Определение № 3124 от 23.09.2020, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3124

18.09.2020 г.

Софийски градски съд

Град София

НО VII възз. състав

На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Н. Младенов

Веселина Й. Ставрева

Натали П. Генадиева като разгледа докладваното от Николай Н. Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20201100603351 по описа за 2020 година

Като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНЧД№ 3351/2020 г.по описа на СГС,НО,7-ми въззивен състав , за да се произнесе взе предвид следното :

С протоколно Определение от 27.08.2020 г. по НОХД№ 10269/2019 г. СРС,НО,133ти състав в проведено открито разпоредително потвърдил взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подс.Г.К. с правно основание чл.248,ал.1,т.6 от НПК, оставяйки без уважение направеното искане от защитника за изменението на същата в по-лека такава.

Недоволен от потвърждаването на най-тежката мярка за неотклонение е останал подс.К. , който депозира Частна Жалба в срок.В Жалбата се твърди ,че Определението на СРС в тази му част е неправилно и незаконосъобразно.Оспорва се приетата от съда реална опасност от извършване на престъпление с довод ,че подсъдим и пострадали живеят в общо домакинство.Съдът констатирал още ,че предварителното задържане като срок от жкжлж 5 месеца и половина/към 27.08.2020 г./се явява разумно като срок.Последният обаче не е ясно дали е довел до намаляване на интензитета от приетата за налична опасност от извършване на ново престъпление.Според защитата предположението ,че в случай на евентуално освобождаване от ареста , подс. би се върнал в домакинството на пострадалите , не е изводимо от доказателствената съвкупност.Поради горното се иска отмяна на Определението на СРС и изменение на мярката за неотклонение спрямо този подсъдим в полека/напр.Гаранция в пари/.

Въззивният съд като се запозна с Жалбата , както и с досегашното проц. развитие по делото намира следното :

Жалбата е неоснователна.

В ОСЗ на 27.08.2020 г.СРС,НО,133-ти състав в рамките на открито разпоредително 1 заседание при решаване на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК е потвърдил най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“,взета спрямо подс.Г. Р. К. с обвинения за изършени престъпления по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК, по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК ,както и по чл.296,ал.1 от НК и по чл.296,ал.1 от НК.Както е видно от правната квалификация на обвиненията , срещу К. са висящи две обвинения за тежки умишлени престъпления и за още две умишлени , но не тежки престъпления.Следователно , касае се за обвинения за четири умишлени престъпления, в хипотеза на чл.23,ал.1 от НК/множество престъпления при разнородна реална съвкупност/.Само това обстоятелство завишава степента на обществена опасност на подсъдимия, тъй като не само е налице трайно отношение към предмета на престъпно посегателство на една група защитени от правото общ. отношения , а има засягане на повече групи защитени общ.отношения.Следващата констатация , която се налага е ,че и четирите обвинения по критерия „място на извършване на престъплението“, обективират деяния,които са извършени на един и същ адрес – Горубляне,ул.“****, а така също и спрямо едни и същи пострадали лица – А. и Ю. П..Тоест , обстоятелството ,че подс. живее на същия адрес/при липса на друг такъв , на който би могъл да се установи/ съвсем не е за пренебрегване, както основателно е счел и СРС.На последно място, обстоятелството че съдебното минало на подс. е обременено и то с осъдителна присъда отново за деяние по чл.144,ал.3 от НК спрямо същите пострадали и на същия адрес, е достатъчен акцент върху високата степен на вероятност след евентуално освобождаване от ареста ,подс. да се върне пак на този адрес и да възобнови престъпните си действия срещу същите пострадали.Данни за подобна вероятност се съдържат в показанията на пострадалите за начина ,по който след изтърпяване на наказанието по предишната Присъда , са се развили събитията след връщането на К. на адреса в Горубляне на ул.“****.

Макар СРС , да не е бил подробен в аргументацията си ,всъщност е стигнал до вярното решение,че най подходяща е мярката за неотклонение „Задържане под стража“.Въззивният съд намира ,че предварителното задържане е в рамките на допустимото, делото е в съдебна фаза, от доказателствата по делото може да се преме ,че реалната опасност от извършване на престъпление от страна на подс.К. не е отпаднала , нито е с намален интензитет.Следователно ,целите по чл.57 от НПК биха се постигнали в найвисока степен с мярката за неотклонение „Задържане под стража“ , която би гарантирала и най-важната от целите – „да се попречи на подс.да върши нови престъпления“.

Предвид горните си аргументи , СГС на основание чл.249,ал.3,вр.чл.248,ал.1,т.6 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,133-ти състав , с което на основание чл.248,ал.1,т.6 от НПК е потвърдена и е отказано изменението на мярката за неотклонение „Задържане под стража“,взета спрямо подс.Г.К., тъй като същото е правилно и 2 законосъобразно.

Връща делото на СРС за продължаване на съдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.

18.09.2020 г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3