Определение № 9 от 07.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Варна, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500677 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Д. И., чрез назначения й по реда на ЗПрП процесуален представител, инкорпорирана в подадената въззивна жалба с вх. № 260477/10.02.2025 г. против решение № 260001/20.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2645/2018 г. на ОС – Варна. Предмет на обжалване с настоящата частна жалба е постановеното с посоченото решение прекратяване на производството по гр.д. № 2645/2018г. в частта му по предявения от жалбоподателката Т. Д. И. против Н. И. Г. и П. С. Г. иск за заплащане на сумата от 33 540 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи – неполучени приходи от търговската дейност на ищцата в качеството й на ЕТ „Танита – Т. И.“, на основание чл.45 ЗЗД.

Твърди се, че съдът не е изложил мотиви защо счита, че тази искова претенция е недопустима, поради което произнасянето му за прекратяване на производството по нея е незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по същество на спора.

С депозиран в срок писмен отговор от насрещните страни – ответниците Н. И. Г. и П. С. Г., са оспорили жалбата като неоснователна.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

За да се произнесе по същество, настоящият състав съобрази следното:

Производството по гр.д. № 2645/2018 г. по описа на ОС – Варна е 1 образувано по предявени от Т. Д. И. против Н. И. Г. и П. С. Г. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на техни противоправни действия вр. осъществявано в притежаван в съсобственост от ищцата поземлен имот строителство и действия по неговото узаконяване, както и от водени между страните дела по повод това строителство.

В първоначалната искова молба, предявена като насрещен иск по гр.д.

№ 16336/2015 г. по описа на РС – Варна, са били изложени фактически твърдения относно действия на ответниците по повод строителството и узаконяването на жилищна сграда, за обекти от която в полза на ищцата е било учредено право на строеж, за водени помежду им дела и за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, съобразно които е поискала осъждането им за заплащане на посочени искови суми. След изпращането на така предявените искове по компетентност на ОС – Варна, образувани в гр.д.

№ 2624/2018 г., производството по същите многократно е било оставяно без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности, в резултат на което ищцата е депозирала уточнителни молби, част от които съдържат различни и несъвпадащи си еднозначно размери на предявените искове досежно претендираните имуществени вреди, както и на фактическите твърдения относно характера и начина им на определяне. Съгласно молба с вх. № 1188/14.01.2019 г. и молба с вх. № 6783/01.03.2019 г. същата е посочила, че предявените искове за обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди са както следва: 1/. срещу Н. Г. за заплащане на сумата от 204 306.50 лева, претендирано обезщетение за имуществени вреди – пропусната полза от невъзможността да получи законно изградени обекти /апартамент, гараж и офис/, с които да се разпореди и да получи пазарната им стойност, като стойността на вредата е сбора на пазарните стойности на трите самостоятелни обекта и за сумата от 1 280.50 лева, представляващи половината от заплатеното от нея по изпълнително дело, за което счита, че не се дължи поради противоправното му поведение и 2/. срещу П. Г. за заплащане на сумата от 17 033.50 лева, претендирано обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, включващи сумата от 15 753 лева, заплатени по посочено изпълнително дело вр. решение по гр.д. № 5791/2011 г. и сумата от 1 280.50 лева, представляващи половината от заплатеното от нея по друго посочено изпълнителното дело, които суми счита, че не дължи поради противоправното поведение на ответницата. Поддържани са и предявените срещу всеки един от ответниците искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, произтичащи от противоправните им действия вр. процесното строителство, неговото узаконяване, както и водени срещу нея дела при злоупотреба с права, производството по които е било прекратено с определение № 260173/01.06.2022 г. и изпратени за разглеждане по компетентност предвид цената им от РС - Варна.

След депозиране на отговора по чл.131 ГПК и преди първото по делото с.з., съдът отново е приел, че исковата молба по исковете за имуществени 2 вреди е нередовна, като с поредни определения са давани различни указания по реда на чл.129 ГПК за уточняване на исковите претенции. В изпълнение на определение № 260236/10.08.2022 г. и протоколно определение от 08.03.2023 г., с молба вх. № 265092/26.08.2022 г. и молба вх. № 262051/21.03.2023 г., вече назначеният й особен представител е уточнил, че претърпените от нея имуществени вреди се изразяват в пропусната полза от неполучено законно строителство /203 026 лева/, реално претърпени загуби, изразяващи се в заплатени суми – разноски по строителството и неговото узаконяване, за които е осъдена и е заплатила /общо 18 314 лева/ и пропуснати ползи в размер на 33 540 лева, изразяващи се в неполучени приходи от дейността й като ЕТ „Танита – Т. И.“, която дейност не е могла да упражнява поради неоснователно водените срещу нея дела. С молбата от 21.03.2023 г. е посочено, че общият размер на предявените искове за неимуществени вреди е в размер на 254 849 лева, претендирани от всеки един от ответниците както следва:

1/. Срещу Н. Г. искове за сумата от 119 547 лева, претендирано обезщетение за имуществени вреди – пропусната полза от невъзможността да получи законно изградени обекти /апартамент, гараж и офис/, с които да се разпореди и да получи пазарната им стойност, като тази искова сума е ½ от сбора на твърдените от нея пазарни оценки на процесните обекти; за сумата от 1 280 лева, представляващи половината от заплатеното от нея по изпълнително дело вр. присъдено с решение по гр.д. № 14298/2015 г., за което счита, че не се дължи поради противоправното му поведение; за сумата от 16 770 лева, съставляваща пропусната полза, изразяваща се в неполучени доходи от търговска дейност като ЕТ, преустановена поради водените срещу нея от ответниците съдебни дела.

2/. Срещу П. Г. искове за сумата от 135 302 лева /съобразно направено уточнение в о.с.з. за допусната фактическа грешка в уточнителната молба/, претендирано обезщетение за имуществени вреди – пропусната полза от невъзможността да получи законно изградени обекти /апартамент, гараж и офис/, с които да се разпореди и да получи пазарната им стойност, като тази искова сума е ½ от сбора на твърдените от нея пазарни оценки на процесните обекти; за сумата от 1 280.50 лева, представляващи половината от заплатеното от нея по изпълнително дело вр. присъдено с решение по гр.д. № 14298/2015 г. и сумата от 15 753 лева, представляваща платено от нея по изпълнително дело вр. решение по гр.д. № 5791/2011 г. на РС - Варна, за които счита, че не дължи поради противоправното поведение на ответницата; за сумата от 16 770 лева, съставляваща пропусната полза, изразяваща се в неполучени доходи от търговска дейност като ЕТ, преустановена поради водените срещу нея от ответниците съдебни дела.

В проведеното по делото първо с.з. докладът по чл.146 ГПК е извършен за предявени искове именно по уточнените размери и видове имуществени вреди, при отчитане и на молбата от 21.03.2023 г. Допуснатото впоследствие изменение в с.з. от 04.12.2024 г. вр. молба с вх. № 263741/29.10.2024 г. касае 3 претенциите за обезвреда на имуществените вреди, съизмерими с пазарната стойност на процесните три обекта.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира изводът на първоинстанционния съд, че исковете срещу двамата ответници за заплащане на обезщетение в размер общо на 33 450 лева /по 16 770 лева от всеки един/ за претърпени от ищцата имуществени вреди - неполучени доходи от търговска дейност като ЕТ, преустановена поради водените срещу нея от ответниците съдебни дела, са предявени за първи път едва с молбата от 21.03.2023 г., поради което са недопустими /очевидно е прието, че е налице недопустимо изменение на първоначално предявените/, за неправилен.

Още в предявената като насрещен иск искова молба ищцата е навела твърдения за тези вреди и е остойностила същите, съответно е формулирала искане за осъждане на ответниците да й заплатят обезщетения и за тях. В подаваните от нея последващи уточнителни молби, до назначаването на особения й представител по ЗПрП, липсва изрично оттегляне. Поради това и обстоятелството, че по тях не са правени уточнения, съответно тези претенции не фигурират в молбите от 14.01.2019 г. и 01.03.2019 г., не може да обоснове извод, че същите не се поддържат. В подкрепа на това са и направените уточнения за обратното от особения представител в производството по чл.129 ГПК, преди доклада на делото. Отделен е въпросът за редовността на същите, предвид различни твърдения в подаваните уточнителни молби, относими и към тази искова претенция, а и в тази насока конкретни указания по тях не са давани /напр. дали се претендира разделно или солидарно осъждане /каквото се сочи в молба от 26.08.2022г./, при отчитане твърдяното противоправно поведение – водени дела при злоупотреба с права, съответно привеждане в съответствие с това на петитумите; дали това е единственото противоправно поведение, доколкото в първоначалната искова молба са наведени и други твърдения за невъзможността да упражнява търговска дейност; периода, за който се твърди, че са търпени тези вреди; уточняване на активната легитимация/.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на преценка редовността на тази искова претенция.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 260001/20.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2645/2018 г. на ОС – Варна, в частта му с характер на определение, с което производството по предявените от Т. Д. И. против Н. И. Г. и П. С. Г. искове за заплащане на сумата от 33 540 лева, претендирано обезщетение – пропуснати ползи от неполучени приходи от търговска дейност в качеството й на ЕТ 4

„Танита – Т. И.“, е прекратено като недопустимо И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Варна, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500677 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Д. И., чрез назначения й по реда на ЗПрП процесуален представител, инкорпорирана в подадената въззивна жалба с вх. № 260477/10.02.2025 г. против решение № 260001/20.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2645/2018 г. на ОС – Варна. Предмет на обжалване с настоящата частна жалба е постановеното с посоченото решение прекратяване на производството по гр.д. № 2645/2018г. в частта му по предявения от жалбоподателката Т. Д. И. против Н. И. Г. и П. С. Г. иск за заплащане на сумата от 33 540 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи – неполучени приходи от търговската дейност на ищцата в качеството й на ЕТ „Танита – Т. И.“, на основание чл.45 ЗЗД.