Решение № 213 от 18.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. П., 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20215200500606 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Обжалва се Решение № 612 постановено на 14.07.2021г. по гр.дело № 1088 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2021г., с което е отхвърлен предявения от П. ВЛ. Л., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.Б.” № 8 против „МБАЛ П.” АД, ЕИК 130072241, седалище и адрес на управление на дейността : гр. П., ул.„Б.” № 15, представлявано от изпълнителния директор д-р К.Т., иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл.

13 от НСОРЗ за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за клинични пътеки за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. в размер на 40 444 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Осъдено е „МБАЛ П.” АД да заплати на П. ВЛ. Л. обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ за незаконно недопускане до работа в резултат на Заповед № 532 от 20.09.2019 г., отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение по гр.д. № 736/2020 г. по описа на Районен съд – П., за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. в размер на 40 444 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –26.03.2021 г., до окончателното изплащане. Присъдени са сторени в производството съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът-ответник в първоинстанционното производство обжалва решението в частта, с която исковата претенция по чл.213,ал.2 от КТ е уважена ,като твърди,че е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Искането е решението в обжалвана част да бъде отменено от въззивната инстанция, а искът като 1 неоснователен да бъде отхвърлен. Излага подробни съображения: твърди,че от събраните по делото доказателства не се е установило ищецът да е бил възпрепятстван да осъществява трудовите си функции на лекар в Кардиологично отделение на МБАЛ П. АД. Дори напротив посочва,че за упражняваната трудова дейност е получавал и уговореното в трудовия договор брутно трудово възнаграждение. Посочва,че ангиографската лаборатория е част от Кардиологичното отделение на лечебното заведение, и по делото не се е установило по какъвто и да е начин ищецът да е изявил желание и като обективен факт да е отишъл в лабораторията, за да извършва определени инвазивни процедури на пациентите. Не се установило , при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна, работодателят или съответно началникът на Кардиологичното отделение да се извършили фактически действия изразяващи се във фактическото възпрепятстване на ищеца, който за сочения период работи в самото отделение , с които действия да не са го допускали до ангиографската лаборатория.На следващо място,въззивникът твърди,че не се е установило наличие на вреда за ищеца, която да подлежи на обезщетяване от работодателя. Освен това посочва,че дори и да се приеме, че е налице недопускане до работа, то неправилно и необосновано е да се присъжда обезщетение по чл. 213, ал.2 от КТ , за период за който е безспорно по делото, че ищецът е получавал основната работна заплата и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 6 от НСОРЗ, а би следвало да се присъди частично, което да включва единствено и само допълнителното възнаграждение по клинични пътеки, чийто размер е установен по делото с приетото заключение по изслушаната съдебно -икономическа експертиза.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна,в който излага съображения за неоснователност на твърденията на въззивника.

Излага подробни съображения относно фактологията на правния спор. Твърди,че за да е налице недопускане до работа по смисъла на чл. 213, ал. 2 от КТ, е без значение дали ищецът е заявил готовност да работи като инвазивен кардиолог, тъй като това му е било забранено по силата на заповед, която той е оспорил пред съда, т.е. с оспорването на заповедта е демонстрирал изрично несъгласие със забраната на работодателя.Относно размера на обезщетението, въззиваемата страна твърди,че допълнителното трудово възнаграждение по т.нар. инвазивни клинични пътеки е регламентирано от работодателя във Вътрешните правила за организация на работната заплата и приложимата към тях Методика за определяне на допълнителното трудово възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати. Според същата допълнителното трудово възнаграждение се разпределя между работещите в Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение по критерий „отработени клинични пътеки с инвазивни процедури”.

Следователно не се касае за допълнително трудово възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ, а за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че допълнителното трудово възнаграждение, регламентирано в чл. 1.4. от Методиката за определяне на допълнителното трудово възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати, представлява 2 допълнително трудово възнаграждение, дължимо над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда по смисъла на чл. 17, ал. 1, т.

2 от НСОРЗ и поради това е елемент от брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението за недопускане до работа по чл. 213, ал. 2 от КТ.Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.

Съдът след като обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства ,от фактическа и правна страна установи следното:

Първоинстанционният съд е определил правната квалификация на иска като такъв по чл.213,ал.2 от КТ.

Формулирания петитум от ищеца с исковата е молба е да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер 40 444 лева за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главница от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, за недопускането му на работа в Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение на„МБАЛ П.“ АД през периода на действие на отменената като незаконосъобразна Заповед № 532 от 20.09.2019 г.

Относимите към предмета на обжалване във въззивното производство и установени от първоинстанционния съд факти са следните:

По силата на трудов договор ищецът изпълнява длъжността „лекар вътрешни болести – старши“ с място на работа Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение при ответника „МБАЛ П.“ АД.Със Заповед № 532 от 20.09.2019 г., издадена от изпълнителния директор на „МБАЛ П.“ АД, на ищеца е забранено да осъществява дейност като инвазивен кардиолог до окончателното приключване на всички проверки от контролните органи на ИАМН, АДФИ и други, продиктувани от излъчения на 15.09.2019г. телевизионен материал в предаването „Неделята“ по Нова телевизия.Заповедта е отменена с решение постановено по гр.д. № 736/2020 г. по описа на Районен съд гр.П.. Така установеното не се оспорва от страните в процеса.

От заключението-основно и допълнително на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец, предшестващ издаването на Заповед № 532/20.09.2019 г., а именно месец юни 2019 г., е в размер на 13 819.53 лева, като същото включва следните елементи: основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 030.00 лева, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на 226.60 лева, извънреден труд в размер на 139.13 лева, допълнително заплащане /разпореждане висш персонал/ в размер на 61.00 лева, допълнително заплащане по изпълнени клинични пътеки в размер на 12 362.80 лева.

За периода от 01.10.2019 год. до 30.11.2020 г. на ищеца не е начислявано и изплащано допълнително трудово възнаграждение с произход разпределени средства, постъпили по договор с НЗОК за изпълнени клинични пътеки № 17, 20, 25, 26 и 28 (т.н. инвазивни клинични пътеки). Обезщетението по чл. 213, ал. 2 от КТ за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. е в размер на 17 592.40 лева. Вещото лице посочва,че 3 ако допълнителното трудово възнаграждение по клинични пътеки № 17, 20, 25, 26 и 28 е елемент от брутното трудово възнаграждение съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ, брутното допълнително трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. е в размер на 37 531.13 лева, съответно нетното такова е в размер на 29 123.41 лева. Обезщетението по чл. 213, ал. 2 от КТ за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. е в размер на 190 671.60 лева.

В мотивите на обжалваното решение, съдът е приел,че през процесния период ищецът е бил незаконно възпрепятстван от страна на работодателя по силата на негова изрична заповед да изпълнява трудовите си функции в пълен обем съгласно длъжността, на която е назначен, и основните трудови задължения, регламентирани в длъжностната му характеристика, в т.ч. извършване на инвазивни процедури при пациенти с оплаквания от страна на сърдечносъдовата система. Правната забрана за извършване на работа по инвазивна кардиология, обективирана в нарочна заповед, неминуемо включва в себе си и фактическа забрана за този вид работа, тъй като препятства достъпа на ищеца до Ангиографската лаборатория към Кардиологичното отделение, в която именно се осъществява тази специфична дейност.

Съдът е приел,че в случая е без значение дали ищецът е заявил готовност да работи като инвазивен кардиолог, тъй като това му е било забранено по силата на заповед, която той е оспорил пред съда, т.е. налице е изрично изразено от ищеца несъгласие със забраната на работодателя.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстнационния съд и в този смисъл приема въведеното във въззивната жалба твърдение,че не е установено въззиваемата страна фактическа да е възпрепятствала достъпа на ответника в настоящото производство до ангиографската лаборатория за изцяло несъстоятелно. В конкретният казус не е необходимо да са установени конкретни фактически, физически действия за ограничаване на достъпа на въззвиваемата страна до извършване на инвазивни процедури в Ангиографската лаборатория,тъй като както правилно е възприел и първоинстанционният съд , ищецът е оспорил заповедта, с която му се ограничава достъпа по съдебен ред, и това е релевантното обстоятелството.

На следващо място, първоинстанционният съд е съобразил,че съгласно чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: основната работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от КТ; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ. Съобразил е практиката на ВКС, съобразно която сумите за работа по клинични пътеки се включват в 4 брутното трудово възнаграждение на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ като възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното. Тези суми не се включват в базата за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 2 от КТ, когато са начислени и платени през последния отработен месец, но са дължими като възнаграждение за труд по клинични пътеки, положен преди този месец.