Решение № 3746 от 10.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3746 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20221100513113 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 9212/15.08.2022 г., постановено по гр. д. № 121371/2022г. на СРС, 117-ти състав, поправено с Решение №11218/17.10.2022 г.

В. Г. Д. смята, че решението от 15.02022 г. е неправилно и необосновано, поради което иска неговата отмяна и постановяването на друго решение, с което да бъде изменен определения му с решение № 896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РСБургас режим на лични контакти с детето Ф. В. Д.а без оглед на възрастта на детето по посочения във въззивната жалба начин. Не претендира разноски.

К. И. К. е обжалвала решението от 15.08.2022 г., като неправилно и необосновано.

Обективирала е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция за разширяване на определения със съдебно решение режим на лични контакти на бащата с детето Ф., алтернативно - първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде изменен определения на бащата, с решение № 896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас режим на лични контакти с детето Ф. В. Д.а по посочения във въззивната й жалба начин, съобразно възрастта на 1 детето. Претендира разноски.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни като цяло и допустими в обжалваните части съдебни актове.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, прие за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от В. Г. Д. срещу К. И. К. иск по чл.59, ал.9 СК за промяна на родителските права, определени с решение № 896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас, а в условията на евентуалност, ако не бъдат променени родителските права по отношение на детето Ф. В.

Д.а– иск по чл.59, ал.9 СК за изменение на определения му с решение № 896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас режим на лични контакти с детето Ф. В.

Д.а, като искането му е да вижда и взима детето всяка нечетна седмица от месеца от 18 часа на петъчния ден до 18 часа на неделния ден, с приспиване при бащата и без присъствието на майката, както и на Новогодишните празници -29-ти, 30-ти и 31 –ви декември и 01-ви януари през всяка нечетна година, на Коледните празници -24 –ти, 25-ти, 26 –ти и 27 –ми декември през всяка четна година, на Великденските празници на всяка четна календарна година от 10 часа на Разпети петък до 18 часа следващия се неделен ден от седмицата и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата да взема детето от дома на майката и да го връща отново в дома на майката, т.е режим аналогичен с определения такъв по решението на РС-Бургас след три годишна възраст на детето. Като променени обстоятелства, налагащи исканото изменение на определения с решението по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас режим на лични контакти, са посочени – внезапната промяна на местоживеенето на детето от гр.Бургас в гр.София от 19.12.2021 г. и свързаното с това сътресение в живота на детето, заради откъсването му от средата, в която е привикано, неудобствата, умората и значителните разходи, свързани с пътуване между гр.София и гр.Бургас в два последователни дни за изпълнение на действащия режим и възпрепятстване възможността детето да бъде обгрижвано от бащата в домашна среда, а и неудачното пребиваване на детето в чужди за детето места в гр.София в дните по действащия режим.

Ответникът К. е застъпила становище, че няма никакво препятствие да се осъществява действащия режим, въпреки промененото местоживеене на детето от гр.Бургас в гр.София, а ниската възраст на детето не позволявала отделянето му от майката за повече от няколко часа. Наред с това бащата не познавал навиците и нуждите на детето, а и бащата не желаел да се съобразява с режима на отглеждане на детето, включващ стриктно определен начин на хранене, спане, бодърстване, поддържане на хигиенни нужди, поради което смята, че не е в интерес на детето да се изменя действащия режим на лични контакти между бащата и малолетното дете поне до навършване на 4 годишна възраст от детето.

С решение № 896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас е прекратен гражданския брак между страните по обща тяхна вина, родителските права по 2 отношение на детето Ф. В. Д.а, род. на ******* г., са предоставени на майката К. И. К., при която е определено местоживеенето на детето, а на В. Г. Д. е определен следния режим на лични контакти с детето : До навършване на 3 годишна възраст от детето бащата има право да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч., без преспиване при бащата и без присъствието на майката, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката (към онзи момент в гр.Бургас), а след навършване на три годишна възраст от детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с приспиване при бащата и без присъствието на майката, както и на Новогодишните празници -29-ти, 30- ти, 31 –ви декември и 01-ви януари през всяка нечетна година на Коледните празници -24 –ти, 25-ти, 26 –ти и 27 –ми декември през всяка четна година, на Великденските празници на всяка четна календарна година от 10 часа на Разпети петък до 18 часа следващия се неделен ден от седмицата и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата да взема детето от дома на майката и да го връща отново в дома на майката, бащата е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 300 лева месечно, като на последния е предоставено ползването на семейното жилище в гр.Бургас и е постановено след развода жената да продължи да носи предбрачното си фамилно име К..

С атакуваното пред настоящата инстанция № 9212/15.08.2022 г., постановено по гр. д. № 121371/2022г. на СРС, 117-ти състав, поправено с Решение №11218/17.10.2022 г. , е изменен определения с решение № 896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас, режим на лични контакти на В. Г. Д. с детето Ф. В. Д.а в частта, след навършване на 3 годишна възраст от детето, както следва : бащата има право да взема детето с преспиване от дома на майката/и със задължение – да го връща там/ всеки първи и трети петък от месеца от 18 часа до 18 часа на следващия неделен ден; в четни години – в горните часове от 24 –ти до 27.12, а в нечетни – в същите часове от Разпети петък до втория ден на Великден /понеделник/, задължена е майката К. К. да води детето в дома на бащата/ и задължение –да го взема от там/ за по 20 дни през летата, извън годишния си отпуск, както и от 29.12 в нечетни години до 01.01. на следващата година.

Спора за изменение на родителските права спрямо детето Ф. не е предмет на настоящото въззивно разглеждане.

За да постанови решението в обжалваната част СРС, 117 състав е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са родители на детето Ф., като въпреки развода им до м.11.2021 г. последните заедно с детето са живели на територията на гр.Бургас. Приел е, че майката е по-адекватна по отношение на грижите за детето, тогава 2 годишно, въпреки, че и двамата родители били грижовни и правели взаимни отстъпки за контактите на бащата с детето. Приел е, че след постановяване на бракоразводното решение е настъпило изменение на обстоятелствата, при които се изпълнявал режима на лични контакти, заради промененото местоживеене на детето от гр.Бургас в гр.София, което затруднява контактите на бащата с детето. Намерил е, че предложения от майката режим е още по -ограничителен /преспиване – с година по –късно/, като е възложил на последната „извести тегоби“ при 3 осъществяване на режима – да води и взема дето в и от Бургас през лятото и в четни години за новогодишните празници.

Въззивният съд е изслушал двете страни, приел е заключението на допуснатата съдебно-психологична експертиза, приобщил е към материалите по делото социалните доклади на ДСП- Бургас и ДСП – Оборище, събрал е гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В.А.М. и Б.А.Й. приобщил е към материалите по делото многобройни писмени доказателства за здравословното състояние на детето и комуникацията между страните по повод на него и контактите на детето с бащата.

При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 20.02.2023 г. по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът и въззиваема страна В. Г. Д. заявява, че е архитект и работи в семейна фирма, като към настоящия момент няма нов партньор в живота. Живее в гр.Бургас, домът ме е обзаведен и оборудван с всичко необходимо за едно домакинство, в който за детето Ф. има отредена самостоятелна стая. Добавя, че самостоятелно се справя в грижата за детето, като при нужда може да разчита на помощ от своята майка. Сочи, че въпреки влошените отношения с бившата му съпруга по време на развода, към момента двамата имали делови отношения, които позволявали минимално ниво на комуникация за обмяна на информация за детето им. На практика обаче той бил лишен от информация за ежедневието на детето, за това как то се развива, как е здравословно, като майката не позволявала да разговаря с дъщеря си по телефона. Споделя за затрудненията, които има при осъществяване на действащия режим на лични контакти с детето.

Въззивникът и въззиваема страна К. И. К. заявява по реда на чл.59, ал.6 СК, че работи като архитект, като сама организира работното си време, като има възможност да работи и от дома си, няма нов партньор. До 2 годишна възраст на детето тя е гледала детето, което към момента ходело на детска ясла за по 4 часа дневно. Работните си ангажименти съобразявала с грижите за детето. В гр.София, където живее с детето имала добра подкрепяща среда от роднини и приятели. Добавя, че никога не била препятствала контактите на бащата с детето и всячески се опитвала да ги приобщи един към друг. На свой ред споделя за затруднената комуникация с бащата на детето, както и за агресивно поведения на последния спрямо нея. Изразява съмнения за възможността на бащата да полага адекватна за детето грижа, като сочи, че последният е връщал детето с температура.

Смята, че заради ниската възраст на детето, не е в интерес на последното да пътува по 400 км. в посока два пъти в месеца, като намира за удачно до 4 – годишна възраст на детето бащата да прекарва с него един уикенд в месеца на територията на гр.София (от събота до неделя, с приспиване на детето при бащата) и един път месечно от петък до неделя в гр.Бургас.

В хода на социалното проучване на ДСП-Бургас и ДСП-Оборище е констатирано, че и двамата родители са трудово и жилищно обезпечени, при двамата родители детето разполага със самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо с оглед потребностите му, а жилищата на родителите като цяло са с отлични битово- хигиенни условия. Майката осъществява пряката и непосредствена грижа за детето, като адекватно задоволява 4 потребностите му. Констатирана е силна емоционална връзка между малолетния Ф. и неговата майка, като последната не възпрепятства контактите на детето с бащата. Не е наблюдаван контакта на бащата с детето от социални работници, но от проведените събеседвания в хода на социалното проучване е направено заключение, че бащата е запознат с основните потребности и интереси на детето, както и за това, че за нормалното психоемоционално развитие на детето и изграждането на един добър модел е необходимо подражанието на взаимоотношения със значимите възрастни.