Решение № 497 от 31.08.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Ямбол, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330100648 по описа за 2026 година

Предявени са конститутивни искове за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със № ***г. и № *** г. на ***на А. РК 2018 ЕООД – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „***” при ответника – чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение въз основа на което заемал длъжността „***” с място на работа в гр.Е, обл. Я. Със заповед № ***г. на *** на дружеството – ответника му било наложено наказание дисциплинарно уволнение на основание чл.188, т.3 КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 КТ и чл.194 КТ, като със заповед № *** г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като бил поставен в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, поради отнемане на достъпа му до системата на *** от работодателя. Оспорва обстоятелството да е извършвал нарушение на трудовата дисциплина.

Ответникът твърди уволнението да е законосъобразно, тъй като ищецът не се явил на работа, което нарушение е достатъчно тежко, твърди да е поискал обяснения 1 от ищеца, като същия дал писмени такива.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа исковете, представя доказателства и моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответното дружество "А. РК 2018" ЕООД, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ

В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено, които факти не се оспорват от ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения, съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съответните мотиви относно индивидуализация на нарушението и наложеното наказание, в установените от закона преклузивни срокове, както и момента на връчване на заповедта за прекратяване.

По делото се установява, че ищеца е заемал по безсрочно трудово правоотношение длъжността „***”.

Със заповед ***г. на *** на „А. РК 2018“ ЕООД на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „***”, като в мотивите на заповедта е посочено, че наказанието се налага с оглед на това, че работникът Ч. К., на длъжност „***“ с месторабота офис Е, ул. „*** не се явил на работа в дните 28.11.2025 г., 01.12.2025 г. и 02.122025 г. и след като поискал писмено обяснение от работника за причините за неявяването, след запознаването с тях, намерил, че не са били налице основателни причини за неявяването му, поради което извършеното представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 КТ.

Със Заповед № *** г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.

Неявяването на работа в продължение на три последователни работни дни е напълно достатъчно основание за налагане на най тежкото наказание- дисциплинарно уволнение. В тази връзка безспорно следва да бъде установено, че работника/служителя не се е явил на работа. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, работодателя не може да издаде заповед за уволнение, преди да е поискал обяснения 2 от служителя. Също така работодателя трябва за извърши проверка за специалната закрила на чл.333 КТ, като след това издава и мотивирана Заповед за дисциплинарно уволнение. Същата следва изключително подробно да бъде мотивирана и задължително да съдържа реквизитите предвидени в чл. 195, ал.1 КТ, а именно името на служителя и длъжността, точното нарушение ( неявяването на работа на конкретните три дати), кога е извършено нарушението, защо не се приемат обяснения на работника/служителя, законовият текст чл.190, ал.1, т.2, вр. чл.188, т.3 и чл.187, ал.1, т.1 КТ. Текста за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде връчена, от който момент трудовия договор се смята за прекратен, като заповедта се връчва лично или с препоръчано писмо/куриер с обратна разписка. Съгласно чл.194 КТ дисциплинарното наказание трябва да се наложи до 2 месеца от откриване на нарушението, деня в който работодателя е разбрал за него и не по-късно от 1 година от извършването му.

В настоящия случай на ищеца в качеството му на служител в ответното дружество и изпълняващ длъжността „***“ на 25.10.2025 г. му е спрян достъпа до електронните акаунти, фирмени системи и платформи е индикатор за стартиралата процедура по раздяла или разследване на нарушение. В този случай следва да се отбележи, че спирането до системи не означава автоматично уволнение. Спирането на достъпа на ищеца, означава, че същия не може да изпълнява задълженията си по вина на работодателя и това се тълкува, като престой по вина на работодателя. В тази връзка съдът следва да отбележи, че неявяването на работа по вина на работодателя, който предупредил работника, че от утре не е на работа и му е прекратил служебния достъп до работните системи което води до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Това поведение на ответника се квалифицира от закона като „недопускане на работа“ и „престой по вина на работодателя“, като действия на работодателя са незаконни. Това е така защото трудовия договор се прекратява само в писмена формачл.335 КТ и служителя все още се води на работа. Работодателя, в случая ответното дружество е този който е длъжен да осигури на ищеца условия за изпълнение на работата, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.1 КТ. Спирането на достъпа до системите за *** е директно нарушение на това задължение, като в тази насока са събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля който посочва, че след спирането на акаунта ищеца нямал право да влиза в офиса зад гише и да влиза в склада и практически не било възможно да осъществява трудовата си дейност, като без акаунт нямал право да върши нищо. В тази насока е и заключението на в. лице по допусната и приета СТЕ от която се установява, че ауканта на служителя Ч. К. бил прекратен на 24.10.2025 г. Ключовите белези на прекратения достъп представлявали невъзможност за вход в системата с предоставените потребител и парола. Служителя не виждал или въвеждал информация за пратките, съответно не можел да ги приема и предава на 3 клиенти. В с.з. вещото лице поддържа представеното заключение.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

С оглед на горепосоченото съдът приема, че ищеца е искал да изпълнява работните си задължения, но работодателя не му е позволил.

Също така законът изисква работодателя да събере и оцени доказателствата съгласно чл.193, ал.1 КТ преди уволнението. В тази връзка същия е длъжен реално да е преценил обясненията на работника преди издаването на заповедта. В тази връзка следва съдът да отбележи, че в обясненията си дадени до работодателя ищецът изрично е посочил, че на 24.10.2025 г. му било заявено от *** на ответното дружество, че това бил последния му работен ден и от утре не е на работа, като същия ден, преди прекратяване на работния процес му бил преустановен служебния му достъп до работните системи, което правило невъзможно изпълнението на трудовите му задължения, тези негови обяснения са просто игнорирани от ответника, в качеството му на работодател. В тази връзка последния по никакъв начин, не успя да докаже, че нарушението е извършено виновно от работника. От събраните писмени и гласни доказателства по делото, безспорно се установява, че ищеца е дал логично обяснение ( липса на достъп по вина на ответника) и въпреки това работодателя го е уволнил, като по никакъв начин в настоящото производство не опроверга този факт.

Съгласно чл.189, ал.1 КТ преди да наложи дисциплинарното уволнение, работодателя е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. В настоящия случай работодателя е игнорирал факта, че ищеца е бил блокиран от системите, доказва, че същия изобщо не е преценил обстоятелствата, което пък от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на уволнението.

По изложените съображения уволнението е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ

Доколкото по делото се установява, че незаконосъобразно прекратеното трудово правоотношение е било безсрочно, поради което и при основателност на иска за отмяна на уволнението ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност.

Относно разноските и държавните такси:

При този изход на делото основателно се явява искането на ищцовата страна за присъждане на разноски, като с оглед на представените доказателства за реално направени разноски, съдът намира, че в полза на Ч. К. следва да бъдат присъдена сума в размер на 620 евро, съставляваща платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса върху уважените искове в размер на 40, 90 евро, състояща се от определена от съда държавна такса от 20,45 евро за неоценяемия иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ и държавна такса в размер на 20,45 евро за неоценяемия иск по чл.344, ал.1 т.2 КТ, както и 30 евро за свидетел и 255, 65 евро 4 възнаграждение на вещо лице.

Водим от изложените мотиви на основание чл.235 от ГПК Районен съд - Я.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание

„***”

, наложено на Ч. К., ЛЧН **********, от гр.Е, обл. Я, ул. ***със заповед № *** г. и заповед № *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение и двете на *** на „А РК 2018“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. А РК 2018“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б, ул.*** със съдебен адрес в гр. Б, ул. ***, чрез адв. А. С.- БАК..

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Ч. К., ЛЧН **********, от гр.Е, обл. Я, ул. *** на длъжността „***” в офис Е в А РК 2018“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. РК 2018“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б, да заплати на Ч. К., ЛЧН **********, от гр.Е, обл.

Я, ул.

„*** сумата от 620, 00 евро, представляваща разноски за възнаграждение на адвокат.

ОСЪЖДА А. РК 2018“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Районен съд- Я. сумата от 326, 55 евро, представляващи държавна такса и съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Я в двуседмичен срок, който на основание чл.315, ал.2 ГПК за страните тече, считано от 01.09.2026г.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

5