Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 269 от 18.09.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1240/2026
Вид
Решение № 269
Подписан
18.09.2026
В сила
18.09.2026
Състав
Камен Георгиев Господинов, мл.с. Ивайло Максимов Младенов, Ерна Якова-Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. В., 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Господинов

Членове:

Ерна Якова-Павлова мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора С. Н. В. като разгледа докладваното от Камен Г. Господинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100601240 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на Д. Й. И., чрез адвокат Д. Г. от АК – В., защитник на подсъдимия с искане за отмяна на присъда на РС – В. № 161/ 29.05.2026 год., постановена по НОХД 1549/ 2026 год. по описа на РС – В. 37 състав с която жалбоподателят е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 159, ал.4, т.1, пр.1, вр. ал.2 от НК, като му е било наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, без да бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“..

Производството пред първоинстанционния съд е проведено при условията на съкратено съдебно следствие, съгласно чл. 373, ал.2, вр. с чл.

372, ал.4 от НПК

Срещу присъдата е подадена съответна жалба от осъденото лице в 15 дневния законен срок пред ВОС.

Според изложеното в жалбата присъдата била неправилна, постановена при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Мотивите на присъдата на места съдържали факти, правни състави и квалифициращи признаци, които не принадлежали към повдигнатото обвинение. В мотивите бил включен текст с коментар за заснето неустановено лице от женски пол изглеждащо като ненавършило 14 годишна 1 възраст – фактология без никакво отношение към настоящото дело. В мотивите съдът бил изписал, че изпълнителното деяние било по „чл. 159, ал.

4, т. 1 вр. ал. 3 НК“, макар присъдата и обвинителният акт да са по чл. 159, ал.

4, т. 1 вр. ал. 2 НК. Неправилно било записано, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението „в реална съвкупност“, въпреки че срещу него било повдигнато обвинение за едно престъпление.

Защитата обръща внимание, че престъплението по чл. 159, ал. 2 НК е формално и че в тази връзка съдът не е посочил кои конкретни съставомерни общественоопасни последици приема, че подсъдимият е предвиждал и целял.

Липсвал индивидуализиран анализ на съдържанието на съзнанието на подсъдимия към момента на публикуването, а вместо него били възпроизведени общи формулировки за прекия умисъл.

Оспорва възможността чрез експертиза да се разреши правния въпрос дали видеозаписът е „порнографски материал“ по чл. 93, т. 28 НК.

Претендира че за процесния файл било необходимо да бъде налична информация за устройството, с което е заснети за датата на заснемане. Според защитата липсвала проверката по чл. 372, ал. 4 НПК – дали признатите факти се подкрепят от доказателствата, събрани в досъдебното производство, тъй като в случая съдът бил заявил общо, че всички свидетелски показания са „непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се“ и че всички писмени и веществени доказателства си съответстват, без да изложи конкретен анализ на доказателствената верига, като прави анализ на събраните по ДП доказателства.

Не било уважено искане на защитата да бъдат отчетени: доброто процесуално поведение на подсъдимия; съдействието му още в досъдебното производство; трудовата му ангажираност; фактическата му роля като източник на доходи; изразеното съжаление и критично отношение; данните от социалния доклад за състоянието на детето; липсата на непоправими последици; необходимостта от индивидуализирана оценка на обществената опасност.

Възразява срещу аргументите на съда при индивидуализацията на наказанието.

Правни доказателствени искания.

В съдебно заседание:

Защитникът на подсъдимия – адв. Д. поддържа въззивната жалба.

Твърди, че спрямо майката и спрямо баткото неправилно не е било образувано наказателно производство. Твърди, че не е доказано, че инкриминираният клип е бил разпространен от телефона на подс. Д. И.. Оспорва деянието от субективна страна с твърдението, че подс. И. е нямал съзнанието, че е извършил нещо, което е нередно. Застъпва тезата, че няма как Д. да бъде съден за разпространение на клипче с блудствени действия при положение, че 2 той не е осъден за блудствени действия.

ЖАЛБ. ПОДС. И. заявява, че е съгласен съм с казаното от адвоката му.

Нямал какво да добави.

Прокурорът счита жалбата срещу присъдата за неоснователна, тъй като тя била справедлива и съобразена със закона. Обръща внимание, че по делото е налично постановление на Районна прокуратура – В. , като материалите за другите инкриминирани деяния и лица под подозрение били разделени в отделни производства.

Според прокурора допуснатите неточности, макар и налични не правели мотивите изцяло порочни, а самите неточности не обосновавали извод за пълна липса на мотиви. Моля присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

При осъществяване на правото си на последна дума подс. И. моли за отмяна на присъдата.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, след собствен анализ на фактите и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е проведено при условията на съкратено съдебно следствие, съгласно чл. 373, ал.2, вр. с чл.

372, ал.4 от НПК. Правната природа на тази диференцирана процедура е подчинена на стремежа за бързо приключване на делата и своевременно постигане на справедливост, без бързината да се отразява на правото на защита на обвиняемия.

Настоящата съдебна инстанция намира процесуалната дейност на първоинстанционния съд за даване на ход на делото по тази процедура, за извършена без да са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване на правата на страните в наказателното производство.

След съответно искане е било допуснато предварително изслушване, като с надлежно определение по чл. 372 ал.4 от НПК първоинстанционният съд е констатирал, че фактите съдържащи се в обвинителния акт и признати от подсъдимия се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без лично да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

От този момент на сетне за инстанциите по фактите/първоинстанционната и въззивната/ възниква ограничението, че следва да съобразяват тезите си единствено в рамките очертани от обстоятелствената част на обвинителния акт. С това възможността подсъдимия да оттегли съгласието си била преклудирана.

Призната от подсъдимия и описана в обвинителния акт е следната фактическа обстановка: На неустановена дата в периода месец февруари 2023 год. в село Гроздьово, обл.В. св. В. Б. В., брат му Л. Б. В. и майка им Б. В. Г. били в дома на техен братовчед — св. В. Сн.Д. в село Гроздьово, обл. В.. В една от стаите на къщата, която обитавали се намирали св. В. Б. В., брат му Л.

Б. В. и св. В. Д.. На леглото в стаята легнал св. В. и при него отишъл брат му 3

Л. В., който към него момент бил на шест години. Св. В. В. бил покрит с дебело одеяло, но областта на генеталиите му била открита и се виждал еректиралият му полов член. Св. Л. В. извършвал действия, които наподобявали мастурбация и двамата с брат си издавали звуци и реплики: „ О, е...без смучки...пишката не..". Тези техни действия били заснети във видеоклип. На един от кадрите на клипа се виждал голият еректирал член на св. В. В. в легнало положение, над когото върху гениталиите в седнало положение се друсал малолетния Л. В.. По този начин се инициирала половата възбуда спрямо легналия, който бил разголен.

Създаденият клип бил изпратен на обв. Д. Й. И.. На 28.07„2023 год. в село Д. обв. И. чрез собствения си мобилен телефон разпространил гореописания видеозапис на профила „Д. И.” във социалната мрежа „Фейсбук”, така осигурил разпространение на този файл, тъй като дал възможност на други лица да го гледат, записват и споделят.

На 28.07.2023 год. св. Г.С.Г. — служител в Четвърто РУ ОД МВР В. получил сигнал от гражданин, че във фейсбук листата му от приятели съществувало лицето Д. И. /профилът на обв. Д. И./. В този профил бил публикуван гореописания клип с порнографско съдържание. Св. Г. запазил видеофайла, като го записал на своя телефон. Св. Г. Ст. предал клипа на електронен носител - SDR Verbatim, след като го прехвърлил от телефона си. В хода на проведеното разследване било установено, че „Д. И.” е профил на обв.

Д. Й. И. от село Д., обл. В.. Клипът бил публикуван на 28.07.2023 г. около 15.00 часа, с времетраене 28 секунди. На 28.07.2023 год. св. В. Б. В. получил обаждане по „месинджър“ от св. Л.В. Г.. Тя му съобщила, че видяла гореописания клип в профила на обв. Д. И. и му казала да го свали. По - късно клипът бил премахнат от фейсбук профила на обв. И..

В заключителната част на обвинителния акт е систематизирано обвинение, че обв. Д. Й. И. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 159, ал.4 , т.1 пр.1, вр. ал.2 от НК, за това, че на 28.07.2023 год. в село Д., обл. В., разпространил чрез информационна и съобщителна технология - мобилен телефон, в интернет, чрез социалната мрежа „Фейсбук” от профил „Д. И.”, видеоклип с порнографски материал изобразяващ открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо показване на половите органи на лице от мъжки пол и действия наподобяващи мастурбация , като за създаването на порнографския материал е използвано лице ненавършило 18 годишна възраст, а именно Л. Б. В., роден на *** год.

Съставът на въззивния съд приема горната фактическа обстановка за доказана, въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства.

Мястото на създаване на инкриминирания клип се установява от разпитите на свидетелите присъствали по време на създаването му В. Б. В. – брат на пострадалия Л. Б. В., В. Д. – домакин и роднина на семейството на пострадалия Л. В., Б. Г. – майка на Л. и от показанията на Л. Б. В. – пострадал от престъплението.

Клипът бил заснет от свидетеля В. Д., който сам разказва за това обстоятелство, като показанията му се потвърждават от показанията на свидетелите В. Б. В. и Л. Б. В. /постр./. Това, че пострадалият Л. В. не е бил 4 навършил 18 години към момента на създаване на клипа, а именно в началните месеци на 2023 год., се установява чрез приложеното по делото удостоверение за раждане с длъжностно лице Боряна Колева, от което е видно, че същият е роден на *** год.

Това че клипът е бил заснет през първите месеци на 2023 год. се установява от показанията на свидетелите В. Д. и В. Б. В.. От въпросните показания се установява, че през месец февруари 2023 год. пострадалият е напуснал България заедно с майка си, след като порнографският клип с него вече е бил създаден.

Фактът, че въпросният клип е бил с порнографско съдържание се установява от приложената по досъдебното производство аудиовизуална експертиза. Тук отговорът на този въпрос се съдържа изключително в обективираните чрез нея кадри от видеоклип изобразяващи открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо показване на половите органи на лице от мъжки пол и действия наподобяващи мастурбация, за създаването на които е използван именно малолетния Л. Б. В.. Това е така защото Л. В. е участвал пряко в заснетата полова игра/в сексуалното поведение/. Правилната констатация на вещото лице, че това са кадри с порнографско съдържание не изземва от функциите на правоприлагащите органи, а това, че съдът се е позовал на тази констатация като я е възприел, не представлява процесуално нарушение.

Това, че подсъдимият Д. И. е разполагал с въпросния видео клип с порнографско съдържание се установява от показанията на свидетеля В. Д., който на 04 юли 2023 год. в 15.00 часа му го бил изпратил чрез интернет приложение и след това го видял публикуван във Фейсбук профила му. Този факт се установява и от показанията на свидетелката Л.В., която се познавала с подсъдимия И. и през лятото на 2023 год. се натъкнала на видеоклипа във Фейсбук профила му. Това тя споделила с майка си – свидетелката Д.Д., която също изгледала клипа.