Присъда № 69 от 26.08.2026, Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ на Присъда № 69/26.08.2026 г., постановена по НОХд № 162/2026 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Настоящото производство се развива по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият Б. И. А., ЕГН **********, роден на **** в ****, с адрес за призоваване:

****, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от РП Нова Загора поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита, че са изпълнени изискванията на чл. 372, ал. 4 от НПК, тъй като направените самопризнания кореспондират напълно със събраните по делото доказателства и подсъдимия А. следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК. При определяне на наказанието на подсъдимия предлага на да се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства направеното още в хода на ДП самопризнание, както и чистото му съдебно минало. Същевременно счита, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Предлагам съда да наложи на подсъдимия А. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което на основание чл. 58а, ал.

1 от НК да бъде намалено с 1/3. Изпълнението на така определеното наказание от шест месеца „Лишаване от свобода“ да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с три години изпитателен срок. Моля съда да осъди подсъдимия да заплати, направените в хода на ДП, разноски в размер на 114,49 евро.

Подсъдимият Б. И. А., редовно призован, участва лично и със служебно назначения си защитник, адв. Б. Р.. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласява се да не се събират доказателства за тези факти, съответните доказателства от досъдебното производство и самопризнанията му по чл. 371, т.

2 НПК да се ползват от съда при постановяване на присъдата и производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Счита, че наказанието следва да бъде при превес на смекчаващите вината обстоятелства, които са чистото съдебно минало на подсъдимия и самопризнанието му. Счита, че за постигането целите на специалната и генералната превенция за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“, което след приложението на чл. 58а, ал. 1 в размер на 4 месеца. Така намаленото наказание да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Счита, че така ще бъдат постигнати целите на наказанието на подсъдимия Б. И. А..

За да постанови присъдата си и след формирана положителна констатация, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, а самопризнанието на подс. Б. И. А. се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, на основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК, съдът прие за установени от фактическа страна изложените от прокурора в обвинителния акт обстоятелства, а именно:

Подсъдимият Б. И. А. и свидетелката Д. Д. А. живели на семейни начала в с.

Караново, общ. Нова Загора, като от съвместното си съжителство имали син – Б. Б. И..

Преди години свидетелката А. започнала интимна връзка с пострадалия Д. В. М., която в даден момент преустановили, тъй като подсъдимият А. разбрал за нея и много се обидил и ядосал. През месец ноември 2024 г. обаче пострадалият М. и свидетелката А. възобновили връзката си отново и взели решение тайно от всички на 22.12.2024 г. да избягат от с.

Караново и да отидат да живеят заедно в гр. Стара Загора. Около обяд на тази дата двамата пристъпили към изпълнение на плана си, като пострадалият М. си събрал багажа и напуснал жилището си без да уведоми за това своята майка – свидетелката М. А. К.. След това 1 двамата със свидетелката А. заминали за гр. Стара Загора, където започнали да си търсят квартира. Свидетелката К. В. Н., която била снаха на пострадалия М. и била бременна по това време, видяла, че свекърът й си бил събрал багажа и си тръгнал от дома им, поради което уведомила свидетелката К.. Като разбрала какво бил сторил пострадалият М., свидетелката К. много се притеснила и започнала да му звъни по телефона настоятелно. Той обаче я излъгал, че бил на работа в Стара Загора. Всъщност пострадалият М. бил оставил собствения си лек автомобил марка и модел „Опел Зафира“ с рег. № **** пред дома си в с.

Караново, и бил тръгнал с автомобила на свой братовчед за гр. Стара Загора.

След като след края на работния ден пострадалият М. не се прибрал в с. Караново, свидетелката К. пратила внука си В. да го търси на работното му място, тъй като се притеснила за него. През това време подсъдимият А. вече бил разбрал, че свидетелката А. го била напуснала и е избягала от дома му с пострадалия М. и много се ядосал. Той събрал роднините си – свидетелят А. И. А., който бил негов брат, свидетелят Б. Т. Й. – първи братовчед на подсъдимия, свидетелката П. М.а П. – жена на А. А., както и други мъже и жени от рода им, и отишли в дома на пострадалия М., за да се саморазправят с него. По това време в дома на пострадалия били само неговата майка – свидетелката К., снаха му – свидетелката Н., както и съседка на име М. Т.. Първи в стаята влязъл с ритник във вратата свидетелят Б. Й. и се нахвърлил върху свидетелката К.. Той я питал къде били синът й Д. и внукът й В.. Тя отговорила, че не знаела къде бил Д. и затова била пратила В. да го търси.

Свидетелката П. П. се разплакала и се опитала да успокои близките си, като предупреждавала свидетеля Й. да внимава със свидетелката Н., тъй като последната била бременна. След това свидетелката П. помогнала на свидетелката Н. да избяга от къщата и да се скрие в съседния дом на свидетеля В. А. В.ев.

През това време подсъдимият Б. А. търсил пострадалия Д. М., за да се саморазправя с него, но след като разбрал, че същият не бил у дома си, решил да му отмъсти, като му потроши лекия автомобил „Опел Зафира“. Подсъдимият Б. А. взел един дървен кол и започнал да удря с него по превозното средство, като му причинил следните щети: деформации по предна броня и преден капак, счупена декоративна решетка, както и ляв и десен фар, счупено предно панорамно стъкло, ляво и дясно странично огледало, счупени стъкла на предни лява и дясна врата, задна лява врата, ляво стъкло на багажен отсек; деформации по лява хоризонтална греда, ляв десен калник, счупени ляв и десен стоп, силна деформация по заден капак със счупено стъкло, деформирана задна броня, както и тавана в задната лява част, странично срязани три от четирите гуми на автомобила. След като потрошил лекия автомобил „Опел Зафира“, подсъдимият А. и роднините му се разотишли.

Междувременно бил подаден сигнал на телефон „ЕЕН 112“ и на място пристигнал дежурен полицейски екип от РУ Нова Загора, който констатирал щетите и задържал извършителят на деянието Б. А. за срок до 24 часа по ЗМВР. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били фиксирани причинените щети по лекия автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ****, като с това действие било започнато и настоящото досъдебно производство за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В хода на разследването била назначена съдебно-оценителна експертиза на вещо лице – автоексперт, който да оцени размера на причинените с деянието на подсъдимия Б. А. щети по автомобила, собственост на пострадалия Д. М.. Видно от заключението на вещото лице, общата стойност на щетите възлиза на 4330 лева (2213,89 евро).

След случилото се на 22.12.2024 г., подсъдимият Б. А. и свидетелката Д. А. окончателно се разделили, като А. заживяла с пострадалия Д. М. в гр. Стара Загора, а подсъдимият А. заживял с нова жена.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на доказателства, приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК, показанията на свидетелите: М. К. (л. 42), К. Н. (л. 45), Д. М. (л. 47), Д. А. (л. 49), А. А. (л.

2

50), Б. Й. (л. 52), В. В.ев (л. 53) и П. П. (л. 54); обясненията на подсъдимия Б. А. (л. 64); протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л. 12); съдебно-оценителна експертиза (л. 30); справка за съдимост (л. 55) и характеристична справка (л. 23).

Разпитан в досъдебното производство в качеството на подсъдим, Б. И. А. се признава за виновен и дава обяснения по случая, като заявява, че на този етап не желае да ползва адвокатска защита.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Б. И. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава на чл. 216, ал. 1 от Наказателния кодекс.

От събраните данни безспорно установен е най- напред е предметът на престъплението. На следващо място, при установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на осъществяването му. Безспорно установени от обективна страна по недвусмислен и безпротиворечив начин са датата на деянието и механизмът на осъществяването му, описани при изнасяне на фактическата обстановка, като не съществува необхоимост от ново преповтаряне на това място.

От обективна страна подсъдимият А. на 22.12.2024 г., в с. Караново, общ. Нова Загора, повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка и модел „Опел Зафира“ с рег. № ****, собственост на Д. В. М. от ****, като му причинил имуществени вреди в размер на 2213,89 евро / 4330,00 лева.

От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че с действията си поврежда противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил, собственост на пострадалия Д. В. М., като е целил именно това, тъй като е бил ядосан на М. за това, че жена му е избягала при него. Подсъдимият е имал съзнанието за общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им – действал е виновно, при форма на вината пряк умисъл.

За извършеното от подсъдимия престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. При определяне на вида и размера на наказанието за така извършеното престъпление по отношение подсъдимия, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства – начина на извършване на престъплението, съдействието при изясняване на обстоятелствата по делото, съдействието на разследването, изразеното съжаление за извършеното, както и добрите характеристични данни, така и отегчаващите такива- немалката стойност на повреденото имущество, поради което му наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и му определи наказание в размер от девет месеца „лишаване от свобода“, което наказание на основание чл. 58а ал.1 от НК намали с една трета до шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца с три години изпитателен срок.

Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели - да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

По разноските:

Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на по 114.49 евро, които да заплати в полза на ОДМВР Сливен.

3

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 69 гр. Нова Загора, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря ПЕПА Й. КОПРИНКОВА-ТОДОРОВА и прокурора П. М. С. като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Наказателно дело от общ характер № 20262220200162 по описа за 2026 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Б. И. А., ЕГН **********, роден на **** в ****, с адрес за призоваване: ****, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че: