Решение № 634 от 15.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Благоевград, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200501137 по описа за 2025 година съобрази следното:

К. С. С. и А. А. Д., чрез адвокат Г. Ч., обжалват решение № 569 от 08.07.2025 г., постановено по гражданско дело № 1426 от 2024 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Мотивите на РС не почивали върху приобщените по делото доказателства. Налице била непълна и превратна оценка на доказателствата.

Съдът не обсъдил в съвкупност материализираните граници, присъединеното владение на наследодателите и регистърните данни в плана от 1999 г.

Практиката на ВКС изисквала анализ на всички белези на владението, включително ограждане и стопанисване, дори при реална част. РС не анализирал свидетелските показания в съвкупност с експертизата и регистрите, както изисквал чл. 235, ал. 2 от ГПК. Имало неправилно разбиране на давността върху реална част. Първата инстанция приела, че до 1999 г. процесният имот не е бил обособен и не е могъл да се владее. Това противоречало на чл. 200, ал. 1 и 2 от ЗУТ и практиката на ВКС, че реални части от УПИ могат да се придобиват по давност, ако покриват критериите на чл. 19 от ЗУТ, а остатъкът също е годен, при наличие на материализирани граници и ползване. Съдът тълкувал правото на строеж като липса на връзка с процесния имот. Това бил формален извод. Правото на строеж в съседен имот не изключвало фактическо владение върху спорния терен, ползван като 1 двор/градина. Фактът, че през 1977 г. е било учредено право на строеж върху съседен имот, не изключвал паралелното упражняване на фактическа власт върху процесния терен като двор/градина. Не било установено дали имотът реално е бил държавен към 09.11.1999 г., нито дали е публична или частна собственост. АОС/АДС били декларативни актове и не създавали права сами по себе си. От страна на ответника не били ангажирани доказателства, че имотът е бил ползван от държавата или от общината. Първоинстанционният съд изобщо не отчел действието на мораториума и решението на КС, с което той е отменен. Това довело до неправилни изводи за неприложимост на давността. Без да провери доказателствата, РС приел, че процесният имот е бил държавен и е преминал в общински актив. Ангажираните от ищците свидетели доказали, че имотът е с трайно материализирани граници. Той бил ограден с колове и метална мрежа в продължение на повече от 60 години.

Имотът бил владян от бабата на ищците до смъртта й през 1995 г., а след това от нейните наследници. Показанията на свидетелите били последователни, логични и непротиворечиви. Доказало се, че владението е било явно, спокойно и необезпокоявано. Лицата, които владяли имота през различните периоди от време, го държали като свой. Решението противоречало и на приетата по делото техническа експертиза. Вещото лице категорично заявило, че имотът е с материализирани граници и се обработва. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се направените разноски.

Подаден е отговор от Община Бл.. В него се изтъква, че въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното с нея решение било правилно, законосъобразно и мотивирано. Изложените във въззивната жалба твърдения били формулирани общо и не били добре аргументирани. Същите били и бланкетно посочени. РС обсъдил събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изяснил фактическата обстановка и формирал своето вътрешно убеждение съобразно изградените правила. Той обсъдил подробно показанията на двамата свидетели. След като извършил преценка на тези доказателства и взел предвид установеното фактическо положение от вещото лице и от извършения оглед на място, съдът правилно достигнал до извода, че свидетелските показания се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. В годините назад процесният имот бил пустееща земя.

Въпросното обстоятелство било видно от сателитните снимки, приложени към експертното заключение. РС правилно приел, че процесният имот не е ползван като дворно място на ищците към имот с пл. № 63, върху който има учредено право на строеж в полза на техните наследодатели. Този извод на съда бил подкрепен от събраните по делото доказателства. От експертното заключение и извършения от съда оглед на място се изяснило обстоятелството, че между имот с пл. № 62 и имот с пл. № 63 има изградена ограда с метални колове, с която последният е отделен от процесния имот. В рамките на първоинстанционното производство Община Благоевград успяла да докаже наличието на твърдяното от нея придобивно основание, както и 2 преминаването на собствеността върху процесния имот в нейния патримониум. Безспорно се установило, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС. Съгласно одобрения КЗРП на с.

Лешко, приет със заповед № 267 от 13.08.1985 г., процесният имот бил предвиден за жилищно строителство. Към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС, имотът бил държавна собственост. По този начин настъпила трансформацията на собствеността от държавна в общинска, с оглед на статута на имота, предназначението и отреждането му. Собствеността върху процесния имот преминала в патримониума на Община Благоевград.

Разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвиждала забрана за придобиване по давност на държавна и общинска собственост. Трайната практика на ВКС приемала, че единствено владението на имот, принадлежащ на физическо лице, може да изключи приложението на императивната правна норма-забрана на чл. 86 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, до 09.11.1999 г. не можели да се придобиват по давност имоти общинска собственост, а след изменението публична общинска собственост, поради което за периода до 1999 г. давност в полза на ищците не била текла. Давността за придобиване на общински имоти спряла да тече в периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г. При това положение, дори и ищците да били доказали наличието на упражнявана от тях фактическа власт с намерението да своят имота, същите не можели да го придобият предвид действащия през описаните години мораториум. РС правилно, мотивирано и законосъобразно стигнал до извода, че ищците не са успели да докажат исковата си претенция. Не се доказали, при условията на пълно и главно доказване, обективният и субективният елемент на твърдяното владение. Първоинстанционното решение не страдало от посочените във въззивната жалба пороци. При постановяването му съдът не бил допуснал твърдените нарушения. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските за втората инстанция.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Не се събираха нови доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.

Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Благоевград е валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.

След като анализира приобщения от първата инстанция доказателствен материал, Окръжен съд Благоевград достигна до същите фактически и правни изводи, поради което препраща към мотивите на Районен съд Благоевград, на 3 основание чл. 272 от ГПК.

Ищците основават претенциите си на придобивно давностно владение. Видно е от съдържанието на обжалвания съдебен акт, че първоинстанционният съд обстойно, задълбочено и внимателно е обсъдил събраните по делото доказателства, след което е достигнал до правилния извод, че осъществяването на придобивната давност не е надлежно доказано.

В исковата молба се твърди, че през 20-те години на 20-ти век Е. Д., общ наследодател на ищците, е установила фактическа власт върху процесния имот. Тези твърдения, както правилно е приела първата инстанция, наистина са опровергани. От заключението на вещото лице се установява, че до 1999 г. процесният по делото имот изобщо не е бил обособен като отделен такъв. От ЕТК от 1970 г. е видно, че целият масив е представлявал овощна градина.

Имотът е попадал в границите на един голям имот с площ от 4798 кв. м., записан като собствен на АПК. Имотът е обособен като самостоятелен такъв едва през 1999 г. Съвкупният анализ на доказателствата по делото действително води до извод за недоказаност на твърдението за упражнявано владение от Е. Д. за сочения период. От експертното заключение се установява, че отстъпеното на Е. Д. през 1977 г. право на строеж е реализирано в границите на имота, който е съседен на процесния.

Според утвърдената правна доктрина - „Придобиване по давност на недвижими имоти“ от Цветалина Петкова, Нов български университет, София, 2015 г., стр. 68-77 - придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус.

Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице. Придобиването по давност следва да се определи като правомерно юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са само вещни права. Функцията на придобивната давност, най-кратко казано, е да приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде правно значение на фактическите отношения заради общественото, публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се избягва и т. нар. „probatio diabolica“, което би 4 направило невъзможно доказването на правото на собственост.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията Камелия Маринова, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименувана „Придобиване и изгубване на вещни права“ и обхващаща разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.

Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискващото се от чл.