Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261969 от 14.06.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3718/2020
Вид
Решение № 261969
Подписан
14.06.2022
В сила
13.06.2024
Състав
МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Конституция на Република България
  • чл. 387, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 74, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 74, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2022г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 3718 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по иск на Т.А.Ф. лично и в качеството на наследник на Ф. Я. Ф., починал на 09.07.2014г., срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 120000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998г. на ВОП – гр.София, а към момента ДП № II-048/1999г. на ВОП – гр.София, за периода от образуване на делото от м.януари 1991г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 04.05.2020г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищецът твърди, че е наследник – преживяла съпруга на Ф. Я. Ф., починал на 09.07.2014г., в хода на сл.д. № 1/1991г. на ВОП. Бил разпитан като свидетел по последното и му били разяснени правата като пострадал едва през 2012г. След смъртта му, на осн. чл. 74, ал. 2 НПК правата на пострадало лице преминали върху наследниците му, като в списъка на пострадалите лица фигурира името на ищцата.

Твърди, че Ф. Я. Ф., поч. на 09.07.2014г. е пострадал от действията на българската държава, предприети в края на 1984г. и началото на 1985г. по време на т. нар.

"възродителен процес". От 25.02. до 19.03.1986г. бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене. От 19.03.10986г. до 13.05.1988г. бил лишен от свобода в с.В., обл.Монтана. В документите от тези години фигурирал с различни, принудително дадени му имена – В.Я.Я.и Ф. Я. Ф..

По време на задържането търпял болки и страдания с голям интензитет в резултат на проявеното към него унизителното отношение, извършено физическо насилие и лишаване от основани права и свободи, както и поради насилствено осъществената смяна на имената му с български такива. След претърпените изтезания бил принуден заедно със семейството си да напусне РБългария и се установи да живее в Турция.

Твърди, че макар и да не е била лично задържана и лишена от свобода, като съпруга на Ф. Я. Ф., заедно с децата им на лично основание също е пострадала от престъпленията предмет на разследването, защото в резултат на задържането на техният баща и съпруг години наред били засегнати правата им на личен и семеен живот, наред с насилствената асимилация. Останала сама с двете им деца трябвало да посреща всичките и нужди.

Близките им странели от тях. Всичко това и причинило болки и страдания с голям интензитет.

Излага, че за извършваните през този период репресии от страна на държавата е образувано сл. д. № 1/1991г., преобразувано в ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП - София, което не е приключило и към момента.

Поддържа, че в резултат на необоснованото забавяне на делото в лично качество и като наследник на починалият си съпруг е претърпяла неимуществени вреди, болки и страдания, изразяващи се в безпокойство, неудобство и несигурност, разочарование от това, че дълги години делото не може да бъде приключено, страх от възможността обвиняемите да останат ненаказани, от липсата на възмездие за виновните извършители, загуба на доверие в институциите. Поддържа, че е търпените неимуществени вреди са от задържането на съпруга и за период повече от три години, без наличие на правно основание за това, като бил лишен от възможността да контактува със своите близки, живеейки в крайно унизителни условия, при полагане на тежък физически труд. За същият период съпругата била лишена от възможността за съвместно живеене и принудена сама да се справя със семейството и децата, живеейки в постоянен страх и несигурност.

Ответникът П.НА Р.Б.в отговора по чл. 131 ГПК оспорва исковете по основание и размер.

По искът за неимуществени вреди поради забавяне в разглеждане на делото възразява, че забавяне не е налице, т.к. разследването се характеризира с изключително висока степен на фактическа и правна сложност. В периодите след внасяне на обвинителния акт в съда до връщането му на прокуратурата, ответникът счита, че не носи отговорност, т.к. друг орган е бил отговорен за своевременното разглеждане на делото. Възразява, че за ищеца не са настъпили в причинна връзка от воденото наказателно производство твърдените вреди, а ако са настъпили то не са със соченият интензитет и обем. В евентуалност оспорва претенцията по размер.

С Определение от о.с.з. е допуснато изменение на исковете, както следва:

В случай, че предявеният иск за присъждане на сумата 120000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998г. на ВОП – гр.София, а към момента ДП № II-048/1999г. на ВОП – гр.София, за периода от образуване на делото от м.януари1991г. до датата на предявяване на иска, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, се приеме за недопустим или изцяло неоснователен, същият да се счита предявен за сумата 120000.00лв., ведно със законната лихва считано от 04.05.2017г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 7 от Конституцията, вр. с чл. 49 ЗЗД, причинени на ищеца с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин ако не всички, то поне едно от следните нарушения на права по ЕКЗПЧОС, а именно: произволното и противозаконно лишаване на Ф. Я. Ф., поч. на 09.07.2014г., от свобода за периода от 25.02.1985г. – 13.05.1988г., на осн. чл.

5, пар. 1 ЕКЗПЧОС; изтезанията, унизителното и нечовешко третиране и наказване на Ф. Я. Ф., поч. на 09.07.2014г., както и на ищцата и на цялото семейство, в периода от началото на 1985г. до изготвянето им от РБ през 1989г., на осн. чл.

3 от ЕКЗПЧОС; държането на Ф. Я. Ф., поч. на 09.07.2014г. в принудително подчинение и заставянето му за полагане на принудителен и задължителен труд, без заплащане, в периода от февруари 1985г. до средата на май 1988г., на осн. чл. 4 ЕКЗПЧОС; намесата в личният им и семеен живот, както с държавната принуда за смяна на етнорелигиозната идентичност, така и за това, че за период от над 3 години за осъществяване на същата цел ищцата лично е била лишена от правото на семеен живот посредством лишаването от свобода на съпруга и, на осн. чл. 8 ЕКЗПЧОС, а в евентуалност, в случай, че същият иск се приеме за допустим и частично основателен, да се счита предявен за разликата над присъдената част по чл. 2б ЗОДОВ, до общо претендираната сума от 120000.00лв., ведно със законната лихва считано от 04.05.2017г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 7 от Конституцията, вр. с чл. 49 ЗЗД, причинени на ищеца с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин ако не всички, то поне едно от следните нарушения на права по ЕКЗПЧОС, а именно: причинени на ищеца с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин ако не всички, то поне едно от следните нарушения на права по ЕКЗПЧОС, а именно: произволното и противозаконно лишаване на Ф. Я. Ф., поч. на 09.07.2014г., от свобода за периода от 25.02.1985г. – 13.05.1988г., на осн. чл.

5, пар. 1 ЕКЗПЧОС; изтезанията, унизителното и нечовешко третиране и наказване на Ф. Я. Ф., поч. на 09.07.2014г., както и на ищцата и на цялото семейство, в периода от началото на 1985г. до изготвянето им от РБ през 1989г., на осн. чл.

3 от ЕКЗПЧОС; държането на Ф. Я. Ф., поч. на 09.07.2014г. в принудително подчинение и заставянето му за полагане на принудителен и задължителен труд, без заплащане, в периода от февруари 1985г. до средата на май 1988г., на осн. чл. 4 ЕКЗПЧОС; намесата в личният им и семеен живот, както с държавната принуда за смяна на етнорелигиозната идентичност, така и за това, че за период от над 3 години за осъществяване на същата цел ищцата лично е била лишена от правото на семеен живот посредством лишаването от свобода на съпруга и, на осн. чл. 8 ЕКЗПЧОС.

Съдът, като съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, както и твърденията на ищеца в първоначалната искова молба и искането за изменение намира, че така претендирано исканото изменение на иска е недопустимо. Това е така, т.к. претенцията извършена под формата на изменение фактически съставлява нов иск.

Допускайки изменението съдът е сторил грeшка, която следва да бъде поправена, като производството в частта по измененият иск бъде прекратено.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-П/1998 г. по описа на ВОП - София и ДП № 11-048/1999 г. по описа на ВОП – София.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Отговорността има деликтен характер, ангажирането на която се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът може да установи пред националния съд наличие на нарушение по чл.

6, § 1 от Конвенцията и да претендира обезщетение. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д.

№ 4658/2017 г., ІV Г. О. на ВКС и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).

Няма спор между страните, а и видно от представените по делото писмени и събраните гласни доказателства, че Ф. Я. Ф., поч. на 09.07.2014г. е сред българските граждани, върху които е била упражнена държавна принуда за насилствена промяна на имената им чрез репресия, лишаване от свобода и въдворяване в Белене. Безпротиворечиво е и обстоятелството, че повод на тези действия на държавата е образувано на 30.01.1991г., сл. дело № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (впоследствие преобразувано в сл. дело № 781-Н/98 на СВОП, а понастоящем с № II-048-99 по описа на ВОП), придобило обществена известност като делото за "възродителния процес". Към датата на предявяване на настоящата искова молба 04.05.2020г. и към момента, горепосоченото производство е все още в своята досъдебна фаза.

Искът е допустим и е предявен от лице, което притежава материално-правна легитимация, чиито права и задължения в качеството му на наследник на пострадало лице, се засягат пряко от производството по сл.д. № 1/91 г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София. По силата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ всяко лице, което е увредено от действията или бездействията на съдебните органи в рамките на едно незавършило с окончателен съдебен акт производство, може да подаде жалба пред съд и в рамките на едно отделно исково производство да претендира обезщетяването на нанесените му вреди. Нормата предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.