Решение № 306 от 12.11.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Шумен, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20243630200956 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0869-004114 от 16.10.2023г. на Началник на сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП , с което на О. Ф. М. са наложени административни наказания, “глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП .

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание се явява лично и с адв. Т. при АК - Сливен и поддържа жалбата си .

За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява представител, който заявява, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.10.2021г. в 21:39 ч в с.Радко Димитриево, на ул.Бургаско шосе, жалбоподателят, като водач на л.а. марка “Мерцедес С 350”, с рег. № СТ 4884 РМ, собственост на Б. Е.Б. ЕГН **********, при ограничение на скоростта в населено място до 50 км, обозначено с ПЗ Д-11, управлява МПС с 109 км. /ч., намалена с 3%, като превишава скоростта с 59 км/ч . Нарушение № 9555 от АИС ЕЦОН .

Приложените писма и докладни записки /от стр.19; стр.20;стр.21 и стр.24/ по делото удостоверяват извършваните действия с цел установяване самоличността на водача на л.а. марка “Мерцедес С 350”, с рег. № СТ 4884 РМ управляван на 21.10.2021г. в 21:39 ч в с.Радко Димитриево, по ул.Бургаско шосе.

По делото е приложена декларация, изготвена на 21.01.2022г. от нарушителя О. Ф.

М., в която същият е посочил, че на 21.10.2021г. около 21:39 часа именно той е управлявал процесния автомобил л.а. марка “Мерцедес С 350”, с рег. № СТ 4884 РМ.

На 18.02.2022г. е бил съставен АУАН № 4114, бл. № 158086, в отсъствие на нарушителя О. Ф. М..

В АУАН актосъставителят посочил, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДВП.

От приложените по делото докладни записки и писмо: докладна записка № 5892 от 1

04.04.2022г. /стр.11/; докладна записка за посещение на 01.08.2022г. /стр. 16/; докладна записка № 6167 от 05.04.2022г. /стр. 16а/ и писмо от 22.02.2022г. от РУ Велики Преслав / стр. 17 / се установява, че жалбоподателят е търсен няколкократно за връчване на АУАН .

Като докладна записка № 5892 от 04.04.2022г. / стр.11/ и докладна записка № 6167 от 05.04.2022г. /стр. 16а/ са за едно и също действие по търсене на жалбоподателя , изготвени са от мл. експерт Д.П. при РУ Велики Преслав.

С писмо рег.№ 323р-12774 от 31.08.2022г. до ОДМВР Шумен началник на РУ В.Преслав е върнал АУАН № 4114, бл. № 158086 невръчен. Поставена е резолюция за спиране на производството от 04.08.2022г. върху писмо с рег. № 323р-12774 от 31.08.2022г.

АУАН № 4114 е връчен на нарушителя на 13.09.2023г., без посочени възражения. По - късно жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 22-0869-004114 от 16.10.2023г. на Началник на сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП , с което на О. Ф. М. са наложени административни наказания, “глоба” в размер на 750лева и „лишаване от право да управлява МПС“ 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП .

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, на свидетеля по АУАН, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По делото са приобщени- снимка № 11743С3/0365138 от процесното нарушение, протокол от проверка на БМИ № 50-СГ-ИСИС/03.11.2021г. на системата за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, протокол за използване на техническо средство от 22.10.2021г., АУАН № 4114 от 18.02.2022г. и наказателно постановление № 22-0869-004114 от 16.10.2023г. на Началник на сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Приема показанията за последователни, логични и непротиворечиви и кореспондиращи си със събрания по делото доказателствен материал. В случая жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДВП.

Съгласно нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДВП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в km/h,като за населено място е 50 км/ч. Ал. 2 на текста от закона регламентира, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Приложената норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДВП сочи, че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

С оглед описаното превишение от 59 км, размерът на глобата е законосъобразно определена от 750 лв.

Възраженията на жалбоподателя са, че НП е издадено 18 месеца след издаването на АУАН ,т.е . в нарушение на чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: нарушителят е починал; нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; това е предвидено в закон или указ.

Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа ,закона за финансовите инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти , Закона за платежните услуги и платежните системи, Регламент /ЕС/ № 596/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба 2

(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията /ОВ, L 173/1 от 12 юни 2014г./, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране ,част втора ,част втора „а“ и част трета от Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и Закона на регистър БУЛСТАТ-две години.

Видно от приложените по делото материали, нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 №11743С3- снимка 0365138 на 21.10.2021г.

В декларация от 21.01.22г., съставена от нарушителя, като ползвател на МПС, се посочва, че на датата, описана в АУАН и НП, именно той е управлявал процесното МПС, като е отразен и точният час на нарушението 21:39 часа, която е и датата на установяване на нарушителя.

АУАН е съставен на 18.02.2022г. и е връчен на нарушителя на 13.09.2023г.

В този смисъл съдът приема, че обстоятелствата, касаещи персонализирането /установяването/ на нарушителя, управлявал процесното МПС, са потвърдени категорично, посредством попълнената от водача на МПС на 21.01.2022г. декларация по чл.188 от ЗДВП, поради което преклузивният давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2, пр.1 от ЗАНН, за съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, е започнал да тече от тази дата и съответно към 18.02.2022г. все още не е бил изтекъл.

Същевременно, съобразно чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

От приложено по делото писмо от сектор ПП Шумен се установява, че резолюцията в писмо рег. № 323р-12774/03.08.2022г. за спиране на производството е поставена от ст. инсп. Ф. Саидов. Съдът приема, че това разпореждане/ резолюция/ е издадено при липса на материална компетентност на постановилия го орган, което съществено опорочава извършеното действие и влече неговата незаконосъобразност.

Съобразявайки приложения АУАН по делото, съдът намира, че в случая няма законосъобразно извършено спиране на производството.

Следва да се отбележи, че нормата, регламентираща спирането по чл. 43, ал.6 от ЗАНН се намира в раздел II, наименован "Образуване на административнонаказателното производство". Този раздел предвижда правилата за съставяне на акт за установяване на адм. нарушение и издаване на наказателно постановление. Самата правна норма, предвиждаща спирането като алтернатива, се намира в разпоредбата, отнасяща се до съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение.

На първо место правомощието да спре административнонаказателното производство не е на наказващия орган или на някой от инспекторите, а тази компетентност е на актосъставителя, обстоятелство изводимо от анализа на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.

По тези съображения съдът намира, че не е налице законосъобразно спиране на производството, доколкото посочената резолюция не изпълнява изискванията на чл. 43, ал.

6 от ЗАНН - когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. В конкретната ситуация такова отбелязване в процесния АУАН няма, което води до извод за незаконосъобразност на действието .

Сроковете за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление са кратки, поради което следва да се съблюдава, че всяко спиране на административнонаказателното производство и издирвателните мероприятия следва да продължат в разумен срок, с цел осигуряване връчване на книжата.

В нарушение на предвидените в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е било издадено обжалваното наказателно постановление.

АУАН е съставен на 18.02.2022 г., а наказателното постановление е издадено на 16.10.2023 г., което е станало след изтичането на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН т.е. почти 1 година и 2 месеца след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок от съставяне на акта.

Действително нормата на чл.81 ал.2 от НК, уреждаща абсолютната давност предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Дори да се приеме, че след датата, когато жалбоподателя последно е бил търсен за връчване на АУАН , а именно 01.08.2022г. ./видно от Докладна записка на стр. 16/, е започнал да тече нов 6 месечен срок, то срокът по ал.3 на чл. 34 от ЗАНН е изтекъл към 3

01.02.2023г., т.е. е изтекъл преди да бъде съставено НП.

Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидения в чл. 34, ал.

3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната на НП като незаконосъобразно на това самостоятелно основание. При незаконосъобразност на спирането по чл. 43, ал. 6 ЗАНН се налага извод, че не е спряла да тече и давността по чл.