Решение № 34 от 15.01.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Благоевград, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102829 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по извършването на съдебната делба.

С Решение № 252 от 10.04.2024г., постановено по настоящото дело, между страните по делото З. В.

Б., С. В. М. и П. В. Б. е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот в гр.

Благоевград, представляващ самостоятелен обект в сграда, подробно индивидуализиран в решението. Цитираният съдебен акт е влязъл в сила, поради което и са били предприети съответните процесуални действия по реализирането на втората фаза на развиващото се делбено производство. В тази връзка и с оглед предмета на спора и за правилното решаване на делото, по реда на чл.195, ал.1 ГПК, съдът е допуснал назначаването на съдебно-техническа и оценителна експертиза, с конкретно поставени задачи относно поделяемостта на процесния поземлен имот и неговата пазарна стойност. Поради невнесен в пълен размер депозит за възнаграждение на определеното да изготви назначената по делото СТЕ на вещо лице за оценка на имота и съставяне на дяловете с протоколно определение № 2388, постановено в открито съдебно заседание на 04.11.2024г. от 10:30 часа делото е внесено в архив. В срока на пазене на делото депозитът е внесен.

В тази връзка с определение от 14.01.2025г. делбеното дело е било извадено от архива. С този съдебен акт и с оглед предмета на спора и за правилното решаване на делото, по реда на чл.195, ал.1 ГПК, съдът е допуснал назначаването на съдебно-техническа и оценителна експертиза, с конкретно поставени задачи относно поделяемостта на процесния апартамент и неговата пазарна стойност. В първото открито съдебно заседание /04.11.2024г./ след допускане на делбата съделителката З. В. Б., чрез процесуалния си представител адв. Т., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, е заявила претенция за възлагане на процесното жилище в неин дял. В същото това първо открито съдебно заседание /04.11.2024г./ след допускане на делбата и съделителителят П. В. Б., чрез процесуалния си представител адв. Е., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, е заявил претенция за възлагане на процесното жилище в негов дял. В първото открито съдебно заседание след допускане на делбата съделителката З. В. Б. е предявила срещу съделителя П. В. Б. искания за сметки, свързани със заплащане на 1 обезщетение за лишаване от ползването на имота за сумата от 3100 лв. за периода 14.12.2022г. до 25.07.2024г., ведно със законната лихва за забава от 04.11.2024 г. до окончателното погасяване. В първото открито съдебно заседание след допускане на делбата съделителителят П. В. Б. е предявил срещу съделителките З. В. Б., С. В. М. и искания за сметки, свързани със заплащане на сумата в общ размер на 20 066,66 лв. (или по 10 033,33 лв. за всяка една 1 от съделителките), представляваща съответната част от общата стойност на извършени от съделителя П. В. Б. в периода от 2020г. до 2023г., подобрения в делбения имот, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.11.2024 г. до окончателното погасяване. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна: 1. Относно способа за извършване на съдебната делба: Предмет на подялба в настоящата втора фаза на развиващото се производство по съдебна делба е следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** в гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград по КК и КР на Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 28.08.2019 г., с адрес на имота: ******, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена в документа площ 98,47 кв.м., с прилежащи части: мазе № 13 и 3,69% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *** и ***, под обекта - няма, над обекта - ***. Съобразното влязлото в сила решение по първата фаза на делбата съделителите З. В. Б., С. В. М. и П. В. Б. са с равни квоти от 1/3 идеална част за всеки един от тях. С горепосоченото решение е било признато също така, че съвместното притежание на правото на собственост е възникнало за всички съделители въз основа на наследствено правоприемство от общите им наследодатели и родители **** Б., ЕГН **********, починал на ****г. и **** В. Б., ЕГН *****, починала на ****г. От заключението на назначената съдебнотехническа и оценителна експертиза (вж. л. 165– л. 174 от делото), се констатира, че допуснатият до делба недвижим имот не е реално поделяем, както и че пазарната стойност на имота е 157 740 лв. Основният принцип в делбата е всеки съделител да получи част от делбеното имущество в натура, като неравенството в дяловете се уравнява с пари (чл. 69, ал. 2 ЗН). Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан (чл.

348, изр. 1 ГПК). Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари (чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК). Искането за възлагане по този ред е обвързано от преклузивен срок, който изтича с приключване на първото по делото открито съдебно заседание, след влизането в сила на решението за допускане на делбата (чл. 349, ал. 4, изр. 1 ГПК). В настоящия случай съделителите З. В. Б. и П. В. Б. са отправили исканията си за възлагане във визирания преклузивен срок. За да е основателна една възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК е необходимо да се докажат и то при условията на кумулативност следните факти : 1/.процесният имот да е неподеляем и да е жилищен по предназначения; 2/.съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по силата на наследяването; 3/.съделителят да няма друго собствено жилище;

4/.съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството. Следва изрично да се подчертае, че наличието на третата предпоставка /съделителят да няма друго собствено жилище/ се установява чрез 2 представяне на писмени доказателства /например декларация за имотното си състояние, в която посочва, че няма друго жилище или чрез справка от Агенцията по вписванията, от която да е видно, че няма друго жилище/. По отношение на последната, четвърта предпоставка /съделителят да е живял в неподеляемото жилище към момента на откриване на наследството/ трябва да се изтъкне, че наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, т.е. да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя /т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004г. по тълк. д № 1/2004г. на ОСГК на ВКС). Съгласно т. 9 на цитирания тълкувателен акт на ВКС когато съсобствеността на неподеляемия делбен жилищен имот възниква в резулатат на две или повече открити наследства, то за възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК отм. (сега чл. 349, ал. 2 ГПК) е достатъчно претендиращият възлагане съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права. В хипотеза (каквото е и настоящата), при която съделителите черпят права върху имота от две наследства, за да се приеме, че имат право да получат имота в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, е да достатъчно да са живели в имота към момента на откриване на едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите съделители. Посочените факти подлежат на доказване от съделителите, заявили претенция за възлагане. В настоящия случай това са съделителите З. В. Б. и П. В. Б.. В конкретния казус се установи по безспорен начин, 2 че допуснатият до делба апартамент е реално неподеляем и е жилищен. По делото е установено по безспорен начин и фактът, още в първата фаза на делбения процес, че съсобствеността върху него е възникнала и за всички съделители, в резултат на наследствено правоприемство от общите им наследодатели и родители **** Б., ЕГН **********, починал на ****г. и **** В. Б., ЕГН *****, починала на ****г. Спорно е дали към момента на откриване на наследството, което е предмет на делба на наследодателите **** Б. – починал на ****г. и на **** В. Б. – починала на ****г., съделителите З. В. Б. и П. В. Б. /техни съответно дъщеря и син/ са живели в делбения имот. В тази връзка по делото бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите ***** (приятелка на ищцата З. Б.), ***** (съсед) и **** (извършил ремонт в процесния период). В показанията си свидетелката ***** заявява, че познавала както З. и П. Б.и, така и техните родители - **** и **** Б.и. В показанията си тази свидетелка описва процесния апартамент. Сочи, че ходила в това жилище на родителите на З. и на П. Б.и в периода от 2003г. до 2006г., тъй като учила задочно в Пловдивския колеж – „Селскостопанско управление“, който имал филиал в Благоевград. В този период била ходила в това жилище по време на лекциите по една седмица. За този период била оставала три или четири пъти в година, като била оставала за 4-5 дни, с преспиване, докато имала лекции. Поддържа, че в този период от 2003г. до 2006г. в апартамента живеели родителите на П. и З. - леля **** и чичо ****. Живеели З. и нейната дъщеря - ****. Живеели П. Б. и неговата съпруга Надка, както и техните деца ***** Б.и. Всички живеели в този апартамент. От една страна сочи, че до 2004г., З. Б., доколкото знаела, била живяла в апартамента на родителите й. От друга страна заявява, че З. Б. в периода от 2003г. до 2006г. живеела в процесния апартамент. От трета страна поддържа, че З. Б. живеела в апартамента до смъртта на родителите. Не знаела да е живяла във ведомствено жилище в *****. Тази свидетелка сочи, че може би една или две години след смъртта на родителите си З. Б. отишла да живеела при приятеля й в София. След като З. Б. се преместила в София нейната дъщеря **** продължила да живеела в детската стая на апартамента на родителите си. **** живяла в този апартамент, докато учела в гимназия в Благоевград. Последно била ходила в апартамента през 2012г., когато бил денят на абитуриентската на дъщерята на З. – ****. Тогава всички били в апартамента, включително и брата на З. Б. – П. Б.. 3 В показанията си свидетелят ***** заявява, че познавал много добре П. Б. и неговата сестра З. Б.. Този свидетел живеел в същия блок с адрес град *****, където се намирал и процесният апартамент, може би вече от 55 години.

Сочи, че много добре помнел родителите на П. и З. – **** и ****. Поддържа, че З. Б. повече от 30 години не била идвала в това жилище. Дъщерята на З. живеела в детската стая на апартамента.

Докато била жива, леля **** се грижела за това дете, както и съпругата на П.. Някъде откъм 1995г. до настоящия момент З. не била идвала в това жилище. В това жилище живеели родителите й, П. и съпругата му, техните две деца и дъщерята на З. - ****. Дъщерята на З. живеела в детската стаята в процесния апартамент. Тази стая се намирала откъм улицата. Дъщерята на З. била приятелка с дъщерята на този свидетел. Към 2005г., когато починали чичо **** и леля ****, в апартамента живеели П., неговата жена, синът им - ****, дъщерята на П.. След 1998 година в апартамента живеела дъщерята на З. – ****. Баба **** и съпругата на П. гледали дъщерята на З. - ****. Този свидетел не е бил виждал З. в това жилище през последните 30 години. Тя била оставила детето си на майка й и на съпругата на брат й. Не знаел къде била живяла З. в този момент. Знае, че в момента З. живеела в София. След като починали **** и **** в жилището останали да живеели П. с неговото семейство – съпругата му и двете му деца, както и внучките на П., както и ****. След този период, П. извършвал най-редовно ремонти в това жилище. Ремонтирал стаите и терасите.