Решение № 162 от 28.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Кърджали, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500285 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба вх. N 8303/16.07.2025 г. по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от |Ю. Б. И., чрез представител по пълномощие, срещу решение N 360/14.07.2025 г. по гр.д. N 757/2025 г. по описа на РС– Кърджали, с което срещу въззивника са наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо въззиваемия Р. З. Е. от гр.К. и в негова тежест е възложена държавната такса по делото от 25 лв., държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и сумата от 1 000 лв. разноски направени от молителя по делото.

Решението на РС – Кърджали се обжалва изцяло като неправилно, постановено в противоречие със събраните доказателства по делото, задължителната съдебна практика и целите на закона, както и при съществени процесуални нарушения, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което молбата по чл.4 от ЗЗДН да бъде отхвърлена, респ. решението да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда и на въззивника да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата са изложени съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на интимна връзка между страните и за извършено от ответника физическо насилие спрямо молителя, съответно на което неправилни са изводите за наличие на домашно насилие и за предпоставките за издаване на заповед за защита от домашно насилие, основани единствено на 1 представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, при кредитиране на показанията само на една част от свидетелите и определянето на показанията на друга част от свидетелите като тенденциозни.

Въззиваемата Р. З. Е. от гр.К. е представила възражение по чл.17, ал.4 от ЗЗДН, с което оспорва изцяло въззивната жалба претендира разноски по делото за въззивна инстанция и моли обжалваното решение да се потвърди.

В съдебно заседание въззивникът Ю. Б. И. лично и с представител по пълномощие поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата и претендира разноски по делото.

В съдебно заседание въззиваемата Р. З. Е., чрез представител по пълномощие, оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени във възражението по нея и претендира разноски по делото за въззивна инстанция.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд, за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН, е образувано на 30.05.2025г. по молба и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подадени от Р. З. Е., пълнолетна, от гр. К., срещу Ю. Б. И., пълнолетен, от с.Б., при изложени в тях обстоятелства, че молителят се намира в семейно съжителство с ответника, от който на **********г. е извършен пореден акт на домашно насилие, след несъгласието на молителя да се грижи за детето му от първия брак и който в дома си я обиждал, посегнал й физически и вечерта я надвесил през терасата на жилището, поради молителят се страхува за живота и здравето си. Освен тези обстоятелства, в декларацията е посочено, че за случая от **********г. на молителя е издадено медицинско удостоверение N 112 от д-р М..

В съдебно заседание пред първоинстанциония съд ответникът лично оспорва молбата по ЗЗДН и верността на твърденията на молителя за извършено от него домашно насилие, без да отрича, че на ********г. молителят се е намирала в дома му, като била пияна и му счупила телевизора.

Молбата е подадена от пострадало лице по смисъла на чл. 8, т.1 от ЗЗДН, в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, срещу лице по чл. 3, т.2 от ЗЗДН, с което молителят към подаването на молбата сочи, че се намира във фактическо съпружеско съжителство, поради което е процесуално допустима, като към нея е приложена и декларация за извършеното насилие съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

2

От фактическа страна по делото се установява следното:

Молителят и ответникът към датата ********г. се намират във фактическо съжителство и в дома на ответника на тази дата между тях възниква пререкание във връзка с полагане на грижи от молителя спрямо собствено на ответника дете, като първата отказва да полага такива, което ядосва ответника, който я обижда, посяга й физически и я надвесва през терасата на жилището си, в което страните се намират.

В подкрепа на декларираното от молителя физическо посегателство е представено съдебномедицинско удостоверение N 112 от ******г., издадено от д-р Н.

М., в което е посочено, че при прегледа на Р. З. Е. на **********г., при който тя съобщава, че на ********г. около 22.30 ч. била бита с ръце и точилка от мъжа, с който живее, е установено следното: Кръвонасядания и охлузвания на кожата на лявата ушна мида, корема и крайниците.

В подкрепа на декларираните от молителя твърдения са събрани свидетелски показания на св.К. Н. – майка на молителя и св.А. С., приятелка на молителя. От показанията на св.К. Н. се установява, че страните живеели от една година заедно без да имат сключен граждански брак и на *******г. около обяд молителят отишла при майка си, разплакала се и разказала, че се скарали с Ю. по повод на това, че последният постоянно карал дъщеря й да гледа детето му. Тогава дъщеря й била със синини по цялото тяло - по ръцете, корема, гърба и краката и казала, че била бита от Ю. с юмруци и точилка, който я съблякъл гола, изкарал я на терасата и искал да я хвърли от шестия етаж, но дъщеря й се хванала за парапета. После Ю. заключил дъщеря й и излезнал, а преди скъсал колието и счупил телефона на дъщеря й. Няколко дни след случая, дъщеря и съпруга й посетили Ю. на работното място и отвън на същото съпругът й се скарала на Ю. и го предупредил повече да не посяга на дъщеря му. От показанията на св.А. С. се установява, че заедно с молителя работят в магазин “*******” срещу ********** и когато преди работа се преобличали с манти, на ********г. или на *********г., видяла молителя със синини по тялото, попитала я за тях, при което молителят се разплакала и й разказала, че е малтретирана физически от приятеля си.

Тези обстоятелства са декларирани от молителя по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, като акт на домашно насилие от **********г., оспорен от ответника, който не е опроверган с ангажираните от него доказателства –свидетелските показания на св. С.

С. и св. Е. М.. Последните са колеги на ответника и всички заедно работят в *******“********”, като Р. често била клиент в заведението и пиела по 5-6 водки. Р. и Ю. били приятели и излизали заедно. Около ****************г. Р. дошла с един мъж, разкрещяла се на Ю. да излезе отвън, където бил мъжа, говерели нещо на турски език и когато Ю. тръгнал да се прибира, Р. го ударила в гръб по главата. Когато свидетелите попитали какво е станало, Ю. им обяснил, че Р. изпочупила имущество в къщата му.

3

Показанията на свидетелите са еднопосочни, логични и последователни, поради което съдът ги приема за достоверни.

От разпита на свидетелите по делото, ангажирани и от двете страни, не остава каквото и да е съмнение, че страните са се намирали във фактическо съжителство и без значенив тази връзка е дали наред с това между тях е била налице и интимна връзка, на каквато молителят не се е позовала в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. От показанията свидетелите, ангажирани от молителя се установява, че страните са живеели заедно, а от показанията на свидетелите на ответника се установява, че молителят и ответникът са били приятели и са излизали заедно.

При така събраните доказателства, във връзка с обстоятелствата, декларирани по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН и гласните доказателства, съдът приема, че на *********г. след пререкание между страните по повод възлагане от ответника на молителя на грижи за детето на първия, молителят е повредила имущество на ответника в жилище на ответника, който предизвикан от това е упражнил спрямо нея физическо насилие, в резултат на което й е причинил увреждане на здравето без опасност за живота.

При това, оплакванията във въззивната жалба за това, че не е налице акт за домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, са неоснователни.

Предмет на доказване в производството е осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, извършен от ответника по молба на ************ г.. Посочената разпоредба квалифицира като домашно насилие всеки акт на физическо, сексуално, психическо и пр. насилие, както и опитът за такова насилие в изброените хипотези. В случая актът на домашно насилие е извършен под формата на психическо и физическо посегателство спрямо молителя и е осъществен по време, място и начин съгласно изложените обстоятелства в молбата и подадената в тази връзка декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доказателствената сила на която не е опровергана съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН. Доказаният акт на домашно насилие води и до необходимостта от налагането на предвидените в ЗЗДН мерки за защита, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. От своя страна, наложените мерки за защита по вид и продължителност са съответни на тежестта на акта на домашно насилие, като те не са насочени към санкциониране на нарушителя, а към преустановяване на упражняваното, в случая системно домашно насилие.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото, въззивникът има право на разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в пълен размер от 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение, които са в тежест на въззивника, така както и държавната такса за въззивното производство, възлизаща на 12.50 лв./ по арг. от чл.17, ал.2, вр. чл.11, ал.2 от ЗЗДН/, която 4 въззивникът е заплатил след подаване на въззивната жалба, по указание на администриращия първоинстанционен съд.

При тези мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение N 360/14.07.2025 г. по гр.д. N 757/2025 г. по описа на РС– Кърджали

ОСЪЖДА Ю. Б. И., ЕГН **********, с.Б., ул.В. N **, общ.Ч., обл.К. да заплати на Р. З. Е., ЕГН **********, гр. К., кв. „Б.“, ул. „Д.“ N *, сумата 1 500 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Кърджали, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500285 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба вх. N 8303/16.07.2025 г. по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от |Ю. Б. И., чрез представител по пълномощие, срещу решение N 360/14.07.2025 г. по гр.д. N 757/2025 г. по описа на РС– Кърджали, с което срещу въззивника са наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо въззиваемия Р. З. Е. от гр.К. и в негова тежест е възложена държавната такса по делото от 25 лв., държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и сумата от 1 000 лв. разноски направени от молителя по делото.

Решението на РС – Кърджали се обжалва изцяло като неправилно, постановено в противоречие със събраните доказателства по делото, задължителната съдебна практика и целите на закона, както и при съществени процесуални нарушения, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което молбата по чл.4 от ЗЗДН да бъде отхвърлена, респ. решението да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда и на въззивника да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата са изложени съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на интимна връзка между страните и за извършено от ответника физическо насилие спрямо молителя, съответно на което неправилни са изводите за наличие на домашно насилие и за предпоставките за издаване на заповед за защита от домашно насилие, основани единствено на 1 представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, при кредитиране на показанията само на една част от свидетелите и определянето на показанията на друга част от свидетелите като тенденциозни.