Решение № 90 от 28.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Ловеч, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500023 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и чл.439 от ГПК.

С Решение № 493/25.10.2024г.,пост.по гр.д.№ 289/2024г. РС-Ловеч е признал за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестъмътс БГ“ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С.-1336, район „Л“, бул.“****“№21, Бизнес център „Л 6“, ет.2, по предявения от Н. М. М. с ЕГН-********** от с.Н, Плевенска област, ул.“****“№8, иск с правно основание чл.439, във връзка с чл.124,ал.1 от ГПК, че последната не му дължи вземания по изпълнителен лист от 05.07.2010г., по ч.гр.д.№767/2010г. по описа на РС-гр.Ловеч ,формирани от сумата 671,54(шестстотин седемдесет и един лева петдесет и четири стотинки), от която главница в размер на 573,62(петстотин седемдесет и три лева шестдесет и две стотинки/, 72,92(седемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки), мораторна лихва за периода от 30.01.2009г. до датата на подаване на заявлението в съда– 05.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата следваща крайния период на мораторната лихва (06.05.2010г.) до изплащане на вземането, както и сумата, както и сумата 25(двайсет и пет) лева разноски по делото за държавна такса, поради изтекла погасителна давност. „Кредит Инкасо Инвестъмътс БГ“ЕАД е осъдено да заплати на Н. М. М. сумата 50(петдесет) лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, представляваща платената по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. “****“№21, Бизнес център „Л-6“,ет.2, чрез юриск.С.

К., срещу решението. Счита,че е неправилно,тъй като е постановено в противоречие със съдебната 1 практика. Не се съгласява с приетото от съда по отношение началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност- 25.02.2019г. и че е приложима кратката 3-годишна,съотв. че е изтекла преди подаване на исковата молба(19.02.2024г.). Развива подробни съображения за приложимост на 5-годишната давност по чл.117,ал.2 от ЗЗД за вземане,установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Твърди,че възможността за погасяване по давност на вземането е препятствана от подаването на молба за образуване на изп.д.№919/2010г., на 14.09.2010г., с която първоначалният взискател е възложил на ЧСИ Д.Ц. правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност,съгласно приетото в ТРеш.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС. Този срок е прекъсван многократно с извършените действия по изпълнение-сочи извеждане на запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки на длъжник от 02.09.2011г. С оглед приетото в ТРеш.№3/2020г.на ОСГТК на ВКС а образуваните преди ТРеш.2/2013г. изпълнителни производства нова погасителна давност е започнала да тече считано от 26.06.2015г.(влизане в сила на ТРеш.2/2013г.). Така 5-годишният срок е следвало да изтече на 26.06.2020г. Това не е станало,тъй като с предприетите от дружеството действия по изпълнение многократно е бил прекъсван-така с молба от 05.04.2017г. се е конституирало като взискател и е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на изпълнителя. През 2017г. ЧСИ Ц прекратява изпълнителното дело,но след това-на 20.03.2018г. е образувано изп.д.№431/2018г.по описа на ЧСИ Р.Димитров с рег.№880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч.По него на 25.04.2018г. са изпратени запорни съобщения до „ОББ“АД и „Банка Пиреос България“АД. На 25.02.2019г. е наложена възбрана върху собствени на длъжника имоти,намиращи се в с.Н,Плевенска област.На датите 25.02.2019г., 15.07.2020г., 14.06.2021г., 28.07.2022г., 18.12.2023г. са изпратени призовки за принудително изпълнение до длъжника,с които са насрочени описи на движими вещи в дома й.Твърди,че това изпълнително действие прекъсва давностния срок,тъй като обективира волята на взискателя за събиране на вземането му.Всяко искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност,като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото в изпълнение на искането.Евентуално бездействие на последния не следва да води до санкция за взискателя,тъй като разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК се прилага единствено при лично бездействие на взискателя.Твърди,че макар изп.д.№919/2010г.на ЧСИ Ц да е прекратено на това основание,то това по никакъв начин не е погасило възможността за изпълнение на вземането,тъй като изпълнението е продължило по следващото изп.д.№431/2018г.на ЧСИ с №880 в КЧСИ,където давността многократно е била спирана и прекъсвана с предприети действия по изпълнение.По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и отхвърли искът.

Претендира присъждане на разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв.по чл.25,ал.1 и 80лв. по чл.13,т.2-двете от НЗПП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия, в случай,че е прекомерно.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. М. М. от с.Н,Плевенска област.Счита жалбата за допустима,но разгледана по същество е неоснователна.

Моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Сочи,че последното изпълнително действие, извършено по изп.д.№431/2018г.,е изпращането до нея на съобщение което е получила лично в кантората на изпълнителя на 05.02.2024г.Развива подробно становище за приложимост на кратката 3-годишна ,а не общата 5-годишна давност. Съгласява се с приетото от първоинстанционния съд по отношение последното извършено изпълнително действие,което е прекъснало погасителната давност,а именно от 25.02.2019г.,при отчитане на което към 19.02.2024г.,когато е подадена исковата молба,вече е изтекъл 3-годишният срок за събиране на 2 вземането.Моли да се потвърди съдебното решение.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, представя справка за изпълнителните действия по изп.д.№919/2010г.по описа на ЧСИ Д.Ц. с № 872 в КЧСИ и район на действие ОС-Стара Загора.

Въззиваемият се явява лично,поддържа отговора и представя писмена защита.

По допустимостта.

С определението по чл. 267 от ГПК съдът прие, че въззивната жалба е допустимаподадена от легитимирано лице, в законния срок и срещу обжалваем съдебен акт. Своевременно е постъпил и отговорът.Няма основания за промяна в тези констатации.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори по делото,че въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №539/10.05.2010г.,пост.по ч.гр.д.№767/2010г. на РС-Ловеч, на 05.07.2010г. съдът е издал Изпълнителен лист в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД с ЕИК *****, със задължено лице Н. М. М.,с постоянен адрес в гр.Ловеч,ул.“******“№175, за сумите- 573.62лв.главница, ведно със законната лихва върху нея, 72.92лв.- мораторна лихва за периода от 30.01.2009г. до 05.05.2010г., 25лв.- съдебни разноски по делото.

Въз основа на този изпълнителен лист на 14.09.2010г., по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, е било образувано изпълнително дело №919/2010г. по описа на ЧСИ с рег.

№872 на КЧСИ и район на действие ОС-Стара Загора.От справката е видно,че на 02.09.2011г.е било изпратено съобщение до банките в страната за наложен запор на банковите сметки на длъжника. На 03.05.2012г., 05.04.2012г., 05.04.2013г. и 22.05.2015г.са изисквани справки от ТД на НАП.През 2017г. наложените запори са вдигнати. На 18.12.2022г. делото е унищожено на основание чл.5,ал.7 от Наредба№4/2006г. за служебния архив на ЧСИ.

Установява се,че с договор за цесия от 10.01.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е прехвърлило вземания,вкл.и това към ищеца, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД. Цедентът е изпратил уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД до длъжника, което не й е връчено,тъй като не е открита на адреса(02.03.2017г.).

Въз основа на същия изпълнителен лист, на 20.03.2018г., по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, е образувано изп.д.№431/2018г.по описа на ЧСИ с рег.№880 на КЧСИ и район на действие-ОС-Ловеч. Приложено е копие от делото,от което се установяват извършваните действия по принудително изпълнение. От тях относими към предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК са подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство на взискателя, с която е възложил на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да извършва всички необходими действия по изпълнение. На 28.03.2018г. до установения настоящ и постоянен адрес на длъжника е изпратено е съобщение, което се е върнало като непотърсено. На 04.05.2018г. е наложен запор на банкова сметка на Н. М. в „Банка Пиреос“АД. С молба от 10.01.2019г. взискателят е поискал да се наложи възбрана на собствения на длъжника недвижим имот,с приложена справка от АВп. С разпореждане от същия ден ЧСИ е приел да се извърши това изпълнително действие. Насрочен е 3 опис и оценка на движими вещи в недвижимия имот за 31.07.2020г. С молба от 03.06.2021г. взискателят е поискал да се наложи запор на банкова сметка на длъжника и е представил справка за притежаваните такива. Насрочен е опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника за 14.07.2021г. По делото е приложена призовка за принудително изпълнение(14.06.2021г.),връчена на съпруга на длъжника на 18.06.2021г. Следва опис на движимо имущество е насрочен за 29.08.2022г. С молба от 05.12.2023г. взискателят е поискал да се наложи запори на банкови сметки на длъжника,с приложена справка за притежаваните такива,което е уважено от съдебния изпълнител. Към делото е приложено съобщение за образувано изпълнително дело от ЧСИ с №880,с изх.№7028/28.03.2018г.,връчено на длъжника лично на 05.02.2024г.

Настоящата искова молба е подадена на 19.02.2024г.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема следното:

Съдът е сезиран с иск по чл.439 от ГПК,с който длъжникът оспорва съществуването на изпълняемото право,като твърди,че след установяването му са настъпили факти и обстоятелства,които са довели до погасяването му или само на изпълняемостта му. Н. М. твърди,че вземането срещу нея е погасено поради изтекла погасителна давност.

Като начало на този срок сочи 18.05.2010г.,когато била уведомена за издадената заповед за изпълнение.

Съставът не се съгласява с това твърдение. Вземането,установено по реда на заповедното производство, влиза в сила от момента на стабилизиране на заповедта, с която е установено.Това е моментът на изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. В случая длъжник не твърди да е оспорвала издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Не представя и доказателства за сочената дата,на която й е била връчена,съотв.не може да се установи с категоричност кога е изтекъл срокъта за подаване на възражение,поради което съдът приема за момент на установяване на вземането издаването на изпълнителния лист,тъй като за да бъде издаден съдът е съобразил горните обстоятелства.Затова следва да се приеме,че вземането е възникнало,съотв.началото на давността е 05.07.2010г.

По отношение на приложимия давностен срок,въззивният състав не споделя приетото от първоинстанционния съд по следните съображения:

Уредбата на заповедното производство предвижда,че при всички хипотези на чл.416 ГПК- когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение се стабилизира и влиза в законна сила,защото възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, вече е преклудирана. Предвидените специални способи на защита от заповедта могат да се основават само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за възражение- чл.424,ал.2 от ГПК, или на факти и обстоятелства, възникнали след издаване на заповедта за изпълнение- настоящият иск по чл.439 от ГПК. С оглед на това се приема,че след изтичането на срока по чл.414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 ГПК на заповедта за изпълнение, същата установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Всички тези характеристики на 4 влязлата в сила заповед за изпълнение я приравняват като правни последици с установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение. Този й стабилитет е основание да се приема,че спрямо влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се прилага давността по чл.117,ал.2 от ЗЗД, а именно 5-годишен.