Решение № 5624 от 11.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5624 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100504436 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 17242/14.10.2023 г., постановено по гр.д. № 10699/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, е признато за установено по предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 48, ал. 3 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, че В. С. В., ЕГН **********, дължи на Етажна собственост на сграда с адрес гр. София, кв.

Княжево, ул. „******** сумата от 310 лв., представляваща такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. декември 2019 г. до м. юни 2022 г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62970/2022 г. по описа на СРС, 128 състав.

Освен това с решението: е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 199,10 лв. за неотложен ремонт /подмяна на ВиК кран, за пощенски 1 кутии, видеонаблюдение и др./, съобразно решение на общото събрание на етажната собственост от 27.04.2017 г.; е отхвърлен искът по чл. 48, ал. 3 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС за горницата над 310 лв. до претендираните 350 лв.; е отхвърлен искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 157,38 лв. за неотложен ремонт, съобразно решение на общото събрание на етажната собственост от 23.06.2022 г., поради извършено в хода на процеса плащане; е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7,06 лв., представляваща законна лихва върху горната сума /157,38 лв./ за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2022 г., до датата на плащането – 13.04.2023 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 707,67 лв. – разноски по заповедното и по исковото производства, а ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 233,87 лв. – разноски по заповедното и по исковото производства.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 15.11.2023 г. от ответника в първоинстанционното производство – В. В., в частта, с която е уважен искът по чл. 48, ал. 3 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС за сумата над 155 лв. до присъдените 310 лв., както и в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7,06 лв. – законна лихва за периода от 18.11.2022 г. до 13.04.2023 г.

Във въззивната жалба се поддържа, че дължимата такса за фонд „Ремонт и обновяване“ за 31 месеца е в размер на 5 лв. на месец, а не на 10 лв., като излага подробни съображения. Оспорва дължимостта на сумата от 7,06 лв., като счита, че не е поставен в забава. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която е уважен искът по чл. 48, ал. 3 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС за сумата над 155 лв. до присъдените 310 лв., както и в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7,06 лв. – законна лихва за периода от 18.11.2022 г. до 13.04.2023 г.

В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 28.02.2023 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 48, ал. 3 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 49 ЗУЕС за признаване за установено, че В. С. В., ЕГН **********, дължи на Етажна собственост на сграда с адрес гр. София, кв. Княжево, ул. „********: сумата от 585,32 лв., представляваща такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. септември 2019 г. до м. юни 2022 г. вкл.; сумата от 199,10 лв. за неотложен ремонт /подмяна на ВиК кран, за пощенски кутии, видеонаблюдение и др./, съобразно решение на общото събрание на етажната собственост от 27.04.2017 г.; сумата от 157,38 лв. за неотложен ремонт, съобразно решение на общото събрание на етажната собственост от 23.06.2022 г., поради извършено в 3 хода на процеса плащане, ведно със законната лихва върху горните суми от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62970/2022 г. по описа на СРС, 128 състав.

В съдебно заседание, проведено на 03.10.2023 г., ищецът е намалил размера на претенцията по чл. 48, ал. 3 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС – от 585,32 лв. на 350 лв., като за периода от м. юли 2017 г. до м. юли 2019 г. съдът е прекратил производството поради извършен отказ от иск.

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 48, ал. 3 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 49 ЗУЕС, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) че притежава самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, т.е. има качеството етажен собственик;

2) ид.ч. от общите части на сградата, принадлежащи на ответника; 3) проведено общо събрание, на което са взети процесните решения; 4) размер на дължимите вноски.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си, както и останалите си възражения.

При наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи факти, обуславящи спиране и/или прекъсване на давността.

По отношение на претенцията по чл. 48, ал. 3 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция е пренесен единствено спорът за размера на дължимите такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период. Тъй като въззивникът не обжалва присъдените 155 лв. за периода от м. декември 2019 г. до м. юни 2022 г. вкл., решението в тази част е влязло в сила, поради което следва изводът, че претенцията на ищеца е доказана по основание за претендирания период – че ответникът е собственик на магазин № 1 в процесната сграда в режим на етажна собственост. Следва да бъде изследван 4 единствено въпросът дали ежемесечната такса за фонд „Ремонт и обновяване“ е в размер на 5 лв. месечно или на 10 лв. месечно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС общото събрание на етажната собственост има правомощие да определя размера на паричните вноски във фонд ,,Ремонт и обновяване“. Изводите на първоинстанционния съд по отношение на този въпрос са правилни и въззивният съд не следва да ги повтаря.

Процесният самостоятелен обект, собственост на ответника, за който се претендират процесните суми, е нежилищен – магазин № 1.

Във връзка със спорния пред въззивния съд въпрос по делото са събрани следните писмени доказателства:

Протокол от проведено на 04.12.2015 г. общо събрание на етажната собственост, на което е взето решение по т. 4 от дневния ред – 4.1.2. – че за всеки обект (жилище, магазин и ресторант) се въвежда годишна такса за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 120 лв., платима еднократно, ежемесечно по 10 лв. или двукратно. Няма данни решението да е оспорено по реда на чл.

40 ЗУЕС.

Протокол от проведено на 16.10.2017 г. общо събрание на етажната собственост, на което е взето решение по т. 2 от дневния ред, че за фонд „Професионален домоуправител“ следва да се заплаща вноска в размер на 5 лв. месечно за самостоятелен обект, както и за фонд „Ремонт и обновяване“ – 5 лв. месечно за самостоятелен обект. Няма данни решението да е оспорено по реда на чл. 40 ЗУЕС.

Протокол от проведено на 12.03.2018 г. общо събрание на етажната собственост, на което е взето решение по т. 1 от дневния ред, че за нежилищни обекти дължимите такси са в размер на 5 лв. на месец за фонд „Ремонт и обновяване“, като е посочено, че размерите на тези такси важат от подписването на договора с „Вход Мениджър“ ЕООД. От Протокол от проведено на 10.08.2017 г. общо събрание на етажната собственост се установява, че ЕС е взела решение за възлагане на изпълнение на дейностите Професионален домоуправител и Почистване на „Вход Мениджър“ ЕООД.

Няма данни решенията да са оспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС.

Протокол от проведено на 10.05.2018 г. общо събрание на етажната 5 собственост, на което е взето решение по т. 2 от дневния ред за прекратяване на договора за услуга „Професионален домоуправител – пълен пакет“ с „Вход Мениджър“ ЕООД, като вноските се запазват в размер, както са гласувани на предходно събрание. Няма данни решението да е оспорено по реда на чл. 40 ЗУЕС.

Протокол от проведено на 23.06.2022 г. общо събрание на етажната собственост, в който е посочено, че докато е използвана фирма за управление на етажната собственост, 5 лв. такси са били предназначени за нейната издръжка, а след като са се отказали от техните услуги, размерът на вноската е запазен и тези 5 лв. са пренасочени към фонд „Ремонт и обновяване“.

Въззивният съд приема, че за периода от декември 2019 г. до м. юни 2022 г. вкл. дължимата такса за фонд „Ремонт и обновяване“ за нежилищен обект, какъвто е притежаваният от ответника магазин № 1, е в размер на 5 лв. месечно. Това е така, тъй като на проведеното на 12.03.2018 г. ОС на ЕС е взето решение размерът на таксата за фонда да е 5 лв. месечно, което е в сила от подписването на договор с професионален домоуправител „Вход Мениджър“ ЕООД. На следващото ОС на ЕС – от 10.05.2018 г., е взето решение този договор да бъде прекратен, но изрично е предвидено, че вноските се запазват в размер, както са гласувани на предходно събрание. По делото са събрани като писмени доказателства единствено протоколите от гореспоменатите общи събрания, на които е определян размер на процесната такса, поради което следва да се приеме, че това „предходно“ събрание е именно ОС на ЕС от 12.03.2018 г., когато е взето решение за определяне на размер на таксата, възлизащ на 5 лв. месечно. По делото не са събрани други писмени доказателства, които да установяват различен размер на таксата, а изявлението на етажния собственик М. К., отразено в протокола от ОС на ЕС, проведено на 23.06.2022 г. (л. 18 от първоинстанционното дело), не представлява признаване на неизгоден факт, а ползва ищеца, и не е свързано с взето решение по реда на ЗУЕС, поради което не може да се приеме за доказателство за различен размер на дължимата такса.

При тези изводи на въззивния съд първоинстанционното решение в тази част се явява неправилно и подлежи на частична отмяна.