Решение № 144 от 20.07.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500223 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на В. Б. И. срещу решение № 1532 от 30.11.2022г. год. на ОС - Варна, постановено по гр. дело № 2288 по описа за 2020г., с което е отхвърлен предявения от него срещу Община Варна иск за заплащане на сумата от 25 001лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции, стрес, безсъние, чувство за безпомощност, накърняване на достойнството му в качеството му на собственик на жилищна сграда и гараж в ПИ *** по КК на гр.Варна, в следствие на бездействие на служители на Община Варна да предотвратят и санкционират незаконни строежи, находящи се в 29 подрайон на кв.“Аспарухово“, с което е нарушена площта на хигиенизиращата зона на гробищен парк – Аспарухово, да предотвратят отнемането на реална част с площ от 123,73 кв.м. от ползвания от ищеца имот и превръщането й в незаконен път до съседните имоти, в които има незаконни постройки, ведно със законното лихва, считано от датата на предявяване на иска, на основание чл.49, вр. Чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение и нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Излагат се твърдения, че изводите на съда не кореспондират с установените от събраните по делото доказателства факти и обстоятелства. Съдът не е обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, 1 като неправилно е интерпретирал писмените доказателства и заключението на СТЕ. Оспорва като необосновани и неправилни изводите, че от ангажираните по делото доказателства не се установява поведение от страна на ответника, които да представлява деликт и не е налице отнемане на част от ПИ***, а пътят е част от имота. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват твърдените увреждания, наличието на всички предпоставки на чл.45 и чл.49 ЗЗД за ангажирането на отговорността на ответника за претърпените от въззивника вреди. По подробно изложени в жалбата доводи и съображения по същество на спора е отправено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в предявените размери.

Подадена е и частна жалба от В. Б. И. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 1161/21.03.2023г., с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските.

Въззиваемата страна Община Варна, в депозирания отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. и в хода на производството поддържа становище за неоснователността на въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С писмен отговор Община Варна е изразила становище за неоснователност на частната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от въззивника срещу Община Варна иск с правно основание чл.49, вр. Чл.45 ЗЗД.

Наведените в исковата молба фактически основания на претенцията са, че въззивникът е собственик на недвижим имот-жилищна сграда и гараж в гр.Варна, ул.“Кирил и Методий“ № **, съгласно НА № 8/2005г. Постройката била изградена от наследодателя на ищеца, негов баща – Б. И., а през 1977г. ищецът извършил основен ремонт и преустройство. Земята на който са изградени постройките е частна държавна собственост. След като Общината го обявила за общинска собственост, прокарала път. С решение по адм.д. № 811/2015г. по описа на АС Варна е възстановено собствеността върху имота на Държавата, но незаконния път не бил премахнат от Община Варна.

Твърди, че през 1977г. със строително разрешение №70/1976г. е построил гараж с площ от 22 кв.м., а по предписание на Община Варна е изградил подпорна стена. Изграденото било отразена в удостоверение № АО0494006/15.04.2005г. на Областен управител – Варна. Твърди, че при прокарването на незаконния път били съборени гаража, оградата и подпорната стена, като ищецът не бил обезщетен за тези вреди. Излага също, че живее в имота от 1949г./ от раждането си/. Твърди също, че в разрез с разпоредбите на действащите нормативни актове, длъжностни лица в Община Варна проявяват търпимост към незаконно изградени постройки в имоти в 29 подрайон, като постройките са опасни за живота и здравето на живущите в 2 района; имотите попадат в хигиенно-защитната зона на гробищен паркАспарухово, в която е забранено изграждане на жилищни постройки и въвеждането им в експлоатация; издавани били разрешения за строеж без основание и при нарушение на изискванията за височина на сградите и без геоложки проучвания; при нарушаване на изискванията на Наредба № 21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове и Наредба №7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда.

В следствие на поведението на ответника изразяващо се действия и бездействия, свързани с изпълнение на публично-административните му функции: издаване на разрешения за строеж в зона, в която е забранено строителство на жилищни сгради, неосъществяване на контрол за извършено незаконно строителство, неподаване на сигнали до ДНСК за премахване на незаконно изградени строежи ищецът е претърпял вреди изразяващи се в: отнемане на част от имота, чиито ползвател е, за нуждите на съседни парцели, като по този начин ищецът е лишен от възможност да ползва цялата площ на имота; разрушен е гаража и част от оградата; ищецът е принуден да живее в нездравословна среда, в следствие презастрояването на района; системно му се налага да влиза в конфликти със съседите, които нерегламентирано преминават с МПС през имота, който той ползва и му оказват психически тормоз; изпитвал стрес, безсъние и се чувствал безпомощен и с накърнено достойнство. Предвид изложеното и с оглед на обстоятелствата, че по въпросите относно законността на строежите, премахването на незаконно строителство, издаване на строителни разрешения е компетентна Община варна, която е бездействала, поради което и следва да носи отговорност за причинените вреди е предявил и искането за заплащане на обезщетение за така претърпените от него неимуществени вреди в размер на сумата от 25 001лв.

В предвидения в закона срок за отговор искът е оспорен като неоснователен с твърдения, че ищецът ползва ПИ № 2266, който е идентичен с ПИ *** по КК на гр.Варна с площ от 517 кв.м., за който е съставен АДС №5518/01.02.2005г. и АОЧС № 9785/10.10.2014г.. С влязло в сила решение е отхвърлен иска на ищеца В. Б. И. и съпругата му срещу Държавата и Община Варна с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че И.и са собственици на ПИ № *** по КК на гр. Варна. Оспорва и, че ищецът е собственик на построените в имота сгради, тъй като същите са незаконно изградени в чужд имот.

СЪДЪТ, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че ищецът ползва имот № 2266, идентичен с имот с идентификатор *** с площ от 517 кв.м. по КККР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв.“Аспарухово“, ул. “Св.Св. Кирил и 3

Методий“ №87. За имота е съставен АЧДС № 5518/2005г.

Съгласно представената скица № 15-412117-22.08.2016г. на ПИ *** по КККР на гр. Варна, въз основа на заповед № РД-1873/23.06.2008г. на ИД на АГКК, за собственици на имота са записани Община Варна, на основание АОС № 159/17.10.2014г. и Държавата на основание АДС№19/23.02.2005г.

С влязло в сила решение № 2144/25.05.2017г., постановено по гр. д. № 8408/2016г. по описа на ВРС е отхвърлен предявеният от В. Б. И. и С.Т.И. за признаване за установено по отношение на Държавата и Община Варна, че ищците са придобили по давност собствеността върху ПИ *** по КК на гр. Варна.

Видно от представеното разрешение за строеж №70/01.10.1976г., на наследодателя на ищеца е разрешено да изгради в имота „клозет“ с размери 1,5/1,5 м.

По делото не се спори и, че ищецът е придобил собственост върху изградените от него в държавно дворно място гараж с площ от 22 кв.м. и жилище с площ от 85 кв.м.

Съгласно приетите по делото заключения по допуснатите първоначална и допълнителна комплексна съдебно –техническа експертиза, процесният имот е ограден от всички страни с полумасивна ограда; от северната страна оградата е изградена върху бетонна подпорна стена; за изграждането на същата не са открити строителни книжа и документи; В АДС № 8015/1965г. е описано държавно дворно място от 400 кв.м., неурегулиран парцел в кв.

Аспарухово, в ляво от шосето за Бургас, с административен адрес Ул.“Кирил и Методий“ №87. При поискване в община Варна, район Аспарухово, на вещите лица не е представен документ за отстъпване на право на строеж върху имота; в имота са изградени: жилищна сграда е с идентификатор *** с площ от 107 кв.м., застроена по границата със съседния парцел и стопанска постройка с идентификатор ***, с площ от 22 кв.м., записани в КККР на С.Т.И. и В. Б. И. на основание НА № 34/2005г.; описания в исковата молба гараж не съществува на място; при извършените проверки експертите не са открили документи за издадено разрешение за строеж, декларация за съгласие от собственика на съседния имот; разположението на сграда с идентификатор *** не съответства на разположението и площта на сградата, предвидена за изграждане с издаденото разрешение за строеж №70/01.10.1976г. сграда с площ от 2,5 кв.м.; видно от удостоверение от 25.02.2005г., издадено от Община Варна, ищецът е съборил старата сграда и е изградил нова на нейно място, като е достроил стая и входно антре; по повод завишения размер на изграденото има издадено наказателно постановление; не са открити данни за подавани заявления за издаване на акт за узаконяване по реда на §184 ПР на ЗИДЗУТ.

Вещите лица са посочили, че изградения път не засяга процесния имот, както и имот 2266/ записан в КП на Б. И./, а представлява негова граница.

4

Хигиенно-защитната зона Гробищен парк Аспарухово се намира на 200-300м. околовръстно около гробището, като имотът попада в тези 200м. Съгласно ОУП на гр. Варна от 2012г. имотът попада в територия за озеленяване- терен отреден за озеленяване и улици, реки, дерета и други открити водни течения.

В допълнителното заключение вещите лица са посочили, че за Гробищен парк Аспарухово няма влязъл в сила ПУП, поради което и не е определена хигиенно-защитна зона по смисъла на Наредба №2/21.04.2011г. и Наредба №7/2003г. Съгласно ОГП/1982г. имотът попада извън регулацията на гр.

Варна, а съгласно предвижданията на ТУП, одобрен с решение №32/27.05.1998г., имотът попада в „жилищна зона в регулация“.

Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗДД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно причинил другиму. Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него по повод изпълнението на тази работа и за вредите настъпили от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат осъществени конкретни, нормативно предписани действия. И двете разпоредби уреждат института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип „не вреди другиму“.

Отговорността по чл.49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действията и бездействията на своите работници и служители, на които е възложил работата или в чиито задължения се изпълнение на определени, нормативно регламентирани задължения.