Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10849 от 09.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45127/2024
Вид
Решение № 10849
Подписан
09.06.2025
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 10849 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110145127 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Н. Г. А. е предявила срещу „***************.“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК в условията на кумулативно обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат от подхлъзване и падане върху заледен участък на 23.01.2024 г. в гр. София, ж.к. „*************“, бул. „*********“ № 542В, пред входа на магазин „*******“, и за сумата от 60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2024 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 11037 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15111/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, за която с Разпореждане № 129342/12.09.2024 г. по ч. гр. д. № 15111/2024 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Ищцата твърди, че на 23.01.2024 г. около 12:00 ч. паркирала автомобила си на паркинга на магазин „*******“, находящ се в гр. София, ж.к. „*************“, бул. „*********“ № 542В, и се запътила пеша към входа на магазина. Сочи, че пътят минавал в близост до изхода за клиенти на магазина, където не било почистено и опесъчено, поради което пешеходното пространство било силно заледено и заснежено. Твърди, че непосредствено преди изхода за клиенти загубила контрол върху движенията си и въпреки опитите да запази равновесие, се подхлъзнала върху заледеното пространство и паднала напред по лице. От лицето на ищцата шурнала кръв, а в горната част на дясната лицева половина се получило обширно охлузване и отток. Успяла да се изправи и влязла в магазина, за да потърси 1 съдействието на служителите, които обяснили, че почистването и опесъчаването се осъществявало по график и те нямали вина за инцидента. Малко след падането ищцата се обадила на Столичния инспекторат, за да подаде сигнал за непочистеното пространство, но получила отговор, че същото е частна собственост. При справка в кадастъра установила, че процесният имот с адрес гр. София, ж.к. „*************“, бул. „*********“ № 542В, е собственост именно на ответното дружество. В исковата молба се излагат доводи, че единствена причина за настъпилия инцидент е непочистеното от лед и сняг пространство пред магазин „*******“, като същият би могъл да бъде избегнат, ако служителите на магазина своевременно са взели съответни мерки. Сочи се, че след инцидента посетила съдебен лекар, за да се снабди със съдебно-медицинско удостоверение, за което извършила разход на стойност 60 лв. Излага твърдения, че в резултат от претърпения инцидент изпитала силни физически и психически болки и страдания, за което претендира обезщетение в размер на 2 000 лв. Счита претендираната сума за съобразена с продължителността на последиците от злополуката, както и почувстваната обида и разочарование от липсата на съчувствие и съдействие от служителите на магазина. Твърди, че обширните охлузвания и оттокът по лицето причинили болка, неудобство, дискомфорт и неувереност пред нейните близки и непознати. Поканила ответника доброволно и в конкретен срок да заплати дължимото се обезщетение чрез покана, връчена му на

02.02.2024 г. чрез „Български пощи“ ЕАД, но плащане до настоящия момент липсвало.

Аргументира правни доводи, че ответникът в нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата на Столичния общински съвет за управление на отпадъците и поддържането и опазването на чистотата на територията на Столична община, от което противоправно бездействие са настъпили сочените вреди в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. Счита, че отговорността на ответника е обективна и има гаранционнообезпечителен характер, доколкото почистването на пространството около процесния магазин било задължение именно на служителите на ответното дружество. С тези съображения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че е собственик на търговски обект – магазин „*******“, находящ се в гр. София, бул. „*********“ № 542В, и на прилежащата около него площ, която се ползва за паркинг. Оспорва настъпването на процесния инцидент и наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и твърдените от ищеца вреди.

Твърди, че не ставало ясно на коя от двете дати – 23.01.2024 г. или 25.01.2024 г., е настъпил инцидентът, тъй като в поканата за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 02.02.2024 г., била посочена датата 25.01.2024 г., а в исковата молба - 23.01.2024 г. Счита, че изясняването на точната дата на настъпване на инцидента е от голямо значение, доколкото по официални данни на НИМХ на 23.01.2024 г. валежи не е имало, а максималната температура през деня е достигнала положителни стойности, а на 25.01.2024 г. валежите от сняг и дъжд били в незначителни количества и снежна покривка не била образувана. Не оспорва, че има задължение да поддържа паркинга на магазина, но твърди, че е изпълнил същото - на 23.01.2024 г. процесният участък бил почистен от дружество изпълнител по 2 договор за възлагане на дейности по почистване и опазване чистотата при зимни условия, за което бил съставен протокол за извършена обработка на прилежащите площи на магазин „*******“ тип „осоляване“. В отговора се излага, че в случая еднократна обработка била достатъчна с оглед официалните данни на НИМХ за метеорологичните условия на 23.01.2024 г. Твърди, че на 25.01.2024 г. дружеството изпълнител не е извършвало обработка, тъй като през този ден валежи, респ. заледявания не е имало. С оглед изложеното, счита, че не е налице неизпълнение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от сочената в исковата молба наредба от страна на ответното дружество, което неизпълнение да е станало причина за настъпилия инцидент. Подчертава, че в деня на инцидента не е постъпил сигнал от ищеца за случилото се и липсват регистрирани инциденти в търговските му обекти. Сочи, че инцидентът би могъл да бъде вследствие на здравословното състояние на ищцата или от факта, че е носила неподходящи и нестабилни за сезона обувки, както и от евентуално съприкосновение с трето лице, довело до нараняванията . Не се установявало на ищцата да се предписани обезболяващи медикаменти или друго продължително лечение, което да обуславя сериозно засягане нейното здраве, поради което причинените болки и страдания се явявали краткотрайни при липса на трайни увреждания. С тези доводи ответникът моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. 15111/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „***************.“ ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По основателността на исковете:

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от подхлъзване и падане върху заледен участък на 23.01.2024 г. в гр. София, ж.к. „*************“, бул. „*********“ № 542В, пред входа на магазин „*******“.

Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 33Д се предполага до доказване на противното.

3

Противоправността се изразява в такова поведение /действие или бездействие/ на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия. За да бъде ангажирана, следва да бъдат установени общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа от ответника на делинквента и причиняване на вредите при или по повод тази работа. За реализирането не е необходимо установяване личността на прекия извършител, а на факта, че същият е причинил вредата при или по повод възложената работа. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа, независимо от това дали извършването става в течение на определеното работно време или извън него. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи - до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на евентуални увреждания. За възложителя бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл ППВС № 9 от 28.XII.1966 г.

Ето защо за основателността на предявените искове в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото – противоправно поведение; настъпили за нея неимуществени вреди, техният вид, интензитет и размер, както и имуществени вреди и техния размер; пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже плащане на задължението и да обори при условията на обратно доказване презумпцията за вина по чл.

45, ал. 2 ЗЗД, както и да докаже възражението си за съпричиняване.

В конкретния случай деликтната отговорност на ответното дружество е обоснована с твърдения за причиняване на вреди от противоправното бездействие на лицето, на което към 23.01.2024 г. ответникът е възложил задължения по поддръжка при зимни условия и по осигуряване снегопочистването на собствения на ответника имот, представляващ територията около магазин „*******“, използвана за паркинг от клиентите на същия. С оглед становището и възраженията на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с обявения за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение № 4859/29.01.2025 г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество е собственик на сочения в исковата молба търговски обект – магазин „*******“, находящ се в гр. София, бул. „*********“ № 542В, и на прилежащата около него площ, използвана за паркинг. Страните не спорят и по обстоятелството, че като негов собственик 4 ответното дружество има задължение да обслужва и да поддържа процесния имот чрез почистването му от сняг и лед.