Решение № 6364 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6364 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100507519 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 8068/06.05.2025 г., постановено по гр.д. № 71194/2024 г. по описа на СРС, 170 състав, съдът е отхвърлил предявения от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК 121718407, против "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК 200299615, иск за сумата 581,83 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 440223151004615, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.06.2024г., за което е образувана щета № 44011512403848, с правно основание чл. 411 КЗ, като неоснователен.

Със същото решение съдът е осъдил „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК 121718407, да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК 200299615, сумата 400 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, в която е посочено, че първоинстанционният съд неправилно е определил механизма на настъпване на ПТП и съответно неправилно е приложил материалния закон. Посочва, че неправилно е прието по делото, че е налице съпричиняване. Твърди, че е безспорно доказано по делото, че водачът на лек автомобил „Фиат“ е причинил ПТП и са нанесени щети на застрахования при ищеца лек автомобил марка „Киа“. В условията на евентуалност посочва, че дори да се приеме, че е налице съпричиняване на настъпилото ПТП от страна на водача на л.а. „Киа“, то същото не е в посочения от първоинстанционния съд размер. Моли за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и за уважаване 1 на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг:

Живот и здраве” АД е подал отговор на въззивна жалба, в която е посочил, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и допустимо и в тази връзка моли същото да бъде потвърдено. Намира, че съпричиняването на настъпилото ПТП е доказано по делото от всички събрани доказателства. Твърди, че приноса на двамата водачи за настъпването на ПТП е равен и в този смисъл първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждение на същото.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, чиято основателност се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вреди да са причинени от делинквента с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Доказването на тези правопораждащи факти е в тежест на ищеца по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 02.06.2024 г. в района на паркинга на супермаркет „Кауфланд“ в гр. Пловдив, ул.

„Брезовско шосе“ между лек автомобил "Фиат" с ДКН ********, застрахован при ищеца по застраховка "Каско+" и лек автомобил "Киа", с ДКН ********, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП), като в изпълнение на договорното си задължение по силата на валидно съществуващо облигационно правоотношение ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1 148,66 лева на собственика на увреденото МПС. Не се спори между страните и относно обстоятелството, че по делото е налице и частично плащане от 2 страна на ответника в полза на ищеца на част от тази сума в размер на 581,83 лева.

Предметът на спора, който е въведен от страните с подадената въззивна жалба и по който въззивният съд следва да се произнесе с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, се концентрира върху механизмът на настъпване на ПТП между водачът на лек автомобил „Фиат“ и водачът на лек автомобил „Киа“, както и обстоятелството дали е налице в конкретния случай съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Киа“ и в какъв размер е то. В този смисъл, настоящата въззивна инстанция намира следното:

В настоящия случай за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 02.06.2024 г., в който е посочено, че на същата дата в гр. Пловдив, на паркинга на магазин „Кауфланд“ водачът на застрахования при ответника л. а.

"Фиат" с рег. № ********, при излизане от паркинг осъществява ПТП с л.а. марка „Киа“ с рег. №******** при паркиране. В съставения протокол са описани и щетите на двата автомобила, а именно на лек автомобил марка „Фиат“ са нанесени щети на задна броня и задна врата-багажник, а за лек автомобил марка „Киа“ са настъпили щети на дясна врата, десен калник, дясна джанта.

В подадената до СРС искова молба ищецът е посочил, че „при излизане от разчертано паркомясто водачът на автомобил марка „Фиат“ не се уверява във възможността безопасно да извърши маневрата и не съобразява наличието на движещ се назад и надясно лек автомобил марка „Киа.“

Относно механизма на настъпване на ПТП са събрани и гласни доказателства, а именно чрез разпита на свидетелите Е.М. и Й.Д.. Настоящият въззивен състав намира, че не следва да кредитира показанията на свид. М., доколкото същите се явяват изолирани такива на фона на останалият събран по делото доказателствен материал.

Същият заявява в своя разпит пред първоинстанционният съд, че към момента на настъпване на ПТП неговият автомобил се е намирал в спряло състояние. Същото обстоятелство противоречи на останалите доказателства, а именно на изготвения двустранен констативен протокол, видно от който лекият автомобил марка „Киа“, управляван от същия е бил в такова положение към момента на удара, че житейски логично е към този момент същият да е предприемал маневра за паркиране на лекият автомобил. Същото обстоятелство се потвърждава и от показанията на другият разпитан по делото свидетел Д.. Същата заявява, че лекият автомобил управляван от свид. М. към момента на удара се е движел на заден ход, за да влезе в свободното паркомясто. Настоящият съдебен състав кредитира с доверие показанията на разпитаната свидетелка, доколкото същите се явяват логични, достоверни и подкрепени от изготвеното по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза.

В своето заключение вещото лице заявява, че и двата леки автомобила непосредствено преди настъпването на удара са предприели маневра на заден ход.

Пред първоинстанционният съдебен състав експертът е заявил, че по делото не са налице доказателства за наличието на препятствия, които да ограничат техническата възможност на водача на лек автомобил марка „Киа“ да възприеме движението на заден ход на другия автомобил. Съдът намира, че изготвеното от същото заключение се явява обективно изготвено, от лице разполагащо с необходимата компетентност и знания в областта и следва да се кредитира с доверие.

В тази връзка съдът намира, че видно от всички събрани по делото доказателства и двамата водачи на леките автомобили са допуснали нарушение на 3 правилата на чл.25, ал. 1 ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е налице, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение /напр. вината/ на пострадалия - в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. / в този смисъл е решение № 165/26.10.2010 г. по гр. дело № 93/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. /. В съдебната практика се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция стигна до идентичният с първоинстанционният съд извод за наличието на съпричиняване на настъпилото ПТП от страна на свид. М., управлявал л.а. „Киа“, доколкото същият е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, изпълнявайки своите задължения по чл.25 ЗДвП уверявайки се, че предприемайки маневра, за да паркира своя лек автомобил, няма да създаде опасност за останалите участници в движението. В този смисъл правилно е определена вината на двамата водачи, като същата следва да се разпредели 50/50. Поведението на двамата водачи в еднаква степен е довело до настъпване на ПТП, тъй като и двамата не са се съобразили с поведението на другия участник в движението и не са предприели привеждане на собственото си поведение в съответствие с изискванията на закона. Всеки един от тях е допуснал нарушение на едно и също правило за движение с еднаква тежест, като поведението и на двамата е в причинна връзка с ПТП и в съвкупност са произвели като резултат процесния инцидент. Преценката на значимостта на допуснатите от водачите на процесните превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата обуславя извод за равностоен принос за настъпването на вредите, т. е. 50/50.

Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e258321-2c65-403a-8755-27b85076cd8a