Определение № 2410 от 11.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2410 гр. София, 11.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002103134 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 75549/19.06.2025 г., подадена от Д. А. Л., чрез адвокат М. Б., срещу решение № 2623 от 29.04.2025 г. по гр. д. № 11821/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 12620 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 55314/2022 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска, предявен от Д. А. П. срещу държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и представителя му, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 551 кв.м, с номер по предходен план: *, квартал: *, парцел *, начин на трайно ползване на имота: незастроен, за жилищни нужди, находящ се в [населено място], район „Л.“, [улица], с граници на поземления имот: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***.

Въззивният съд е приел за установено следното:

С молба-декларация от 04.03.2021 г. от ищцата, адресирана до нотариус, чрез кмета на Столична община, е направено искане за признаване на правото на собственост по реда на чл. 567 ГПК на процесния поземлен имот. Представено е удостоверение от Областна администрация гр. София от 04.01.2022 г., според което за същия имот до 01.06.1996 г. не е имало акт за държавна собственост и акт за общинска собственост. Според удостоверение от Областна администрация гр. София от 16.05.2022 г. за същия имот бил съставен акт за частна държавна собственост № 11302/21.04.2022 г., с който имотът е признат за частна държавна собственост и като бивш негов собственик е записана държавата. По делото е представен АЧДС № 11302/21.04.2022 г. Според него поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 551 кв.м, с номер по предходен план: *, квартал: *, 1 парцел *, е частна държавна собственост на основание чл. 3, т. 5 и чл. 68, ал. 1 ЗДС, във вр. с чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС, съгласно скица № 15-308384-23.03.2021 г., издадена от СГКК - [населено място], също приета по делото. В скицата е вписано, че за процесния поземлен имот няма данни за собственост съгласно Кадастрален регистър на недвижими имоти (КРНИ). Според АЧДС правата на управление върху имота са предоставени на областния управител на област С..

Съдът е кредитирал, като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните, приетото заключение по съдебно-техническа експертиза, съгласно което процесният имот с идентификатор *** е празно дворно място за жилищни нужди. В разписния лист към КП на[жк]от 1956 г., под № 1, нанесен на кадастрален лист № 546, имотът е записан на С. И. А., впоследствие на И. С. И. и В. С. И. съгласно нот. акт № 17, т. XXVII, дело № 5085/1970 г.

Вещото лице е посочило, че процесният имот към момента на огледа е неподдържан, занемарен и необлагородяван - обрасъл е с храсти и саморасли дървета. Няма табели, обозначаващи, че е държавен или частен, и забраняващи достъпа до него. От заключението се установява, че имотът е ограден откъм двете улици с градинска мрежа на метални колове, като само няколко са циментирани. Вещото лице е отразило, че преди това оградата е била на дървени колове, а сега съществуващата ограда е от около една година. Оградата с поземления имот от север е метална с бетонова основа, като такава е и част от оградата от изток. Останалата част е стена на сграда в съседен имот. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж на леки прозирни огради с височина до 2.20 м над прилежащия терен (какъвто е случаят).

Първият регулационен план за м. „Д.“ е одобрен с Указ № 334/16.10.1932 г. за уличната регулация и заповед № 4771/16.11.1932 г. за дворищната регулация на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. С тази регулация се оформят кварталите и уличната мрежа. Според регулационен и идейно-застроителен план, одобрен със заповед № 44/27.01.1966 г., бивш имот № * от бивш кв. * (идентичен с УПИ *-*, кв. *, с идентификатор *** по кадастрална карта) попада в парцел за озеленяване. В следващия регулационен план, одобрен със заповед № 17/18.01.1975 г. на гл. архитект на С., имотът попада в кв. , целият отреден за комплексно жилищно и обществено строителство.

Регулационният план, одобрен със заповед № РД-50-09-164/23.03.1987 г. на гл. архитект на С., одобрява ЗРКП на м. „Д.“. Съгласно този план имот № * (имот с идентификатор *** по КК) попада в кв. *, УПИ * - за читалище, кино и кафе. Мероприятието не е изпълнено.

Според действащият ЗРКП за местността, одобрен със заповед № РД-50-09-533/25.11.1993 г. на гл. архитект на С., който е влязъл в сила, процесният имот се обособява като УПИ *-*, кв.

*, попадащ в устройствена зона с преобладаващо жилищно застрояване. Експертизата е посочила, че липсват данни за прилагане на този план за процесния имот, нито има данни, че имотът е отчуждаван или са предявени или удовлетворени реституционни претенции за него. Този извод се подкрепя и от удостовереното от СО - район „Л.“ в удостоверение от 21.04.2023 г., според което няма данни имотът да е отчуждаван, нито има данни да са удовлетворявани претенции по ЗВСОНИ, ЗОЕГПНС, ЗТСУ, ЗПИНМ и др.

Софийски градски съд е визирал, че по иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, 2 съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже пълно и главно, че е собственик на имот на твърдяното придобивно основание - в случая по давност, а в тежест на ответника е да установи, че са налице обстоятелства, изключващи възможността за ищеца да придобие имота по давност. Тъй като ищцата се позовава на оригинерно придобиване, изцяло в нейна доказателствена тежест е да установи, че е владяла процесния имот непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано, с намерение да го придобие, в рамките на повече от 10 години преди предявяване на иска, в твърдения период от 2006 г. до 2022 г., което намерение е противопоставено на ответника. При доказване правата на ищцата, в тежест на ответника е да установи, че процесният имот е актуван законосъобразно с АЧДС, с който правата за управление на имота са предоставени на областния управител на област С..

Според съда, в случая се установява, че имотът е актуван като държавен с АЧДС № 11302/21.04.2022 г., при твърдения, че няма друг собственик. Актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77 ЗС способи. Следователно съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на такава за конкретен недвижим имот в патримониума на държавата. Обстоятелствата, констатирани в акта, имат доказателствена сила до доказване на противното, тъй като става въпрос за официален свидетелстващ документ. На основание чл. 179, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти, а именно, че същият е съставен на посочените дата и място от съответното длъжностно лице; че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, когато това основание е конкретно посочено; вида и състоянието на имота, описани в акта. Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ (както в случая), той няма легитимиращо действие относно правото на собственост на държавата. Ако държавата се позовава на издаване на акта за имот, за който няма собственик, доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга първична документация относно собствеността на имота.

Констатацията дали един имот е безстопанствен се гради на база липсата на всякакви данни за собственик на имота към влизане в сила на устройствения план. Ако по време на отреждане със съответния план (кадастрален, план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен. Само тогава е допустимо имотът да премине в патримониума на държавата, като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик, респ. на общината. Само при установяване наличието на основания за придобиване на собствеността от държавата, има смисъл да се обсъжда забраната за придобиване на имота по давност по чл. 86 ЗС и § 1 ЗД на ЗС. Тъй като държавата, респ. общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал друг собственик.

Въззивният съдебен състав, въз основа на заключението от съдебно-техническата 3 експертиза, приета пред СРС, е намерил за установено, че записите по разписния лист към КП на[жк]от 1956 г. създават индиция, че процесният имот е имал собственик към 1970 г., поради което не може да се направи категоричен извод, че към момента на актуването му като държавен на 21.04.2022 г. е било налице основание да се издаде АЧДС като за безстопанствен имот, без данни за друг собственик.

Според Софийски градски съд, ако се приеме, че имотът не е следвало да се актува като държавен и за ищцата е текла давност, на доказване от последната подлежи упражняването в определен период от време на фактическа власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране на поведение на собственик (animus). Владението трябва да се демонстрира явно и несъмнително, да се осъществява постоянно/непрекъснато и да няма инцидентен характер, като е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.

Съдът е обсъдил събраните във връзка с упражняването на фактическа власт върху имота от ищцата гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Б. М., Ц. З. и Е. П..

Свидетелката Б. М., сестра на ищцата, сочи, че се преместила да живее в [населено място] през 2011 г., след като баща им починал през 2010 г., и че ищцата живеела на квартира с баща си на [улица]през 2006 г. Срещу квартирата имало необработваемо място с храсти, в което ищцата била решила да направи колиба на кучето си през 2006 г., понеже хазяйката им не допускала домашни любимци. Описва имота като 500 кв.м, на ъгъл от двете страни на сгради, а една от улиците водела към [улица]. Свидетелката дава показания, че ищцата оградила мястото, за да не избяга кучето и да не прави проблеми, а година по-късно кучето починало. Според нея мястото не било много поддържано, но било косено, като било оградено с дървени колци и тънка мрежа като за птици, а по-късно ищцата била подновила оградата с телена мрежа и колци. През 2011 г., като починал баща им, построили малка барака с маси и столчета, където излизали. Преди това на мястото имало само храсталаци. В момента в имота нямало нищо и не било почиствано от година, понеже сестра й се готвила за изпити. Свидетелката Ц. З., приятелка на ищцата от детските години, също дава показания, че когато бащата на ищцата починал през 2010 г., тя идвала често до С. да я вижда, защото била притеснена за нейното емоционално състояние. Сочи, че през 2006 г. ходила на гости на ищцата в нейната квартира на [улица], където последната живеела с баща си и работела наблизо. След смъртта на бащата на ищцата, с нея ходили заедно в имота, защото навявал спомени на ищцата как баща й берял плодове от дръвчетата. Имало две пейки с една масичка, където сядали и пушели. Описва имота около 550 кв.м, квадратен на ъгъл, едната улица била „Банат“, а другата „Кишинев“, имало и сграда на калкан. Там ищцата около 2010 г. - 2011 г. отглеждала кученце, което починало. През 2011 г. имало кучешка колибка, която ищцата направила, било чисто и подредено, помагала й с изхвърлянето на отпадъци. В момента имотът бил празен. През м. април 2020 г. ищцата имала интерес да покани инвеститор да застрои мястото, но се оказало проблем документално, затова разговаряли с нея да възобновят процеса. Свидетелят Е. П., съпруг на ищцата, заявява, че се запознал с последната през 2006 г. Откакто се познават, ищцата се грижела за имота – около 550 кв.м, с правилна форма, граничещ с [улица]и [улица]. Имотът 4 бил ограден. Преди това в него ищцата си отглеждала куче. През 2007 г. - 2008 г. в имота имало беседка и кучешка колиба. Кучето починало през 2011 г., една година след като починал бащата на ищцата; беседката стояла още 2-3 г. в имота, след което изчезнала.