Решение № 546 от 09.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. гр. Хасково, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20235640102361 по описа за 2023 година

Подадена е молба с правно основание чл. 248 ГПК от ответника по делото „СИТИ КЕШ“ ООД срещу Решение № 403/25.05.2024 г. по гр.д. № 20235640102361 по описа за 2023г. на Районен съд-гр. Хасково в частта за разноските. Ответникът излага съображения, че предоставянето на правна помощ е извършено от страните при злоупотреба с право, целяща да се печелят пари от разноски. Твърди, че доверителят и процесуалният представител не са в близки отношения. Иска да се изиска договорът за правна помощ и ищеца да докаже качеството си на близък на адвоката, осъществил безплатна правна помощ.

Навежда съображения, че определения от съда размер на адвокатско възнаграждение не е обоснован и справедлив. Счита, че определеното адвокатско възнаграждение надхвърля над два пъти размера на осъдителния иск, което води до неоснователно разместване на блага /неоснователно обогатяване/. Иска решението да бъде изменено като на ищцовата страна въобще да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв.

На осн. чл. 248, ал. 2 ГПК съдът е съобщил на насрещната страна за исканото изменение с указания да предостави отговор в едноседмичен срок.

В законоустановения и предоставен от съда срок е постъпил отговор на адв. Д. С. като процесуален представител на ищеца, с който оспорва молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника. Развива съображения, че решението в частта за разноските е правилно като сочи съдебна практика на ВКС и окръжните съдилища.

Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от лице с правен интерес в предвидения срок за обжалване срещу акт, който подлежи в частта за разноските на допълване или изменение. Следователно, молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 403/25.05.2024 г. по гр.д. № 20235640102361 по описа за 2023г. на Районен съд-гр. Хасково съдът е уважил предявените от ищеца искове – установителен иск за прогласяване нищожност на клауза клаузата на т. 6.2. от договор за паричен заем „Кредирект“ № 539066/ 23.06.2021г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2018,36 лв. и осъдителен иск за сумата от 200 лв., представляваща неоснователно получена сума по нищожна клауза на т. 6.2. от договор за паричен заем „Кредирект“ № 539066/ 23.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2023г. до окончателното плащане на задължението.

От представените доказателства (сключен договор за правна защита и съдействие), съдът е приел за установено, че между ищеца и процесуалния представител е постигната уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал.1, т. 3, предл. второ ЗАдв. за оказване на помощ на близък. Процесуалният представител е претендирал възнаграждение за установителния иск в размер на 602 лв. с ДДС и за осъдителния – 480 лв. с ДДС. В становище от 24.04.2024г. ответникът е направи възражение да не се присъждат разноски на процесуалния представител на ищеца. В постановеното решение са развити подробни съображения за основателност на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, предоставил безплатна правна помощ по делото, съдебният състав се е позовал на практиката на СЕС, че не е обвързан от предвидените минимални размерни в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет и като е съобразил фактическата и правна сложност на делото е присъдил на процесуалния представител на ищеца сума в размер на 400 лв. за установителния иск, върху която сума е преценил, че следва да се начисли ДДС, т.е. присъдил е за установителния иск сумата от 480 лв. с ДДС и за осъдителният иск - сума в размер на 50 лв., върху която е преценил, че следва да се начисли ДДС, т.е. общо 60 лв. с ДДС за осъдителния иск. Решението на съда е подробно аргументирано, разгледани са всички изложени доводи на страните, в молбата на ответника по чл. 248 ГПК не са изложени различни по същество доводи, поради което, съдът не намира основание да изменя решението си в частта за разноските.

За пълнота съдът намира за необходимо да добави следното:

При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по 78 ГПК (така Определение №7 от 17.01.2022г. на ВКС по т.д. №339/2021г., I т.о., ТЛ, докладчик съдията И. П.). В този смисъл, са неотносими доводите на ответника, с които се прави сравнение между сумата, присъдена по осъдителния иск и разноските, присъдени на процесуалния представител, съответно - неотносимо е и твърдението за неоснователно разместване на блага (разноските са присъдени в полза на адвоката, предоставил правна помощ, а не в полза на ищеца).

След като по делото е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, следва да се присъди адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски (така Определение № 43 от 10.02.2022г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021г., IV г.о., ГК, докладчик В. П.). Освен това, от приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че страните по него – ищеца и процесуалния му представител са се договорили процесуалния представител да предостави правна помощ на „близък“. Ако роднинската връзка може да се установи с 2 документи, отношенията между близки се установяват от твърденията на страните и съдът не само, че не е длъжен да обследва твърденията на страните за близост между тях, но в случай, че постави под въпрос тези твърдения и изисква и събира доказателства за естеството на отношенията на близост между страните, би нарушил правото им на зачитане на личния и семеен живот, което е основно човешко право и намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в изрично предвидени случаи, какъвто не е процесният. В този смисъл, искането на ответника да задължи ищеца да докаже качеството си на „близък“ с процесуалния представител е недопустимо.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК

202531869 с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 403/25.05.2024 г. по гр.д. № 20235640102361 по описа за 2023г. на Районен съд-гр. Хасково в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис да се връчи на страните.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.

3