Решение № 574 от 30.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Велико Търново, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500718 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.2 ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№57716/11.08.2023г. от Г. В. В., понастоящем в ОЗ – Ловеч, в качеството му на длъжник по ИД №336/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново, против действие на ДСИ по ИД №336/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново, изразяващо се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху средствата по личната му партида, водена в Затвора – Ловеч, като са релевирани оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че до размера на МРЗ за страната всички средства, постъпващи по личната партида на длъжника, открита в ОЗ - Ловеч, независимо от техния произход, са несеквестируеми и никой няма и не може да има каквито и да е права над тях.

Оспорва се качеството на ГД ИН Затвора - Ловеч на трето задължено лице по наложения запор. Моли съда, да постанови решение, с което да отмени принудителното изпълнение като незаконосъобразно.

С допълнение към жалба с вх.№58399/01.09.2023г. жалбоподателят Г. В. В. сезира съда и с молба по чл.95 ал.1 ГПК за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство за настоящото производство по чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.2 ГПК, която съдът счита, че е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение на основание чл.24 т.1 от ЗПП, доколкото предоставянето на правна помощ на жалбоподателя не е оправдано в случая от гледна точка на ползата, която тя би му донесла.

1

С допълнение към жалба с вх.№58399/01.09.2023г. жалбоподателят сезира съда и с искане по чл.438 ГПК за постановяване спиране на изпълнението по ИД №336/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя Апелативен съд – Велико Търново, с които оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по подробно развити аргументи по същество. Сочи се, че средствата по личната партида на жалбоподателя в Затвора нямат характер на посочените в чл.446 ГПК.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са постъпили писмени възражения от присъединения взискател НАП чрез ТД НАП В.Търново.

С изложени, съобразно чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ДСИ Светлана Стайкова заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи се, че запорът върху средствата, постъпващи по личната партида на длъжника в Затвора – Ловеч е наложен законосъобразно, на основание посочения от взискателя способ на изпълнение с молбата за образуване на ИД от 28.06.2023г. и е съобразен с разпоредбите на ЗИНС и ГПК.

Съдът, след като разгледа жалбата и инвокираните в нея оплаквания, запозна се с писмените възражения на взискателя и с материалите по изпълнителното дело и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

ИД №336/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново е образувано по молба от взискателя Апелативен съд – Велико Търново от 28.06.2023г. против длъжника Г. В. В., въз основа на ИЛ №89/14.06.2023г., изд. по ГД№399/2022г. по описа на ОС – Ловеч, за сумата от 15лв. – ДТ по частна жалба.

На длъжника е връчена ПДИ на 18.07.2023г.

С Разпореждане на ДСИ от 31.07.2023г. по ИД №336/2023г. по описа на СИС при ВТРС на основание чл.458 ГПК е конституиран присъединения по право взискател държавата за публични задължения към НАП.

С обжалваното Разпореждане от 31.07.2023г. на ДСИ, постановено по ИД №336/2023г. по описа на СИС при ВТРС, е разпоредено на основание чл.450 ал.3 ГПК, чл.507 ГПК да се наложи запор върху средствата, постъпващи по личната партида на длъжника Г. В. В., за дължимите суми, начислени такси и разноски и ДТ чл.53.

Запорното съобщение от 02.08.2023г. за наложения запор върху средствата, постъпващи по личната му партида в Затвора – Ловеч, е връчено на длъжника на 08.08.2023г., а настоящата жалба е подадена на 11.08.2023г. Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице - ГД ИН Затвора –Ловеч на 07.08.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата от длъжника с правно основание чл.435 ал.2 т.2 е процесуално допустима, доколкото е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният срок по чл.436 ал.1 ГПК и е срещу подлежащо на обжалване действие на 2

ДСИ по смисъла на чл.435 ал.2 т.2 ГПК, доколкото е срещу насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 2/2014 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част.

С разпоредбата на чл.446 ал.1 от ГПК се определя върху каква част от трудовото възнаграждение или друго каквото и да било възнаграждение за труд, както и върху получаваната пенсия, не може да бъде насочвано принудително изпълнение. Институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от вещи за живот, упражняване на професията и средства за издръжката на длъжника и неговото семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

В случая, длъжникът е лице, което понастоящем е лишено от свобода, поради което е с гарантиран подслон, храна, облекло, обувки, образование т.е. цялата издръжка за нормално съществуване е за сметка на държавата /чл. 84 ЗИНЗС/

На част от лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието се осигурява, при желание, възможност за полагане на труд, за което да получават съответно възнаграждение. Лишеният от свобода, който полага труд обаче не е в трудово правоотношение т.е. и получаваното възнаграждение няма характеристиката на трудово такова.

В чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС е предвидено, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, и това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка; в този смисъл е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС, съгласно която удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 от ЗИНСЗС се полага на лишения от свобода след като от нея се приспаднат данъците. Посочено е, че участието на лишения от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъденото лице, неговото ресоциализиране, както и други последици, различни от присъщите на едно трудово правоотношение, поради това и 3 полученият от този труд доход не е несеквестируем. /В този смисъл Определение № 50883/29.11.2022 г. на ВКС, гр. д. № 2411/2022 г. III г.о./.

С оглед изложеното, дори и по личната партида на длъжника да постъпват суми като възнаграждение за положен от него труд, /за което липсват твърдения и доказателства/, налагането на запора е допустим изпълнителен способ, а самото изчисление на удръжките по чл.446 от ГПК се извършва от длъжностното лице в затвора.

В разрез с оплакванията в жалбата, средствата по личната партида на жалбоподателя в Затвора – Ловеч нямат характер на посочените в чл. 446 от ГПК средства. Не се твърди и не се доказва по личната партида на длъжника в Затвора – Ловеч да постъпват напр. средства от пенсия на длъжника.

От друга страна, разпоредбата на чл. 444 т. 8 ГПК не допуска изпълнението да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. В процесният случай жалбоподателят - длъжник не твърди и не доказва по ИД изпълнението да е насочено именно върху предвидени в друг закон негови вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. Вземането, за което е образувано настоящото изпълнително дело е и публично такова /чл. 162, ал. 1, т. 6 ДОПК/. Съгласно чл.

213, ал.2 т. 3 ДОПК не се допуска принудително изпълнение за публични вземания върху сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение. В случая няма доказателства на какво основание жалбоподателят получава суми по личната си партида и какъв е произходът на постъпващите средства, но дори и да се приеме, че е по дарение от близки и за задоволяване на лични нужди, то не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно да има качеството на лице с посочените по - горе характеристики. От изложеното следва, че средствата по личната партида на жалбоподателя, не се явяват несеквестируем доход по смисъла на закона.

По изложените съображения, жалбата на длъжника се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Изходът по жалбата обуславя неоснователност на искането на жалбоподателя по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението по ИД №336/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново, което следва да бъде оставено без уважение.

Съдът не е сезиран от страните с претенции за разноски и не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното и на основание чл.437 ал.4 ГПК, Великотърновски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл.95 ал.1 ГПК на жалбоподателя Г. В. В., с ЕГН **********, за предоставяне на правна помощ под формата 4 на процесуално представителство по В.гр.д.№718/2023г. по описа на ОС – Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК с вх.

№57716/11.08.2023г., подадена от Г. В. В., с ЕГН **********, в качеството му на длъжник по ИД №336/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново, против действия на ДСИ по ИД №336/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху средствата по личната му партида, водена в Затвора – Ловеч, със запорно съобщение с изх.№16211/02.08.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл.438 ГПК на жалбоподателя Г. В. В., с ЕГН **********, за спиране на изпълнението по ИД №336/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл.437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение, с което се отхвърля жалбата по чл.435 ал.2 т.2 ГПК, да се изпрати на ДСИ при РС – Велико Търново за прилагане по ИД №336/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5