Определение № 350 от 02.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Пловдив, 02.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500477 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№19418/15.06.2023г. от Н. Д. Б., с ЕГН ********** против Решение №778/09.06.2023г. по гр. дело №518/2022г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което се осъжда Н. Д.

Б., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. П., ул.”А.” №7, да заплати на „Д.С.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление- гр. Г., ул. “П.“ №5, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/лв.- частичен иск от общо 100 000 лв., представляваща получена на отпаднало основание сума- платено възнаграждение по развален договор за консултантски услуги, сключен между страните на 02.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 21.02.2022г. до окончателното й изплащане.

Настоящата инстанция, в рамките на служебните си задължения по чл.7 ГПК да обезпечи движението и приключването на делото, както и да следи относно допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, констатира, че първоинстанционият съд е изпратил делото за разглеждане на постъпилата от името на Н. Д. Б. въззивна жалба, подадена чрез назначения й особен представител адв.К. Б., без да са внесени предварително от насрещната страна – ищецът „Д.С.“ЕООД, разноските за осъществяваното от особения представител процесуално представителство на 1 ответника във въззивното производство, определени от окръжния съд в размер на 4325 лв с разпореждане №3561/10.08.2023г. Установява се, че въпреки че с последното е определен на ищеца едноседмичен срок, в който да представи по делото доказателства за предплащане на разноските за особен представител на ответника във въззивното производство, ищецът не е изпълнил това си задължение, в това число в рамките на удължения срок до 04.09.2023г. вкл. За неизпълнението на задължението за привнасяне на разноските на особения представител на ответника в определения срок, от ищеца не са посочени никакви мотиви и причини.

Адвокатското възнаграждение на особените представители по чл. 47, ал. 6 от ГПК се определя окончателно по размер от съда с всеки акт по чл. 81 от ГПК и се изплаща своевременно. Именно поради това ищецът е задължен да внесе предварително определена от съда сума за всяка инстанция, независимо дали е жалбоподател или не, която сума да послужи за изплащане на възнаграждението на адвоката (чл. 76, вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК).

Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител на ответника и, поради това, е и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото за всяка инстанция. Съобразно резултата по делото, така извършеният разход остава изцяло или отчасти за сметка на ищеца, или ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл. 78, ал. 1-4 от ГПК. Назначеният за особен представител адвокат не се поставя в положение на кредитор на страна по делото – сам, чрез изпълнителен лист, да търси плащане на определения му от съда хонорар.

Условието да бъде внесена предварително сума, която да послужи за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск, поради което трябва да е налице, и съдът следи за това служебно, като дава изрични указания на ищеца да внесе определената сума с предупреждение, че ако не го стори, производството ще бъде прекратено, а евентуално постановените, невлезли в сила решения – обезсилени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е приложима, защото невнасянето на сумата за възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия, включително за изготвяне на отговор по 2 жалба); невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника за съответната инстанция, следователно, е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция. (Опр. № 50054/ 17.03.2023г. по гр. дело № 3297 по описа за 2022 г. на ВКС, IV Г.О.

Настоящата инстанция напълно споделя горецитираните мотиви на ВКС, като в допълнение, ще се посочи и следното:

Съгласно чл.76 ГПК, „Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала.“ Възнаграждението за особен представител на ответника, дължимо от ищеца, има характер на разноски за ищеца, дължими, за да се обезпечи движението на производството чрез осигуряване надлежно процесуално представителство на ответника, който не е бил намерен на адреса си, посочен от ищеца, респ. на постоянния или настоящия адрес според данните в НБДН. Внасянето му е абсолютна процесуална предпоставка за назначаване на особения представител и съответно се дължи предварително за всяка инстанция до приключване на делото. Ако ищеца откаже да внесе разноските за особен представител, на практика сам създава пречки за движението на делото, което рефлектира и върху допустимостта на производството. Действително, съгласно чл.77 ГПК, „Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.“ Тази хипотеза обаче е приложима само за случаите, когато първоначално определения размер на разноските, които са били внесени от страната, впоследствие бъде завишен от съда с последващ акт (напр. при завишаване на възнаграждения на вещите лица на база представени при приемане на заключението справки-декларации за действителния обем на положения труд, при завишаване възнаграждението на свидетел поради доказателства за сторените за явяването му действителни разноски) или с акта по същество при условията на чл.81 ГПК, като не може да бъде основание за неизпълнение на задължението по чл.76 ГПК за предварително внасяне на първоначално определения размер на разноските за извършване на определено процесуално действие. Ако се допусне подобно недобросъвестно поведение на ищеца, то би довело до превръщане на назначения особен представител на ответника в неудовлетворен кредитор, който, от една страна, ще бъде длъжен да изпълнява задълженията си на процесуален представител, без да са внесени предварително разноски за това, а от друга, впоследствие ще следва извън съответното производство, за своя 3 сметка и на свой риск, да събира дължимото му се като особен представител възнаграждение, което е крайно неприемливо.

Предвид гореизложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд с указания да предприеме необходимите действия за уведомяване на ищеца по реда на чл.129, ал.2 ГПК, че следва да внесе предварително определеното възнаграждение за особения представител на ответника за въззивното производство, за което да представи доказателства по делото, като му укаже, че в противен случай, производството по делото ще бъде прекратено, а постановеното решение – обезсилено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството въззивно

№477/2023г. по описа на Пловдивския апелативен съд. гражданско дело

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд с указания да предприеме необходимите действия за уведомяване на ищеца „Д.С.” ЕООД по реда на чл.129, ал.2 ГПК, че следва да внесе по сметка на Апелативен съдПловдив предварително определеното възнаграждение за особения представител на ответника за въззивното производство в размер на 4325 лв, за което да представи доказателства по делото в определен срок, като му укаже, че в противен случай, производството по делото ще бъде прекратено, а постановеното решение – обезсилено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4