Определение № 155 от 31.01.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Плевен, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500036 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №5128 от 05.12.2024г., постановено по гр.дело №2430/2024г. РС – гр. Плевен, е оставил без уважение молба с вх.№30163 от 04.11.2024год. на основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от В. И. С. - ищец по делото, чрез адв.А. С. от САК. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, като основно се твърди, че на практика липсват мотиви на постановеното определение, тъй като съдът препраща към своето решение, чието изменение се иска. Счита за изцяло неправилен изводът на съда, че са налице и двете предпоставки по чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Това е направил, като е използвал процесния ИЛ от 25.07.2018 г., за да се легитимира като кредитор на доверителката ми, в производството по гр.д. № 7533/2018 г. по описа на СГС, ГО, 1-23 състав, образувано по предявен от него Павлов иск срещу В. И. С. и нейните деца, считайки че така прекъсва давността за вземането по листа. Заявява, че това му поведение е установено с писмени доказателства по делото, както и не се оспорва от ответника в отговора на ИМ.

Счита, че дори простото държане на ИЛ, без предприемането на действия по 1 принудително събиране на вземането по него е достатъчно като поведение на ответника, с което той е дал повод за завеждане ОУИ по чл.124, ал.1 ГПК от В.

С.. Същите аргументи обуславят наличието на правен интерес от предявяването на ОУИ от доверителката ми, който интерес безусловно е признат от PC-Плевен чрез уважаването му. След като за ищцата е налице интерес от търсената съдебна защита, няма как да се приеме, че с поведението си ответникът не бил дал повод за завеждане на делото.

В заключение моли съда да отмени определението и да постанови друго по същество на спора, с което да измени решението в частта за разноските като осъди ответника да заплати общо сумата от 1405.80лв., от които 205.80лв. д.т. и 1200лв. адвокатски хонорар. Претендира и присъждане на разноски в настоящето производство – 15лв. д.т. и 300лв. адвокатски хонорар.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по частната жалба от „Стройко“ ЕООД гр.Плевен, чрез адв.Д. П., в който се изразява становище за неоснователност й. Счита, че правилно съдът е приел наличие на признание на иска, както и липса на поведение, с което да е станал причина за завеждане на делото. Сочи, че със спиране на делото по Павловия иск пред ВКС нито с поведението му, нито защитата на интересите на частния жалбоподател са налагали искът по настоящото дело да бъде предявен към онзи момент. От една страна, при спряно производство по Павловия иск ответникът не е могъл да има каквото и да било процесуално поведение и частният жалбоподател, към онзи момент, не е имал яснота какви процесуални действия ще предприеме по Павловия иск, в светлината на изразеното разбиране в решението на ВКС, според което и двете му вземания са погасени по давност.

От друга страна - защитата на частния жалбоподател, като ответник по Павловия иск, не е налагала предявяването на настоящия отрицателен установителен иск към онзи момент, тъй като той е следвало да направи това едва след като се увери, че действително е необходимо - само ако, след възобновяване на производството по Павловия иск, моят доверител, като кредитор, продължи да поддържа претенцията си за осигуряване на имущество за удовлетворяване на вземането си по процесния изпълнителен лист. Счита за неправилно твърдението в частната жалба, че самото държане на изълнителния лист е поведение, което да обосновава необходимост от съдебна защита с предявяване на иск, защото постановеното решение препятсва само принудителното събиране на вземането, но не отрича неговото 2 съществуване. Счита също, че наличието на правен интерес за жалбоподателя да предяви иска не означава, че ответникът е дал повод за това. Т.е. допустимостта на иска няма отношение към поведението на ответника, обуславящо отговорността му за разноски. Моли определението да бъде потвърдено, като прави и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Действително в определението си Плевенски районен съд не е изложил реални мотиви, защо счита молбата за неоснователна, препращането към мотивите на съдебното решение не е допустим способ по ГПК, тъй като точно в тази част се иска изменение на решението и следва изрично да се обоснове защо съдът приема наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на нормата на чл.78 ал.2 от ГПК, което не е направил и в решението.

Предвид спецификата на въззивното производство е невъзможно връщане на делото за попълване на мотивите на съдебния акт, поради което въззивният съд дължи произнасяне по същество на спора, независимо от съдържанието на съдебния акт.

Въз основа на събраните по делото доказателства

Крайните изводи на първата инстанция не се споделят и от настоящия въззивен състав.

Безспорно между страните е, че на 25.07.2018год. е издаден Изпълнителен лист по гр.д. №1795/2015год. по описа на СГСъд, като ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 5095лв. – разноски за адвокатски хонорар.

Не се спори, че по същият не е образувано изпълнително производство.

Също не е спорно, че този изп. лист е представен от ответника, като 3 доказателство по гр.д.№7533/2018г. по описа на СГС с молба от 23.10.2020г.

Също така не се спори, че с отговора на настоящата ИМ ответникът е направил изрично признание на иска.

Спорен е въпросът налице ли са предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПк и по-конкретно втората от тях – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

За да изгради своя краен извод за отсъствие на втората предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК, съдът съобрази факта, че в случая се касае за предявяване на отрицателен установителен иск за приложение на погасителна давност спрямо вземане, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, по който е издаден изпълнителен лист. Погасителната давност сама по себе си може да се установи, чрез предявяване на самостоятелен иск или чрез възражение по вече предявен от кредитора иск. И двата случая обаче нейното изтичане може да стане само по съдебен ред, а не и извън съдебно. В настоящият случай ищцата е избрала защита, чрез предявяване на иск. Този иск се подчинява на всички правила на ГПК, включително и на последиците относно разноските. Изрично в чл.78 ал.1 от ГПК е посочено, че ищецът има право на разноски според уважената част от иска. В случая искът е уважен изцяло и се следва присъждане на разноски в пълен размер. Самият характер на иска – отрицателен установителен за признаване погасяване на задължение по изпълнителен лист по давност указва единствен възможен път за защита на интересите на длъжника, а именно чрез предяваване на иск. Още повече, че кредиторът независимо, че не е предприел действия по принудително изпълнение винаги може да го направи, ако не е признато от съда погасяване по давност на вземането, а е ясно от данните по делото, че ответникът се е ползвал от изп. лист за целите на друго производство, независимо, че не е претендирал точно събиране на вземаните си. Поради това и съдът приема, че в тези случаи предвид единствено възможният начин за защита, чрез предявяване на иск е изключена възможността за приложение на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, а разноските следва да се разпределят по реда на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК.

В този смисъл е и константната практика на ВКС отразена например в Определение № 3430 от 17.12.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2634/2024 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Боян Балевски; Определение № 1220 от 4

5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията И.

А. Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, ІV г. о.; Определение № 708 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, І г. о. , в които изрично се посочва, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК .

Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Или отнесено към настоящия случай, независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.

Ето защо в случая нормата на чл.78 ал.2 от ГПК не може да намери приложение. При тези данни Окръжният съд счита за изцяло неправилни изводите на РС-Плевен, че с поведението си кредиторът към онзи момент „Стройко“ ЕООД не е дал повод за завеждане на делото.

Поради това и молбата за изменение на решението следва да бъде уважена, като се присъдят в полза на ищцата направените по делото разноски, така както са поискани в приложения списък.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, следва да се отбележи, че същото е преклудирано. В случая възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е направено едва с отговора на частната жалба и е преклудирано, тъй като съгласно задължителната за съдилищата тълкувателна практика на ВКС (по аргумент от т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 5

6/2012 г. на ВКС, ОСГТК), т о е следвало да се направи най-късно в последното заседание по делото. Затова и въззивния съд не може да извършва преценка за основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК . / виж Определение № 6035 от 20.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5311/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова/

Също неоснователно е и искането за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател, тъй като независимо, че жалбата му е приета за основателна в настоящето производство не се присъждат разноски. Доколкото определението, което е предмет на разглеждане в настоящото производство е постановено във връзка с производство по чл. 248 ГПК, което не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, то разноски за настоящото производство не се дължат /така Определение № 218/03.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на ВКС/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на осн. чл.278 вр. с чл.271 от ГПК определение №5128 от 05.12.2024г., постановено по гр.дело №2430/2024г. РС – гр. Плевен, с което е оставил без уважение молба с вх.№30163 от 04.11.2024год. на основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: