Решение № 81 от 24.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Русе, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20264520200052 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. Г. П., депозирана против Наказателно постановление № 25-3393-001073/07.11.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР- Русе, РУ 02 Русе издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с което на М. Г. П., на основание чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева (51,13 евро) за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че от изложената фактическа обстановка в атакуваното наказателно постановление жалбоподателят не е могъл да установи какво нарушение е извършил, тъй като словесното описание на нарушението не е съответно на цифровото посочване на нарушената норма и описаните в нея факти. Уточнява, че в описание на нарушението жалбоподателят П. не е използвал обезопасителен колан, в качеството му на водач, а административнонаказващият орган е приложил нормата на чл. 184,ал.4 от ЗДвП в качеството му на пътник. Навежда твърдения, че АНО не е извършил проверка за маловажност на посочения случай, с оглед разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли процесното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Не се представлява. Пледира за наказателното постановление да бъде отменено, тъй като посочва, че не е управлявал процесното МПС, а е бил пътник. Не претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения 1 срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление. Същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

На 09.10.2025 г., в гр. Русе М. Г. П. се возел на предната пасажерска седалка в управлявания от приятелката му лек автомобил- „Пежо 306” с рег. № Р2380КВ, собственост на П.. Свидетелите А. Т. А. и Г. Н. П. - служители при ОДМВР, 02 РУ Русе, изпълнявали служебните си задължения като около 22.03 ч на същия ден извършвали обход в района на ул. „Шипка“ гр. Русе. Полицейските служители, след като възприели процесния автомобил, в близост до ул. „Шипка“ № 62 в гр. Русе предприели действия по спиране на същия. След като водачът му преустановил движението на автомобила и спрял, същите извършили проверка. При проверката полицейските служители установили, че водачът е изряден, но пътникът на предната пасажерска седалка– М. П. бил без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът бил окомплектован.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят А. А. приел, че с поведението си жалб.

П. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил първо електронен фиш. При предявяването му жалб. П. отказал да го подпише.

В резултат на това фишът бил анулиран, а на жалб.П. бил съставен АУАН серия GA№ 4760991/09.10.2025 г., който жалбоподателят отказал да подпише. С оглед на отказа полицейските служители бил повикан друг полицейски екип и пол.служител М. Б. в качеството на свидетел при отказ от страна на нарушителя, подписал процесния АУАН.В АУАН-а нарушителят не вписал възражения. Възражения не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник Сектор в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, в качеството му на АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание различно от вписаното в АУАН, а именно, че жалб. П. управлявал горепосоченото МПС на същото място и по същото време, като водач на МПС, когато е в движение не използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Правна квалификация на деянието била идентична с тази, съдържаща се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 184, ал. 4, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева/51,13 евро.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – копие на GA№ 4760991/09.10.2025, копие на Наказателно постановление № № 253393-001073/07.11.2025 г. на НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОДМВР РУСЕ, РУ 02 РУСЕ, копие на докладна записка от 10.10.2025 г. както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля А. Т. А..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля А. Т. А.. Същият излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти.

Показанията му са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Свидетелят точно и ясно описва в кой момент е възприел нарушението, мястото и момент на подаване на сигнал на водача за спиране, възприетото от водача поведение – по спиране на автомобила, извършената ппроверка на документите на водача и тези на пътника, начина на констатиране на нарушението му, отказа на пътника да подпише фиша и последващите в резултат на това действия. Св. А. прецизно отразява и констатациите си, респ. установените 2 фактически положения при извършване на конкретната проверка на жалбоподателя в настоящото производство като ги възпроизвежда пред съда убедително. Същият с категоричност посочва, че жалбоподателят П. е бил пътник, а не водач. Показанията му изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. В тази част свидетелските показания са в синхрон с установеното в процесния АУАН, както и с отразеното в докладна записка от 10.10.2025 г.

Доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Съдът възприе актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Следва да се посочи, че в процесния случай от доказателствената съвкупност категорично се потвърждава, че жалб. П., в качеството му на пътник, возещ се на предната пасажерска седалка не е използвал обезопасителен колан, с който лекият автомобил е бил оборудван.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностни лица на службите за контрол, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство - Началник Сектор в ОДМВР-Русе, РУ 02 Русе. Актът е подписан от свидетел, чието участие се е наложило, с оглед че лицето, посочено като нарушител, се възползвало от процесуалната си възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Свидетелят в АУАН по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – М. Б. следва да е различно лице, от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Това се потвърждава и от анализа на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В настоящият случай съдебният състав констатира, че процедурата по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е била спазена.

Същевременно обаче в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

На първо място е било допуснато нарушение на императивните разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Тук следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя 3 доводите на жалбоподателя в жалбата, поддържани и в хода на съдебните прения, за посочването на особено важно обстоятелство, а именно пътник или водач (по време на управление на МПС) е бил нарушителят при извършването на нарушението. В наказателното постановление е посочено, че в при управление на горепосоченото МПС, като водач на МПС, когато е в движение жалб. П. не е използвал обезопасителен колан.

Обстоятелство категорично различно от безспорно установеното в хода на съдебното следствие, че същият е бил в качеството на пътник и не е управлявал МПС.

Предметът на административно наказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на административното нарушение и в наказателно постановление. Част от тях е посочването на елемент от обективната страна на твърдяното нарушение,а именно описанието на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено.

В настоящия случай отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Съгласно същата водачите и пътниците в МПС от посочените в разпоредбата категории, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Като следва да се отбележи, че разпоредбата сочи две алтернативни качествата на лицата – водачи и пътници.

С оглед изложеното административнонаказващият орган е посочил, че жалб. П. е бил водач на автомобила, който е управлявал по време на движение, в противоречие с установеното в АУАН-а, че същият е бил пътник. Същото обстоятелство представлява елемент от обективна страна на нарушението - чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 5 от ЗАНН. Този елемент от изискването за законосъобразност на административно наказателната процедура представлява изискуем реквизит от съдържанието на постановлението и има много съществено процесуално значение – той чертае съществена част от фактическата рамка на нарушението и предопределя в тази част защитата на нарушителя. Под извършване се разбира твърдението на наказващия орган относно осъществяване, реализиране на нарушението, в какво се състои то и какви са обстоятелствата при които е извършено.

Описанието и обстоятелствата на процесното административно нарушение е обективирано в АУАН-а и в наказателното постановление. В настоящия случай наказващият орган е посочил, че П. управлявал лекия автомобил- „Пежо 306” с рег. № Р2380КВ, бил водач на по време на движението му на 09.10.2025 г. в 22.03 часа в гр. Русе, ул. Шипка до № 63 и като такъв не е използвал обезопасителен колан, което обвързва доказването по същество. От събраните гласни доказателства безспорно и еднопосочно се установява от показанията на разпитания свидетел – А. А., АУАН и докладната записка о 10.10.2025 г. че не водачът, а пътникът П. е бил без поставен обезопасителен колан. Същевременно в наказателното постановление в противоречие с възприетата фактическа обстановка отговорността на нарушителя е ангажирана по чл.184, ал.4, пр.1 от ЗДвП – в качеството му на пътник.