Определение № 80 от 22.07.2025, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. гр. Червен бряг, 22.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. .ев като разгледа докладваното от Илия Ол. .ев Частно наказателно дело № 20254440200183 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 244, ал.5 от НПК

Образувано е по жалба с вх. № 3706/15.07.2025 г. на Т. С. П., с ЕГН **********, роден в гр.

Кнежа, общ. Кнежа, обл. Плевен, с адрес за призоваване: гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл.

Плевен, ул. ******, чрез своя повереник адв. Ц****** от ПлАК срещу Постановление от 24.06.2025 г. за спиране на наказателно производство на ДП № ЗМ 186/2024 г. по описа на РУ на МВР - Червен бряг и прокурорска преписка № 4853/2024 г. по описа на РП - Плевен. В жалбата се сочи, че Т. С. П. е пострадал при инцидент в гр. Койнаре на 28.07.2024 година, когато му е нанесен побой от познати за него лица около 00.30 часа. Твърди се още, че описаното в постановлението на РП - Плевен не отразява на събраните доказателства по делото. Повереникът на П., счита, че разпитаните свидетелите в досъдебното производство са присъствали на инцидента. Според адв. Атанасов, самият факт, че пострадалия е извикан от групата лица, които са се събрали при старата ветеринарна лечебница, говори за предварителен сговор за извършване на деянието.

В резултат на нанесения побой на пострадалия Т. П. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, като увреждането е травматично и било отразено в съдебно-медицинската експертиза. Никъде обаче в постановлението не било коментирано, че в резултат на нанесения побой на Т. П. е причинено органично налудно разстройство, в следстве на нанесения побой на 28.07.2024 година и че същия е хоспитализиран в ДПБ гара Карлуково.

Иска се от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно и неправилно процесното постановление на представителя на РП - Плевен и да върне същото на наблюдаващия прокурор за изготвяне на обвинителен акт.

Съдът, като провери на основание чл. 244, ал. 5 от НПК обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление, намери следното:

1

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице съгласно чл. 244, ал. 3 от НПК пострадалият от деянието, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на прокуратура. Съдът приема, че е спазен преклузивния седмодневен срок за обжалване по чл. 244, ал. 5 от НПК по следните съображения: съгласно цитираната разпоредба представителят на прокуратурата има задължение да връчи на пострадалото лице препис от постановлението за спиране на производството. Приложената по делото разписка удостоверява, че на 08.07.2025 г. същото е получено от жалбоподателя.

По изложените мотиви, съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано затова, че 28.07.2024год. вечерта към 00:30ч. Т. С.

П. бил на пейката пред дома на С. М. по прякор „Ф." в гр.Койнаре. Двамата с него се черпели, като пиели бира и мастика и си говорели. Докато седели заедно, двамата влезли в пререкания тъй като С. попитал Т. П. дали преди време не е подал сигнал срещу него за това, че продава марихуана. От своя страна Т. П. признал, че в действителност е подал такъв сигнал и това му станало известно от Ц. Р. и И. Т. и двамата от гр.Койнаре. Това ядосало С.

М. и той заявил на Т. П., че приятелството между тях е приключило. След това Т. П. се прибрал в домът си и продължил да пие бира. Същата вечер С. М. се обадил на Т. П. и поискал от него да отиде до старата ветеринарна лечебница в гр.Койнаре, за да се видят.

Пострадалият Т. П. се съгласил и още същата вечер отишъл до лечебницата. Приближавайки до ветеринарната лечебница Т. П., видял на улицата до лечебницата двама мъже. Приближил до тях и разпознал С. М. и Ц. Р.. Когато Т. П. доближил до Ц. и С., от храстите до лечебница се появил и И. Т.. С него бил и Г. Б., като той останал в храстите. За да изясни, какво се случва, Т. П. попитал защо са го извикали. В отговор на това Ц. Р. с агресивен тон попитал Защо говориш такива неща за мен, И. и С.? Т. П. отговорил, че нищо не е казвал и това го е измислил С. М.. От близките храсти С. М. извадил дървен прът, с който започнал да нанася удари в трицепса на лявата ръка на П., както и удари в областта на тила. Продължил да го удря и по тялото. По никакъв начин Т. П. не отвърнал на С., а го попитал защо го удря.

Нищо не отговорил и продължи да го удря. За да спре да го удря, Т. П. избутал С. и той паднал на земята. В последствие Т. скочил върху С. и замахнал да го удари, като в този момент Ц. Р. хванал С. за ръката и го избутал в страни. С. започнал да вика - Какви сте вие и ме изоставяте?!, а Т. се отдръпнал в страни и тръгнал да си ходи. Поискал да го оставят на мира и да се прибере.

Когато тръгнал да се прибира, Ц. Р. застанал пред Т. П. и му казал - Никъде няма да ходиш докато не приключим с теб. След това Ц. Р. ударил Т. П. с юмрук в лявото око. От удара на П. за момент му причерняло, като непосредствено след това получил и силен удар в областта на десния глезен. Не успял да види кой му нанесъл удар в глезена. Паднал на земята, погледнал глезена си и установил, че е счупен, тъй като ходилото на П. висяло. Побоят продължил и както седял на земята някой застанал зад П. и започнал да го удря в главата с юмруци. Не успял да види кой му нанася удари, но според П. било някое от момчетата, които били при лечебницата. За да се предпази, Т. П. прикрил главата си с ръце. Тогава И., С.

2 и Ц. се нахвърлили върху П. и започнали да му нанасят удари в областта на главата с юмруци.

За да спрат, Т. П. започнал да вика. Въпреки това, те продължили да удрят П. с юмруци в главата. Нанесли му няколко удара с юмруци и избягали в посока близкото каналче. След побоя Т. П. успял да се изправи и тръгнал към магазин „Х.", за да потърси помощ.

Придвижвайки се към магазина, Т. П. подал сигнал на тел. 112 за случилото се. Пред магазин „Х." Т. П. изчакал пристигането на полицейски служители, на които разказал какво се е случило. Пристигнала и Бърза помощ и Т. П. бил настанен за лечение в болница в гр.Плевен, където било установено счупване на дясна подбедреница.

Причинената на Т. П. травма се потвърждава и от изготвената съдебно-медицинска експертиза. От заключението на същата става ясно, че на Т. С. П. е причинено счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, като увреждането е травматично. Извършено било престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са приобщени гласни доказателства, от които става ясно, че по същото време в района на местопроизшествието е бил забелязан С. М. по прякор „Ф." от гр. Койнаре, който държал дървена пръчка в ръката си, като казал на свидетеля И. Т., че чака Т. от гр. Койнаре, с който трябвало да се видят до лечебницата, за да разрешат някакъв спор. Впоследствие свидетелят Т. станал очевидец на сбиване между Т. С. П. и С.

М., при което С. ударил Т. веднъж с дървен прът в гърба.

Свидетели на последното станали и лицата Г. Б., П. Б. и Е. Г.. Като от свидетелските показания на Г. Б. се установява, че С. М. по прякор „Ф." от гр. Койнаре, държал дървен прът в ръката си. На въпроса, какво прави, М. отговорил, че - „ще видиш след малко, какво ще стане“. След появата на Т. П., станало сбиване между двамата, при което П. бил на земята и не могъл да стане. Свидетеля-очевидец видял, че лявата страна на лицето на П. била подута.

В проведените разпити на П. Б. и Е. Г., липсва конкретика за случилото се. Подобни свидетелски показания дават и другите разпитали лица в хода на провелото се досъдебно производство.

С Постановление за спиране на наказателно производство от 24.06.2025 г. на прокурор от РП-Плевен наказателното производство било спряно на основание чл. 199 и чл.244 ал.1 т.1 вр. чл.25 ал.1 т.6 от НПК, поради това, че в досъдебното производство се установило, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Представителят на РП-Плевен счел, че в случая не са били налице субективните и обективни признаци на престъплението по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, а е осъществен състава на престъпление по чл. 132 ал.1 от НК, наказателното преследване, за което се възбужда по тъжба на пострадалия съгласно разпоредбата на чл. 161 ал.1 от НК. В Постановлението за спиране се твърди, че съгласно чл.81, ал. 3 от НПК тъжба следва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е узнал за престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство, на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Тъжбата се подава до съответния първоинстанционен съд, в случая Районен 3 съд град Плевен.

Така според наблюдаващия Прокурор, в хода на разследването не били събрани доказателства, че в случая е осъществен от обективна или субективна страна съставът на престъпно посегателство от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс, поради което досъдебното производство било спряно.

Настоящият съдебен състав, съобразно изложената фактическа обстановка, установи следното:

От постановлението за спиране на досъдебното производство не става ясно въз основа на кои доказателства по делото прокурорът е стигнал до горната фактическа обстановка и въз основа на какви правни изводи.

В прокурорското постановление липсва анализ на отделните доказателства, събрани в хода на производството както по отделно, така и в своята съвкупност. Не са изискани и иззети и записи от камери, находящи се в района, на който било извършено описаното деяние.

Не е коментирано и отстранено противоречието в показанията на пострадалия П. и снетото сведение от М. в частта относно кой пръв е започнал боя, причините и начина на извършването му. В тази насока следва да бъде проведена очна ставка за отстраняване на това противоречие.

Настоящият състав се съгласява само и единствено с това, че постановлението на РП Плевен съдържа всички реквизити по чл.199 ал.2 НПК. Но този факт не е достатъчен за неговата законосъобразност.

Съгласно чл. 13 НПК органите по разследването са длъжни да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина. Съгласно чл.14 ал.1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на всестранно, пълно и обективна изследване на всички обстоятелства по делото. Съгласно чл.107, ал.3 и 5 НПК посочените органи са длъжни да събират и проверяват както разобличаващите обвиняемия доказателства, така и оправдателните доказателства и да подложат на внимателна проверка всички доказателства. Именно посочените разпоредби и най-вече последната е нарушена в постановлението от 24.06.2025г., което нарушение на посочените процесуални правила е съществено. Постановлението не съдържа пълен и всестранен анализ на всички събрани в ДП доказателства. Доказателствата в него са анализирани едностранно и избирателно. Например не са взети предвид изобщо първите показания на полицейските служители, посетили местопроизшествието непосредствено след попадения сигнал и пред които пострадалият, когото заварили да седи на улицата, е разказал, че е бил бит и от кого. Нещо повече. Показанията на пострадалия П., дадени в качеството му на свидетел, неправилно са приети за изолирани и некореспондиращи с останалите доказателства, вкл. и със СМЕ. В последната е посочено, че вида на уврежданията е възможно да е причинен по начин, посочен от пострадалия. А първите показания на полицейските служители, пред които непосредствено след деянието пострадалият е казал кой го е бил, са останали извън вниманието на прокурора.

4

Освен че постановлението е постановено при съществено нарушение на процесуални правила поради липса на пълен и всестранен доказателствен анализ на събраните доказателства, то е и необосновано поради противоречия в мотивите му между приети фактически положения и правните изводи от тях. Например при обективното посочване в постановлението на заключението на СМЕ, установяващо вида на увреждането, механизъм на причиняването му и посочен възстановителен период от него, което обуславя обективна съставомерност на причинена средна телесна повреда по чл.129 НК, необяснимо защо прокурорът е приел наличие на основанието на чл.25, ал.1, т.6 от НПК за спиране на наказателното производство, тъй като е осъществен състава на престъпление по чл. 132 ал.1 от НК.