Решение № 4931 от 29.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4931 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20241100105653 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове на М.М. А.-И. солидарно срещу „ЕМ КОМПЛЕКТ СЕРВИЗ“ ЕООД, със собственик и представляващ Е.С. М.а и С. Л. М., за присъждане на сумата 260000.00лв., представляваща главница и сумата 88970,00лв., представляваща договорна лихва начислена за периода от 22,12,2021г. до 10,02,2024г., дължими по Договор за заем от 22.12.2021г. и Анекс от 07,02,2022г. към него, сключен между ищеца, като заемодател и ответниците, като заематели, със срок за връщане на заетата сума - 31.12.2024г.

В исковата молба М.М. А.-И. твърди, че е изправна страна по сключения Договор за заем от 22.12.2021г. и Анекс от 07,02,2022г. към него, т.к. предоставила в срок заетата сума на заемополучателите, но ответниците са неизправна страна, т.к. не върнали заема в уговореният срок и след отправените покани. Извършили само две плащания по заема – на 29,06,2022г. – 3510,00лв. и на 29,11,2023г. – 5020,00лв., с които съгласно уговорките договора погасили само лихви.

Ответниците в отговорите на исковата молба не оспорват претенцията по размер.

Оспорват същата по основание.

Възразяват, че между страните не е сключван Договор за заем от 22.12.2021г. и Анекс от 07,02,2022г. към него и ответниците не са получавали нито от ищцата, нито от лицето А.Г.И. твърдяната като заета сума от 132935,89евро с левова равностойност 260000,00лв.

Възразяват и, че не са получавали покани за плащане по твърдения договор за заем от ищцата.

Възразяват, че ищцата не е легитимиран кредитор по Договор за заем от 22.12.2021г.

1 и Анекс от 07,02,2022г. към него.

Възразяват и, че А.Г.И. е имал самостоятелни отношения с ответниците, по които сам е бил неизправна страна, т.к. не им е предоставил сумата 132935,89евро с левова равностойност 260000,00лв., както и не е извършвал никакви действия от името и в полза на М.М. А.-И. и не се явявал неин представител пред ответниците. Независимо от това излагат, че лично и чрез свои представители, в брой или по банков път са изплатили всички изисквани им от А.Г.И. преди, а впоследствие от М.М. А.-И. суми, т.к. били притискани и се притеснявали от увреждане на личните им и имуществени права.

Оспорват истинността - авторството и верността на съдържанието на Договор за заем от 22.12.2021г. и Анекс от 07,02,2022г. към него с възражението, че не отговарят на действителното фактическо положение и не са подписани от заемателите, сочените като техни автори.

Възразяват, че в правоотношенията по Договор за заем от 22.12.2021г. и Анекс от 07,02,2022г. С. Л. М. има качеството потребител и се ползва от защитата на чл. 143-148 ЗЗП, в което качество възразява, че договора и анекса са нищожни, т.к. съдържат неравноправни клаузи в частта по уговорените лихви.

Възразяват и, че клаузите по Раздел II, т. 3 и 4 от Договор за заем от 22.12.2021г. предсрочното погасяване на главницата да не влияе върху размера на договорената лихва, са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.

В евентуалност възразяват, че Договор за заем от 22.12.2021г. и Анекс от 07,02,2022г. към него са унищожаеми, като сключени в условията на крайна нужда и при явно неизгодни условия, т.к. С. Л. М. бил принуден да го сключи поради ситуацията, в която се намирал към него момент, а именно: заемополучател по редица договори за кредит, чиито падежи са настъпили и единственият начин, по който можело да ги погаси е да сключи процесният договор за заем, при явно неизгодната за него уговорка предсрочното погасяване на главницата да не влияе върху размера на договорената лихва.

В евентуалност възрязяват, че исковете са погасени по давност.

Съдът след като съобрази предметните предели на спора очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно наличието на облигационно отношение между него и ответниците с характер на договор за заем, с твърдените параметри, по който е изправна страна.

В тежест на ответниците е да установят възраженията си по иска.

Видно от Договор за заем от 22.12.2021г. между ищцата, като заемодател и ответниците, като заематели е налице облигационна връзка с предмет по Раздел I, т. 1, а именно: заемодателят е предоставил на заемателите, а те са получили през ноември 2019г. паричен заем в размер на сумата 132935,89евро в левова равностойност от 260000,00евро, с 2 няколко банкови превода, осъществени от А.Г.И., по банкова сметка на „ЕМ КОМПЛЕКТ СЕРВИЗ“ ЕООД.

Солидарният длъжник и заемополучател С. Л. М. е изразил съгласие цялата сума по заема да постъпи по банковата сметка на „ЕМ КОМПЛЕКТ СЕРВИЗ“ ЕООД.

Заемът е за срок 36 календарни месеца, с краен срок за погасяване съгласно т. 2, Раздел II е 31,12,2024г.

Съгласно Раздел II от договора заемополучателят дължи на заемателя лихва в размер на 6% на годишна база върху целия усвоен заем, дължима на всяко тримесечие, през целия период на договора. През целият период на договора заемополучателят ще изплаща на заемодателя договорената лихва, както следва: на тримесечие лихва в размер на 1,5% от пълната сума по заема, по банков път, по сметка на заемодателя, в срок до всяко десето число на последния месец от съответното тримесечие, а именно: първо плащане – до 10,02,2022г., второ плащане – до 10,05,2022г., и всички последващи плащания -съгласно предходното разпределение, до пълното погасяване на главницата по усвоения заем.

Заемодателят може да погасява и частично сума от главницата по получения заем и преди договорения краен срок, предвиден с предходната точка, което не влияе върху размера на договорената лихва върху остатъка, до датата на пълното му погасяване.

Видно от Договор за заем от 11,11,2019г., между А.Г.И., като заемодател и ответниците, като заематели е налице облигационна връзка с предмет по Раздел I, т. 1, а именно: заемодателят предоставя на заемателя, а той приема да получи при условията и сроковете на договора и приложенията към него, паричен заем в размер на сумата 132935,89евро в левова равностойност от 260000,00евро, който ще бъде усвоен с няколко банкови превода направени от заемодателят по банков път, в срок до пет дни, считано от датата на подписване на настоящия договор.

Съкредитоискателят С. Л. М. дава съгласие цялата сума по заема да постъпи по банковата сметка на „ЕМ КОМПЛЕКТ СЕРВИЗ“ ЕООД.

Срокът на договора е 36 календарни месеца, с краен срок за погасяване – 12,11,2024г. по т. 2, Раздел II.

Клаузите за лихви и начин на погасяване са идентични с тези по Договор за заем от 22.12.2021г.

Видно от Анекс от 07,02,2022г. към Договор за заем от 22.12.2021г. и Анекс от 12,11,2019г. към Договор за заем от 11,11,2019г., с двата е предоговорен размер на дължимата лихва, считано от датата на подписването им – 18% на годишна база, платима ежемесечно по 1,5% от пълната сума по заема. Уговорено е в случай на предсрочно погасяване на час от главницата по заема дължимата лихва за съответното тримесечие да се изчислява на база останалата дължима сума – т. 1 и 2 от анексите.

От заключението по приетата ССчЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и затова кредитира изцяло се установява, че непогасените задължения по Договор за заем от 22.12.2021г. и Анекс от 07,02,2022г. към него са в общ размер 348970,00лв., от които 3

260000,00лв. главница и 88970,00лв лихва, начислена за периода 10,02,2022г. до 10,02,2024г.

По договора са платени за погасяване на вземането суми, както следва: 3510,00лв. на 29,06,2022г. и 5020,00лв. на 29,11,2023г.

За плащането на сумата 3510,00лв. на 29,06,2022г. в извлечението от банкова сметка на ищцата е записано, че е внесена от Пламен Василев от името на ЕМ КОМПЛЕКТ СЕРВИЗ ЕООД, с посочено основание: „лихва по договор за наем 22,03,2022“.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно наличието на облигационно отношение между него и ответниците с характер на договор за заем, с твърдените параметри, по който е изправна страна.

В тежест на ответниците е да установят възраженията си по иска.

Съдът приема, че Договор за заем от 22.12.2021г. и Анекс от 07,02,2022г. са истински, автентични документи, т.к. ответниците не са установили главно и пълно възраженията си, че не са подписани от заемателите, сочените като техни автори.

Тълкувайки клаузите в Договор за заем от 22.12.2021г. във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, съобразявайки действително изявената, а не предполагаема воля на страните, както и разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното изразено в настоящото производство, по правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че действителната обща воля на страните отразена в т. 1, Раздел I, е категорично и недвусмислено заявено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към кредитора, за връщане на заем в размер на сумата 132935,89евро в левова равностойност от 260000,00евро, получен през ноември 2019г., чрез банкови преводи осъществени от трето лице – А.Г.И.. Следователно налице е признание по смисъла на чл.

116, б. "а" ЗЗД, за наличието на облигационно задължение с характер на договор за заем, установено през ноември 2019г.

Въз основа събраният като доказателство Договор за заем от 11,11,2019г., съдът приема, че това предходно задължение установено през 2019г., е задължението по Договор за заем от 11,11,2019г. Последният обективира задължение поето от идентични лица – заемополучатели, касае идентична сума – сумата 132935,89евро в левова равностойност от 260000,00евро, и съдържа идентични клаузи с Договора за заем от 22.12.2021г. Различен е само кредитора. Кредитор по Договор за заем от 11,11,2019г. е трето лице - А.Г.И., сочен като лице извършило банковите преводи в Договора за заем от 22.12.2021г.

Ищцата не твърди и не са налице доказателства въз основа които да бъде направен извод, че Договора за заем от 22.12.2021г. съдържа активна, субективна новация и задължението по Договор за заем от 11,11,2019г. е поето вече към друго лице – ищцата М.М.

А.-И.. Че е налице субективна новация сочи установеното, че по Договора за заем от 22.12.2021г. сума не е предавана, а е налице признание за съществуване на задължение установено с Договор за заем от 11,11,2019г., поето от идентични заемополучатели.

4

Подновяването (новацията) се определя като договор, по силата на който едно облигационно правоотношение се прекратява, а на негово място възниква ново облигационно правоотношение, отличаващо се от старото или с оглед на страните, или с оглед на други елементи. Новацията погасява старото задължение в момента на сключването на договора (освен ако няма модалитети). Субективно подновяване има при промяна на субектите на правоотношението. Когато кредиторът се подменя с нов е налице "активно" субективно подновяване". За извършването на активно субективно подновяване е необходимо съгласието на стария кредитор, новия кредитор и длъжника. Последиците на подновяването не настъпват по право. Те са функция от намерението на страните към момента на възникване на новия дълг. Липсата на подобно намерение има за последица паралелното съществуване на новия и стария дълг. Намерението за подновяване означава, че страните желаят уговорката за прекратяване на стария дълг и тази за създаване на новия дълг да са свързани по такъв начин, че възникването на новото задължение да цели заместване на старото задължение. Това намерение не може да се предполага. Новацията има особени последици – тя прекратява старото провоотношение и едновременно с това поражда ново правоотношение. В случая различни са кредиторите по двете твърдяни правоотношения – по първото е А.Г.И., а по второто - М.М. А.-И., за погасяването на стария дълг и възникването на новия е необходимо освен съгласието на новия кредитор и на длъжника, така и съгласието на стария кредитор. Именно задължението на длъжника към него се погасява. Такова намерение и съгласие не може да се извлече и при съпоставка на взаимоотношенията между страните и на доказателствата за тях, обсъдени погоре. Трябва старият кредитор да се е отказал от вземането си, което не е доказано по делото.