565 лв., Д. П. Н. прехвърля на държавата собствения си недвижим имот – апартамент № 18, оценен на 13 507 лв., а разликата в цената на заменяните имоти в размер на 8 058 лв. е покрита със собствени средства.

Възражението на ответниците, заявено с отговора на исковата молба, по същество е такова за трансформация на лично имущество по чл.23 СК. От самия договор за замяна на държавен недвижим имот от 28.10.1987 г. е видно, че на Д. Й. Р. и съпруга й Д. П. Н. е прехвърлен процесният имот, оценен на 21 565 лв., в замяна на което Д. П. Н. прехвърля на държавата собствения си недвижим имот – апартамент № 18, оценен на 13 507 лв., а разликата в цената на заменяните имоти в размер на 8 058 лв. е покрита със собствени средства.

Следователно, за 13 507/21 565 ид.ч. е налице лична собственост на Д. П. Н., а за остатъка от 8 058/21 565 ид.ч. е възникнала СИО. Този извод се основава на самия договор за замяна, от който са видни всички обстоятелства, относими към възражението, без да се налага да е налице влязло в сила решение по иск 4 за трансформация, доколкото не съществува пречка този въпрос да се изследва в мотивите на настоящото решение във връзка със заявеното от ответниците възражение.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Д. П.

Н. е починал на 22.03.1998 г., с което СИО се е прекратила при равни дялове (по 4 029/21 565), като е оставил наследници по закон: Д. Й. Р. – съпруга, П. Д.

Н. – син, Й. Д. Н. – син, П. Д. Н. – син, и И. Д. Н. – дъщеря, придобили, както следва:

Д. Й. Р. – 7 536,20/21 565 (1/2 от прекратената СИО + 1/5 по наследяване), П. Д. Н. – 3 507,20/21 565, Й. Д. Н. – 3 507,20/21 565, П. Д. Н. – 3 507,20/21 565, и И. Д. Н. – 3 507,20/21 565.

От качеството на ответниците на съсобственици произтича качеството им на клиенти на топлина енергия за исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.