Определение № 29903 от 18.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29903 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 183 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА Д. В. като разгледа докладваното от ДИАНА Д. В. Гражданско дело №

20261110108411 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.140а, ал.1, вр. ал.2 ГПК, страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, която да се проведе в съдебния център по медиация при Софийския градски съд, находящ се в Софийския районен съд, с адрес: гр.

София, бул. „Цар Борис III“ № 54.

ОПРЕДЕЛЯ срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата на първото открито съдебно заседание.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят в Софийския районен съд, с адрес: гр. София, бул.

„Цар Борис III“ № 54, ет. 2, стая 204, на датата и часа за провеждане на информационна среща за процедура по медиация, посочени в съобщението /призовката/, ведно с което им се връчва препис от настоящото определение.

УКАЗВА на деловодителя на състава незабавно да уведоми координатора на териториалното поделение към съдебния център за настоящото определение преди да изпрати съобщенията /респ. призовките/ до страните. Указва на деловодителя, че в уведомлението посочи обстоятелствата, изброени в чл. 41, ал. 1, т. 1-9 от Наредба № 12/28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация. Указва на деловодителя, че след като получи от координатора информация за определените дата и час за провеждане на информационната среща, следва да ги впише, ведно с мястото за провеждане на информационната среща, в съобщенията /респ. призовките/, да приложи към същите информация относно същността на информационната среща и на процедурата по медиация, правата и задълженията на страните, свързани с участието им в срещата и в 1 медиацията, последиците, в случай че страните откажат да участват в информационната среща, включително и информация относно списъка на медиаторите, вписани към съдебния център при Софийския градски съд, след което следва да изпрати съобщенията /респ. призовките/, ведно с книжата и определението на съда до страните, които да уведоми страните за датата, часа и мястото на провеждане на информационната среща за процедурата по медиация и по телефон.

УКАЗВА на деловодителя на състава да провери редовността на връчването на съобщенията до страните не по-късно от две седмици преди определената дата за информационна среща за процедура по медиация, като в случай че установи нередовност на връчването на съобщението, незабавно да уведоми координатора и съдията докладчик УКАЗВА на страните, че: Съгласно чл.140б ГПК при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават; страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството; при общо съгласие страните могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след срока, определен от съда, едновременно с разглеждане на делото или като поискат производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК;

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба в частта по предявения иск с правно основание по чл.149 СК, като указва на ищцата И. С., в едноседмичен срок от съобщението да посочи крайна дата на периода, за който се претендира присъждане на издръжка за минало време и периода (начална и крайна дата) на иска за издръжка по чл. 143 СК. При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната в тази част, а производството по делото - прекратено.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2026 г. година от 09.30 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за изслушване по реда на чл.59, ал. 8 от СК и да представят доказателства за доходите си за една година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.

Изготвя следния проектодоклад по делото:

Предявен е иск от Л. Г. С. срещу И. А. С. с правна квалификация чл. чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 вр. ал.3 от СК, - за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата, обективно кумулативно съединен с небрачен иск по чл. 59, ал. 2 СК относно родителската отговорност спрямо родените от брака деца – Аделина Л.ова С. родена на 11.03.2011 г. и Симеон Л.ов С., роден на 17.09.2013 г.

Ищецът твърди, че страните са сключили граждански брак на 24.07.2009 г., от който имат две ненавършили пълнолетие деца – Аделина Л.ова С., родена на 11.03.2011 г., и Симеон Л.ов С., роден на 17.09.2013 г. Посочва, че с течение на времето отношенията между съпрузите постепенно са се влошили, като са започнали да възникват конфликти, които според него са били провокирани основно от поведението на ответницата, изразяващо се в постоянно недоволство, упреци, обвинения и нападки към него, както и в липса на разбиране и подкрепа, което довело до фактическата раздяла на 25.12.2025 г. Предвид изложеното моли бракът да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответницата, упражняването на родителските права по отношение 2 на децата Аделина и Симеон да бъде предоставено на майката, като желае да бъде определен режим на лични отношения с тях съобразно предложения от него такъв, както и да бъде определена издръжка на всяко от децата в размер на 200 евро месечно.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. В същият е инкорпориран насрещен иск с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК, за прекратяване на брака с развод по вина на съпруга, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно родителската отговорност спрямо родените от брака деца – А. Л. С. родена на **.**.**** г. и С. Л. С., роден на **.**.**** г., иск по чл.149 СК за присъждане на издръжка за минал период и иск по чл. 56 СК, за предоставяне ползването на семейното жилище. Предявените с насрещния иск претенции са идентични с тези, заявени с искова молба вх. №112208/08.04.2026 г., подадена от ответницата, въз основа на която е образувано гр.д.№9530/2026 г., по описа на СРС, ГО, 149 състав, което е присъединено на основание чл.

213 ГПК към настоящото производство.

Ответницата оспорва изложените от ищеца твърдения относно причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и твърди, че същото се дължи на осъществени от него брачни провинения, изразяващи се в поддържане на извънбрачна връзка, липса на интерес и подкрепа към общия живот на страните, напускане на семейното жилище и прехвърляне на отговорностите относно децата, включително грижите за детето със специални потребности, единствено върху нея. Ответницата поддържа, че е поела основната грижа за децата, като излага твърдения относно техните нужди, както и относно доходите и имущественото състояние на страните, с които обосновава претендираните размери на издръжката. Предвид изложеното моли бракът да бъде прекратен по изключителна вина на съпруга, упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която да бъде определено местоживеенето на децата, на бащата да бъде определен режим на лични отношения, като същият бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 евро за детето А. и 500 евро за детето С, както и издръжка за минало време. Моли също така да бъде предоставено ползването на семейното жилище и след прекратяване на брака да продължи да носи фамилното име С..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба вх. № 157462/18.05.2026г., с който ответникът оспорва твърденията на ищцата относно причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като поддържа, че до фактическата раздяла не е имал извънбрачна връзка и че настъпилото разстройство в отношенията между страните е по изключителна вина на съпругата. Не възразява упражняването на родителските права спрямо децата да бъде предоставено на майката, но счита, че предложеният от нея режим на лични отношения неоправдано ще ограничи контактите му с тях, ще прекъсне изградената помежду им връзка и ще създаде предпоставки за отчуждение, поради което моли да му бъде определен по-широк режим на лични контакти. Оспорва предявения иск за издръжка по размер, както и този за издръжка за минало време, като излага съображения относно реалните нужди на децата, доходите и финансовите 3 възможности на двамата родители, както и относно полаганите от него грижи и предоставяните средства за издръжката им, и моли да бъде определена месечна издръжка в размер на 200 евро за всяко от децата, считано от влизане в сила на съдебното решение.

УКАЗВА на всеки ищец, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 вр. ал.3 СК е в негова тежест е да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и вината на другия съпруг.

УКАЗВА на всеки ищец по брачния иск, че следва да предяви всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака като го предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на всеки ищец по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).

УКАЗВА на всеки ищец, че по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК следва да докаже своята пригодност като родител, полаганите до момента преки и непосредствени грижи за децата, обстоятелствата, обосноваващи предоставянето на родителските права на майката и определения режим на лични отношения с бащата с оглед интереса на децата, тяхната нужда от издръжка в претендирания размер и възможността на ответника да я предоставя в този размер.

УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно основание по чл. 149 СК СК, следва да докаже, че с другия родител живеят разделено и откога, както и че от 26.12.2025 г. се е грижила за децата самостоятелно, че техните нуждите от издръжка през този период са били в претендирания размер и че бащата е имал възможностите да я предоставя в искания размер.

УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК следва да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз основа на което последното се е ползвало от страните, да докаже, че има жилищна нужда и че семейното жилище не може да се ползва поотделно от съпрузите.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА до разпит по един свидетел при режим на довеждане на всяка от страните, като ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК искането за допускане на втори свидетел.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, която да бъде представена най-късно седмица преди насроченото съдебно заседание, по отношение на данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от 01.01.2025 г. до момента на изготвяне на справката.

ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ по местоживеене на детето и родителите да изготвят актуални социални доклади до дата на съдебното заседание. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите (след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето, 4 констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от родителите му.

Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.