Определение № 4636 от 17.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4636 гр. София, 17.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20258002101820 по описа за 2025 година приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Велинград против решение № 463 от 15.12.2024 г. по въззивно гражданско дело № 744 по описа за 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, с което е потвърдено решение № 249 от 4.7.2024 г. по гр. д. № 377 по описа за 2024 г. на Велинградския районен съд, IV граждански състав. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв., че община Велинград дължи на адв. Г. Х. Б. сумата 6 336,62 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършени правни действия в полза на общината по ч.гр.д. № 104/2024 г. по описа на Велинградския районен съд, определено с решение № 539/13.12.2023 г. на Адвокатски съвет- Пловдив по протокол № 29/13.12.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 90/14.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 173/2024 г. по описа на Велинградски районен съд; общината е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на адв. Г. Б. сумата 126,73 лв.

– разноски за държавна такса по заповедното производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. С. С. сумата 740,20 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д. № 173/2024 г. по описа на Велинградски районен съд.

Касаторът твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства? Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с определение № 350/15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II ТО на ВКС, определение № 402/26.11.2024 г. по в.ч.т.д. № 581/2024 на Пловдивския апелативен съд и решение № 924/10.08.2024 г. по в.гр.д. № 861/2024 г. на Софийския апелативен съд.

2. Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становище и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно направените от страните доводи и възражения? По този въпрос се сочи противоречие с ППВС № 1/13.7.1953 г., ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решения № 50169/2.12.2022 г. по гр.д. № 2939/2021 г. на III ГО, № 127/5.4.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на IV ГО, № 212/1.2.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II ТО, № 223/19.6.2013 г. по гр.д. № 1006/2012 г. на IV ГО, № 338/11.10.2012 г. по гр.д.

№ 1383/2011 г. на IV ГО, № 98/28.1.2020 г. по т.д. № 2897/2018 г. на I ТО и др.

Ответникът по касационната жалба адвокат Г. Х. Б. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищецът адвокат Г. Х. Б. е предявил против община Велинград иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв. да бъде признато за установено съществуването на вземане в негова полза в размер на 6336,62 лв., представляващо дължимо адвокатско възнаграждение за извършени правни действия в полза на общината по ч.гр.д. № 104/2024 г. по описа на Велинградския районен съд, определено с решение № 539/13.12.2023 г. на Адвокатски съвет- Пловдив по протокол № 29/13.12.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 90/14.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 173/2024 г. по описа на Велинградски районен съд. С отговора на исковата молба община Велинград е признала наличието на учредена в полза на адв. Б. представителна власт за защита по ч.гр.д.

№ 104/2014 г. по описа на Велинградския районен съд, както и извършените от него процесуални действия. Оспорила е иска по основание и размер с твърдения, че възнаграждение се дължи за реално извършени действия, но само доколкото те отговарят на изискванията на закона и са в интерес на общината, което в случая не било налице.

Наведено е и възражение, че искът е погасен по давност.

Велинградският районен съд е уважил изцяло предявения иск.

Във въззивната жалба община Велинград е повторила съображенията си, че искът не е доказан по основание и размер. В писмено становище общината е заявила, че съдът следва да се съобрази с решение по дело C-438/2022 г. на СЕС и да определи справедливия размер на адвокатското възнаграждение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. В мотивите си този съд е приел за установено, че кметът на община Велинград е упълномощил адв. Б. да осъществява процесуално представителство в производството по 2 ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на Велинградския районен съд, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключването му във всички съдебни инстанции. Прието е за безспорно по делото, че страните не са сключили писмен договор за правна защита и съдействие, нито устно са договорили адвокатско възнаграждение. От събраните писмени доказателства е установено, че по ч.гр.д. № 104/2014г. по описа на Велинградския районен съд към датата на упълномощаването е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, с която заповедният съд е разпоредил длъжникът община Велинград да заплати на кредитора „Еко-Титан“ ЕООД, клон София, сумата 367697,99 лв., представляваща неплатена дължима сума по нотариално заверен договор за обществена поръчка от 16.2.2009 г., законна лихва от 6.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, и разноски 7353,96 лв. за внесена държавна такса, и въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист. Три дни след упълномощаването адв. Б. е депозирал по това дело молба с искане съдът да обезсили издадените заповед за незабавно изпълнение /ЗНИ/ и изпълнителен лист /ИЛ/, като са изложени правоизключващи отговорността на длъжника възражения и правопогасяващи вземането на кредитора възражения поради липса на правосубектност на заявителя в заповедното производство, имащ качеството на клон на търговско дружество, както и доводи за приликите и отликите между исковото и заповедното производство по отношение правомощията на страните и съда по конституирането на надлежни страни в производството. Заповедният съд е оставил молбата без движение, като е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности. В дадения срок адв. Б. е изпълнил тези указания, но с разпореждане на съда молбата на община Велинград е оставена без разглеждане. Това разпореждане е обжалвано от общината, чрез адв. Б., с доводи за неговата неправилност, подкрепени с посочена съдебна практика.

Частната жалба е уважена от въззивния съд, който с определение е отменил първоинстанционното разпореждане и е върнал делото за произнасяне по същество на молбата. Последвало е постановяване на определение от заповедния съд, с което молбата за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е отхвърлена.

Съдът е указал, че това определение не подлежи на обжалване, но срещу него е депозирана частна жалба от адв. Б., с изложени доводи по допустимостта и основателността на жалбата, като е цитирана и съдебна практика. Заповедният съд е постановил разпореждане за връщане на частната жалба, което е обжалвано от общината, чрез адв. Б., в законоустановения срок. Образуваното по тази жалба дело по описа на Пазарджишкия окръжен съд е прекратено, тъй като по него е постъпила молба от 2.12.2019 г., подадена лично от кмета на община Велинград, с която е заявено, че се оттегля подадената от адв. Б. частна жалба и изрично е поискано производството да бъде прекратено. Прекратителното определение не е обжалвано в срок и е влязло в сила.

Въззивният съд е констатирал, че между „Еко Титан“ ЕООД и община Велинград е сключено писмено споразумение от 10.12.2019 г., според което от общия размер на задълженията, които има общината към дружеството в размер на 9 354 470,00 лв., формирана от главница, лихви и съдебно-деловодни разноски, на основание чл.108 ЗЗД дружеството се отказва от сумата 500 000,00 лв. с включен ДДС, и същата ще бъде 3 приспадната пропорционално от главницата на вземането на дружеството, натрупаните лихви и разноски и други. Така поради направения отказ размерът на дълга се намалява на сумата 8 854 470,00 лв., представляваща сбор на вземанията по всички образувани изпълнителни дела, платима на вноски – 72 броя месечни плащания с начало 01.01.2020 г. С това споразумение общината е поела задължение да оттегли подадените въззивни жалби и въззивни частни жалби по висящите изпълнителни дела, сред които и въззивната частна жалба по ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на Велинградския районен съд, а дружеството се е задължило да не претендира от общината съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по тези дела.

Установено е също, че адв. Г. Б. е отправил искане до Адвокатски съвет – Пловдив за определяне на възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата във връзка с осъществената защита по ч.гр.д. № 104/2014 г. по описа на Велинградския районен съд. С влязло в сила решение № 539 по протокол № 29 от заседание от 13.12.2023 г., Адвокатски съвет - Пловдив е определил възнаграждение на адвокат Г. Б. в размер на 6336,62 лв. с включен ДДС. Въз основа на това решение адв. Б. е инициирал заповедно производство по чл.410 от ГПК и е образувано процесното ч.гр.д. № 173/2024 г. на Велинградския районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

При така приетото за установено от фактическа страна, второстепенният съд е приел, че адвокат Б. е предприел незабавно всички възможни фактически и правни действия с цел да постигне изгоден и благоприятен за общината правен резултат по ч.гр.д. № 104/2014 г. на Велинградския районен съд предвид етапа от развитие на производството към момента на упълномощаването му. Всички искания от пълномощника адв. Б. са били направени в съответните процесуални срокове и със задълбочена правна и фактическа аргументация, при добросъвестно упражняване на учредените му от клиента процесуални права. Като краен резултат от осъщественото процесуално представителство и предприетите действия от адвокат Г. Б., на кредитора „Екотитан“ ЕООД е станало известно, че съществува процесуална възможност и вероятност за евентуално обезсилване на издадените в полза на дружеството заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за паричните вземания срещу общината поради допуснат съществен процесуален порок в производството по издаването им не само по това заповедно производство, а и по останалите други заповедни производства, описани в споразумението от 10.12.2019 г. /общо 33 частни граждански дела/.

Според съда това е основният мотив на дружеството да опрости част от дълга на общината /повече от 1/18 част от целия дълг/ срещу задължението на общината да оттегли подадените частни жалби по заповедните производства, за да влязат в сила издадените по тях заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа и да могат безпрепятствено да продължат изпълнителните действия по принудително събиране на вземанията, в случай че общината не изплати доброволно дълга на 72 месечни вноски съгласно споразумението. Съдът е направил извод, че общината е постигнала положителен правен резултат - интересите й са защитени в голяма степен благодарение на активната професионална работа на адвокат Б., като паричният й дълг е редуциран. Изброените правни и фактически действия са извършени със знанието на кмета на общината, доколкото обратното не се твърди по делото, 4 и той в нито един момент не е възразил по целесъобразността или законосъобразността на тяхното извършване. Въззивният съд е посочил, че община Велинград не е изложила конкретни факти, обстоятелства и доводи, нито е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, че предприетите от адв. Б. действия не са в интерес на общината, на какво се базира този извод, какви щети са причинени на общината от действията пълномощника й, нито е посочен какъв точно е бил интересът на общината, останал незащитен от адвоката по делото.