Определение № 26358 от 21.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26358 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110120217 по описа за 2025 година Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил и допустимостта на предявените искови претенции, като е направил искане на основание чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото производство с други гр. дела, образувани в СРС между страните.

След служебно извършена справка настоящият съдебен състав установи, че не са налице предпоставките на чл. 213 ГПК, доколкото останалите дела се намират на различен етап от производството спрямо настоящото дело.

След като съобрази чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 213 ГПК и за прекратяване на производството.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10 ноември 2026 г. от 9.50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

В. Н. И. е предявила срещу „Сити Кеш“ ООД иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 916954 на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за кредит № 916954, по силата на който са били предоставени заемни средства в размер на 1700 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 47.49%. Сочи, че следвало да осигури обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на множество изисквания. Излага, че в случай на непредоставяне на обезпечение в тридневен срок в чл. 11 се предвиждало начисляване на неустойка в размер на 684.77 лева. Посочва, че с предвиждането на неустойка се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като по този начин неустойката е загубила присъщата си 1 обезпечителна и обезщетителна функция, а представлява допълнителна печалба за заемодателя. Счита, че доколкото е предвидено да се кумулира към погасителните вноски, се стига до скрито оскъпяване на кредита, което противоречи на добрите нрави. Намира, че кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Счита, че неустойката следва да бъде включена в общите разходи по кредита, а невключването води до несъответствие на посочения в договора размер на ГПР с действителния такъв. Счита, че поради неспазването на предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10, чл. 19, ал. 3 и 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК договорът за кредит е недействителен и следва да се приложи чл. 23 ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че настоящото производство е недопустимо поради това, че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право. Твърди, че ищцата е завела две отделни производства, в които се оспорва една и съща клауза за плащане на неустойка, което цели възлагането в тежест на ответника на разноски. Намира процесуалното поведение на ищцата за злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа, прогласен в чл. 3 ГПК.

Поради това счита, че е налице хипотезата на чл. 213 ГПК за съединяване на образуваните дела в едно производство и постановяване на едно общо решение по тях. Намира, че при формиране на ГПР са спазени всички законови изисквания и кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не включва неустойката. Сочи, че кредитополучателят е разполагал с право на отказ от договора. Не оспорва, че неустойката не е част от ГПР, а счита, че същата не следва да се добавя към него.

Правна квалификация на правата, претендирани от страните:

Предявен е : главен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1,пр.1 ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК за признаване, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие със закона; съединен при условията на кумулативност, с осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.

Доказателствена тежест.

УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за кредит, твърдението си, че е заплатила в полза на ответното дружество 50 лева в повече от главницата, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че ищцата е можела да избере кредит без услуга експресно разглеждане, твърдението, че таксата ангажимент е предвидена за услуга, която ищцата е ползвала, както и твърдението си, че цялата главница е била погасена от ищеца;

Безспорни факти.

Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Безспорно е, че страните са сключили договор за паричен заем, чрез използване на средства от разстояние, при главница от 1700 лева, посочен ГПР като цифра в договора 47.49 %, 3 вноски, фиксиран ГЛП 40,50 %, като в договора е посочено, че се дължи такса ангажимент от 0,03 % на ден, както и такса за експресно разглеждане на документи, страните не спорят, че главницата 1700 лева е била предоставена от ответника на ищеца;

Съобщава на страните, че на съда е служебно известно, че към датата на сключване на договора, мораторната лихва възлиза на 10 %. Съдът намира, че страните не спорят, че при аритметично изчисляване на ГПР, ако в него се включи и таксата за експресно разглеждане на документи, то и размерът на ГПР надвишава 50 %.

По доказателствените искания на страните.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССЕ – на основание чл.77 ЗЗД, при изпълнението, длъжникът има право на разписка, не се твърди ищецът да няма разписка за плащане, останалите въпроси касаят факти, за които страните не спорят и не са необходими специални знания. Съобщава на страните, че по преценка на съда, с оглед 2 отделеното за безспорно по горе, допускането на ССЕ, формулирано при условията на евентуалност в исковата молба,следва да се отхвърли.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца, който може да изразят становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3