Акт от 16.06.2023, Административен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №84 гр. Габрово, 16.06.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на тридесет и първи май ................. през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯН АТАНАСОВ

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА при секретаря …….РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА............... и в присъствието на прокурора .......НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА........ като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №76 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

С

Решение №6/07.03.2023г. по НАХД№89/2022г. Тревненски районен съд е потвърдил НП №**********/04.10.2022г. на Зам. Директор на РД по горите гр. В. Търново като правилно и законосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от санкционирания И.В.Б. ***. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е неговия пр. представител по делото не били съгласни с изводите на първоинстанционния съд.

Според тях оспореното НП било постановено при нарушение на материалния закон и нарушения от страна на АНО, които били съществени и нямало как да бъдат санирани в хода на съдебното оспорване. В Констативния протокол било констатирано и друго осъществено нарушение от Б., но същото не било обсъдено от състава на съда. В съставения АУАН била посочена нова фактическа обстановка, различна от посочената в констатирния протокол, като било налице промяна на описанието на фактите.

Установено било разминаване в цитираните превозни билети, като били посочени като брой по- малко. Всичките превозни билети, за които се твърди че не са представени били изписани коректно в обжалваното НП. Това разминаване не можело да се санира в хода на съдебното оспорване с писмени или гласни доказателства.

Налице било нарушение на материалния закон, но съдът в решението си бил игнорирал това. Заявява се искане за отмяна на обжалваното Решение и отмяна на оспореното наказателно постановление, ведно със законните последици, включително присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, като се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който излага идентични доводи с тези в касационната жалба, като се поддържа и искането по същество за отмяна на обжалваното Решение и НП.

Зам. директор на РДГ В.

Търново не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са Отговор на касационната жалба и Писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на Решението на въззивния съд. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. ГАС споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.

На И.В.Б. е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 16, ал. 3 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, описано в АУАН и НП, че на 22.02.2022г. не изпълнява задълженията си, посочени в чл. 16, ал. 3 от наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като при издаване на последващ превозен билет №6941/00065 от 22.02.2022г. на осн. първични превозни билети №6941/00060 от 22.02.2022г., №6941/00061 от 22.02.2022г., №6941/00062 от 22.02.2022г., №6941/00063 от 22.02.2022г., №6941/00064 от 22.02.2022г. за претоварване на цялото количество дървесина по превозните билети в размер на 44 пространствени куб. м. дърва за горене, не прилага превозни билети №6941/00060 от 22.02.2022г., №6941/00061 от 22.02.2022г., №6941/00062 от 22.02.2022г., №6941/00063 от 22.02.2022г., №6941/00064 от 22.02.2022г. към новия превозен билет №6941/00065 от 22.02.2022г., като с това си деяние Б. е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 16, ал. 3 от Наредба ***г. за контрола и опазването на горските територии.

В НП е посочено мястото на извършване на нарушението.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

Безспорно установено по делото е, че при извършената проверка е установено, че И.Б. не е приложил превозни билети №6941/00060 от 22.02.2022г., №6941/00061 от 22.02.2022г., №6941/00062 от 22.02.2022г., №6941/00063 от 22.02.2022г., №6941/00064 от 22.02.2022г. към новия превозен билет №6941/00065 от 22.02.2022г. При проверка на посочения в НП товарен автомобил, водачът представил на проверяващите служители превозен билет № 6941/00065 от 22.02.2022г., издаден от жалбоподателя И.Б., в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика. Превозният билет е издаден за претоварване и преместване на цялото количество дървесина, отразено в превозни билети № 6941/00060 от 22.02.2022г., № 6941/00061 от 22.02.2022г., № 6941/00062 от 22.02.2022г., № 6941/00063 от 22.02.2022г. и № 6941/00064 от 22.02.2022г., всичките издадени отново от жалбоподателя Б.. Същите били представени впоследствие, но не и при проверката при превоза на дървесината.

При така установената фактическа обстановка правилно състава на РС Трявна е приел от правна страна, че е осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 16 ал. 3 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на И.Б..

Безспорно е, че жалбоподателят е имал качеството на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ, тъй като е бил регистриран в регистъра на ИАГ София, като лесовъд и е получил позволителното за сеч в имота и в това си качество е длъжен да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия и това му задължение е било налице през цялото време докато се е провеждал добива на дървесина.

Съгласно посочената, като нарушена разпоредба на чл. 16 ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, в случаите, когато се претоварва или премества цялото количество транспортирана или складирана дървесина, описана в старите превозни билети или документи, доказващи законния й произход, в последващия превозен билет се описва претоварената дървесина или се посочват общото й количество и брой, като старите превозни билети се прилагат към последващия превозен билет и също придружават дървесината до мястото на доставка. Задължение предвид чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 за спазването на така разписаните правила е за лицата по чл.

108, ал. 2 ЗГ, каквото е и жалбоподателя И.Б..

Правилно и в съответствие с установените и посочени в наказателното постановление факти е квалифицирано нарушението, като такова по чл. 257, ал.1, т.1, във връзка с чл.

12 б, ал.1, т.4 във вр. с чл. 16, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. За така описаното и квалифицирано административно нарушение е приложена съответната санкционна норма по чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, като определената санкция е в предвидения минимален размер от 300 лева.

Споделят се доводите на първоинстанционния съд за това, че при оформянето на АУАН, чрез изготвяне на Приложение № 1 към същия, не се нарушава правото на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен. Въпросното приложение е подписано от жалбоподателя, както и основната бланка на акта, същият е запознат с неговото съдържание, същевременно ясно е отразено коя част от акта се допълва с текста на приложението. Както е отбелязал в мотивите си РС Трявна, действително в АУАН е посочено, че към последващия превозен билет не са били приложени само три от старите превозни билети, като са пропуснати тези с № 6941/00060 от 22.02.2022г. и № 6941/00061 от 22.02.2022г. Споделят се изводите на районния съд за това, че неприлагането към последващия превозен билет на останалите три превозни билета, които фигурират и в АУАН, а именно тези с № 6941/00062 от 22.02.2022г., № 6941/00063 от 22.02.2022г. и № 6941/00064 от 22.02.2022г. е достатъчно, за да бъде осъществен състав на административно нарушение по чл. 257, ал.1, т.1 от закона за горите във вр. с чл. 16, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, тъй като в конкретния случай лицето, упражняващо лесовъдска практика е длъжно при издаване на последващия превозен билет да приложи към него всички стари превозни билети, въз основа на които се издава същия и неприлагането на дори един от тях съставлява нарушение. В конкретния случай и в АУАН и в наказателното постановление е отразено неприлагане на три от старите превозни билети. Поради това констатираното несъответствие във фактическата обосновка на наказателното постановление, включващо два превозни билета, неотразени в АУАН, не съставлява основание за изменение на постановлението в конкретния случай. В случая дори и да е налице процесуално нарушение в хода на административно наказателното производство, то същото не е от категорията на съществените и не накърнява правото на защита на санкционирания до степен, налагаща отмяна на оспореното НП. Не всяко констатирано процесуално нарушение може да бъде определено като съществено и следователно не винаги допускането на такова води до отмяна на оспорения санкционен акт.

АС Габрово не споделя и аргументите на защитата относно несъответствия във вида на установените нарушения между констативния протокол и АУАН. Следва да се има предвид, че АУАН и наказателното постановление са съставени на база не само на констативния протокол, а и на другите документи, събрани в хода на административно-наказателната преписка. Твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения при описване на фактическата обстановка в НП и АУАН изразяващо се в разминаване на броя на посочените неприложени превозни билети не е от категорията на съществените и не ограничава правото на защита на санкционирания. Същият е имал възможност да разбере в какво нарушение е обвинен и да подготви защитата си против същото.

В конкретния случай са съставени два отделни АУАН и са наложени отделни наказания за две различни деяния, които според наказващия орган са установени в хода на проверката. Няма законово изискване конкретният АУАН да обхваща всички обстоятелства, отразени в КП или съдържанието му да е идентично с това на КП. Не се констатират нарушения на процесуални правила, които да са съществени и да дават основание за отмяна или изменение на наказателното постановление.

Правилно РС Трявна въз основа на изложените мотиви е стигнал до извод, че оспореното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

При извършената служебна проверка настоящия съдебен състав на ГАС не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство приключило с издаването на наказателното постановление, както и в хода на съдебното производство пред РС Трявна. Не са налице твърдяните в жалбата нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентно за това лице, съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ визираща оправомощено от министъра на земеделието, горите и храните длъжностно лице от РДГ. В процесния случай с такива правомощия са натоварени директорите на РДГ, съобразно приложената Заповед на МЗХ. При тези съображения съдът прие, че обжалваното НП е постановено в съответствие с процесуалния и материален закон, поради което правилно е потвърдено.