Решение № 172 от 27.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Кюстендил, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500022 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№10404/16.12.2022г., подадена от гл.ю.к.И.М., пълномощник на на ТП на НОИ – Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, бул.

„България“ №46, представлявано от директора П.М., против решение с №557/05.12.2022г., постановено от Районен съд (РС) – Дупница по гр.д.№988/2022г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение съдът е признал за установено по отношение на ТП на НОИгр.Кюстендил, че М. Г. С., с ЕГН ********** от гр.Дупница, е работила като счетоводител в „Бобов дол Транспорт“ АД за периода от 21.10.1991г. до 15.09.1995г. и от 15.11.1999г. до 01.08.2002г.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на нормата на чл.236 ал.2 от ГПК, без да са изложени мотиви във връзка с доводите на ответника, релевирани в подадения отговор на исковата молба и без да са обсъдени събраните по делото доказателства.

Сочи се, че в решението, с което е признат трудов стаж, не е обсъдено какъв е бил начинът на изчисляване и размера на заплащане на труда, времетраенето на работния ден, както и извършвано ли е и какъв е размерът на социалното осигуряване. Твърди се, че в конкретния случай ищцата не е спазила изискването на чл.4 ал.2 т.1 от ЗУТОССР и не е представила изискуемите се удостоверения по чл.5 от с.з., което очертава липсата на допустимост на предявената претенция. Прави се оплакване, че районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.40 ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж относно документите, годни да установят съществуването на такъв, като се изтъква, че 1 представената трудова книжка не съдържа данни за първата част на исковия период, за който период липсвали данни и в Обединен осигурителен архив –с.Невестино. Твърди се, че представените от ищцата документи не са годни да установят верността на посочения от нея трудов стаж. Поддържа се наличие на разминавания в печата на работодателя и в подписите на някои длъжностни лица, видими от представените с исковата молба документи, като се твърди наличие на съмнение дали Удостоверение обр.УП-3, изх.№390/26.08.2002г. представлява истински документи. Въззивникът поддържа необоснованост на извода на съда, че в закритото предприятие на работодателя липсвали ведомости, поради възникнал пожар, доказателства в каквато посока липсвали по делото, като същевременно съдът допускал и възможността документите да са били изгубени. Възразява се, че съдът се е позовал на показания на свидетел, без да посочи имената му и да изясни длъжността, която е заемал и се счита, че въобще разпитът на свидетел е било спорно, предвид липсата на доказателства, установяващи вероятността на трудовия стаж, които да са били издадени от работодателя, при който е придобит стажа и по време на полагането му. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноски – възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въъззивната жалба от насрещната страна М. С., чрез пълномощника й адв.М.Ч. от АК-Кюстендил. В отговора се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност, законосъобразност и мотивираност на първоинстанционното решение. счита се, че по делото безспорно е бил доказан фактът и продължителността на трудовия стаж на ищцата, като за времето от 21.10.1991г. до 15.09.1995г. същият е бил отразен в Удостоверение обр.УП-3, изх.

№390/26.08.2002г., издадено от самия работодател, а за времето от 15.11.1999г. до 01.08.2002г. същият е бил отразен в трудовата книжка на ищцата. Твърди се, че работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник; в осигурителния архив на НОИ липсват данни за положен труд, тъй като ведомостите са унищожени или изгубени, но с показанията на разпитания свидетел, който е бил колега на С., твърдението за полаган трудов стаж без прекъсване в исковите периоди на пълен осемчасов работен ден, при осигуряване съгласно КТ, е било доказано. Моли се потвърждаване на решението.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

РС-Дупница е бил сезиран с исковата молба на М. Г. С., с ЕГН ********** от гр.Дупница против Териториално поделение на НОИ – гр.Кюстендил, с която е бил предявен иск по реда на чл.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) за признаване на времето от 21.10.1991г. до 15.09.1995г. и от 15.11.1999г. до 01.08.2002г. за трудов стаж на ищцата при работодател „Бобов дол Транспорт“ АД, гр.Бобов дол, на длъжност „счетоводител“ при пълен работен ден. Ищцата е изложила твърдения във връзка с допустимостта и поддържаната основателност на иска си, като е посочила в исковата си молба, че работодателят й е прекратил дейността си и няма правоприемник.

Първоинстанционният съд е разгледал делото и е постановил обжалваното решение, с което е уважил предявения иск.

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му. При така извършената проверка, в контекста на материалите по делото, съдът намира, че решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съображенията са следните:

Съгласно чл.1 от ЗУТОССР, по реда на този закон може да се установява: 1. трудов стаж, придобит след 31 декември 1999г.; 2. осигурителен стаж по КСО и 3. времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

2

Според чл.3 ал.1 и ал.2 от същия закон, искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца, като искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

В конкретния случай, ищцата е предявила иска си само срещу ТП на НОИгр.Кюстендил, заявявайки твърдение, че работодателят й - „Бобов дол - Транспорт“ АД, гр.Бобов дол е прекратил дейността си и няма правоприемник. В подкрепа на последното ищцата е приложила към исковата си молба справка – извадка от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, от която е било видно, че „Бобов дол Транспорт“ АД е дружество, с ЕИК *******, същото е със седалище и адрес на управление в гр.Бобов дол, общ.Бобов дол; с капитал в размер на 257214 лева, с поименни акции – 257214 броя, всяка с номинална стойност 1 лев, както и, че дружеството е в производство по ликвидация, като това обстоятелство е видно и от наименованието му, към което е добавена фразата „в ликвидация“.

Същите обстоятелства относно дружеството – бивш работодател на ищцата, се установяват и при служебно извършената от въззивния съд справка в ТРРЮЛНЦ към настоящия момент, разпечатка от която е приложена в кориците на делото.

При тези данни, в изпълнение на служебното си задължение да следи за надлежното конституиране на страните по делото, РС-Дупница е следвало да констатира, че работодателят на ищцата не е престанал да съществува като правен субект, независимо от това, че е в производство по ликвидация, както и да остави исковата молба без движение, с указание до ищцата да предприеме мерки за конституирането на „Бобов дол - Транспорт“ АД – в ликвидация, с ЕИК *******, като ответник по делото, наред с посочения такъв ТП на НОИ-гр.Кюстендил.

Този извод произтича от разбирането, че дружеството, което е в производство по ликвидация, ще изгуби правосубектността си едва след като при приключила ликвидация по искане на ликвидатора същото бъде заличено (чл.273 ал.1 от ТЗ), което в настоящия случай не е сторено – видно от справката в ТР дружеството продължава да съществува и не е заличено. При това положение не може да се приеме, че е налице хипотезата, при която искът следва да се насочи единствено към съответното ТП на НОИ, тъй като работодателят, независимо дали фактически изпълнява дейност или не продължава да съществува като правен субект. В разрешение на подобни казуси са постановени редица решения на ВКС, в това число и решение №251 от 16.10.2013г. на ВКС по гр.д.№1951/2013г., III г.о., ГК.

По силата на императивната разпоредба на чл.3 ал.2 от ЗУТОССР, в производството, образувано по предявения иск дружеството - работодател се явява задължителен необходим другар на териториалното поделение на НОИ в гр.Кюстендил, доколкото по отношение и на двамата ответника постановеното по делото решение следва да е еднакво. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129 от ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във 3 въззивното производство, освен предвидените изключения. Ако задължителният необходим другар е ищец /активно другарство/, искът не може да бъде предявен без неговото участие.

Ако задължителният другар е ответник /пасивно другарство/, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл.131 от ГПК, за да реализира правото си на защита.

Относимо към казуса в този смисъл е и разрешението, дадено в т.6 от ТР №1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, според което когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. При действащия ГПК е изгубило значението си задължителното тълкуване, направено от ОСГК на ВКС в т.17 на ТР №1/04.01.2001г.

Обжалваното решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено изцяло. Делото подлежи на връщане на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При връщането на делото районният съд следва да съобрази и редовността на исковата молба, в контекста на необходимостта да бъде посочено ясно коя е длъжността, която ищцата е заемала през съответните периоди (от трудовата книжка е видно, че в същата е вписано за част от периода С. да е заемала друга, различна от посочената в исковата молба длъжност); да се посочи начина на заплащане на труда (чл.4 ал.1 т.6 пр.последно от ЗУТОССР); за част от периода да се съобрази дали е изпълнено изискването на чл.6 от същия закон – да са представени документи, издадени по време на стажа; да се посочат адреси на лица, с които ищцата е работила (в исковата молба са посочени само техните имена). Районният съд следва да укаже на ищцата възможността за отстраняване на нередовността на исковата молба във връзка с посочване на надлежен ответник в лицето на дружеството „Бобов дол - Транспорт“ АД– в ликвидация, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.Бобов дол, общ.Бобов дол, представлявано от ликвидатора Евгени Тодоров Кацаров, съгласно чл.127 ал.1 т.2 от ГПК, наред с вече посочения такъв и представяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея, съгласно чл.128 т.3 от ГПК. При изпълнение на тези указания съдът следва да извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи и то след като връчи препис от исковата молба и приложенията и на новоконституирания ответник.