Решение № 1031 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330119046 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602, против Л. С. К., ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 410,70 лв. - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2021 г. – 31.10.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ******, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 35,57 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 06.05.2021- 01.05.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № ****** г. по ч.гр.д. № 7693/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII граждански състав.

Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабден обект, находящ се в ******.

Поддържа, че за процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна 1 енергия. Начислената топлинна енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане, като доколкото обектът се намирал в сграда в режим на етажна собственост, топлинната енергия се разпределяла за имота по методиката на дяловото разпределение на топлинна енергия към Наредба за топлоснабдяването. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № ****** г. по ч.гр.д. № 7693/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Исковата молба била необоснована. Иска да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, оспорва качеството потребител на топлинна енергия доколкото лиспвали доказателства ответника да е собственик или вещен ползвател на процесния имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7693/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2024 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период за обект, находящ се в **********************, както и че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един 2 централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът, като енергийно предприятие – доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, като не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане. В тази насока са дадените разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС. По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, по отправени преюдициални запитвания.

В посоченото решение на съда на ЕС е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. С оглед изложеното, в случая не се касае за непотърсена услуга и за нелоялна търговска практика от страна на ищеца.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот не е спорно по делото. В тази връзка за доказване на това обстоятелство ищецът е представил по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ****, том **, по нот.д. № ******* на ********* В. Б. видно от който ответникът е придобил процесния недвижим имот.

От гореизложеното следва, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия доколкото, както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за липсата на договор с топлопреносното дружество, както и за липса на валидно облигационно правоотношение между страните.

3

Следва да се отбележи, че действително в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, писменият договор не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение. Съответно, същият представлява само едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК, за установяване на договорната обвързаност между ищеца и ответника.

Съдът намира, че присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение на лице – титуляр на вещно право на собственост и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия. В тази насока са разясненията, дадени с цитираното по-горе тълкувателно решение по тълк. д.

№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице В. Ш., се установява, че през процесния период 01.03.2021 - 31.10.2023г. АС обслужваща жилищния блок в г****** е работила като е подавала ТЕ само за БГВ, като не е начислявана топлинна енергия за отопление. Няма монтирани средства за дялово разпределение на топлинната енергия на отоплителните тела в имота на ответника, каквото е изискването на чл. 2, ал.1 от ПЗР на НАРЕДБА № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Вещото лице сочи, че начисленията за потребеното количество топла вода са ставали на база 1 бр. лица по 140 литра на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет в периода 07.2023г – 10.2023г.

За имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. – за БГВ (на 1 бр. лица по 140 литра на денонощие, за периода 07.2023г – 10.2023г.), поради неосигурен достъп за отчет.

Съдът кредитира изцяло заключението по изготвената съдебнотехническа експертиза, като обективно и обосновано, изготвено с необходимите знания и умения, като същото е и неоспорено от страните.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице – Й. П. се установява, че размерът на задължението за доставена топлинна енергия за БГВ и за обезщетение за забава съответства на претендираните с исковата молба суми.

Съдът кредитира изцяло и заключението по изготвената съдебно4 счетоводна експертиза, като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено.

Начинът за определяне на количествата потребена ТЕ за отделните потребители е нормативно разписан в действащата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 /12.03.2020г. на Министъра на енергетиката и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.

Разпределението на топлинна енергия в настоящия случай е осъществено на база на специалната „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се явява приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отменена към настоящия момент, но действала към процесния период/.

Следва да се посочи, че същата е обеквтивирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който доколкото е действал през процесния период, регламентира обществените отношения във връзка с топлоснабдяването. Същият може да бъде оспорен единствено по предвидения в АПК ред, като настоящият съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност върху същия.