Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2169 от 23.10.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6354/2023
Вид
Решение № 2169
Подписан
23.10.2024
В сила
23.11.2024
Състав
ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2169 гр. Бургас, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120106354 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, Седалище и адрес: гр. С., ***, представлявано от Б. Т. /Пълномощник на управителите/СРЕЩУ: Д. Д. Б. ЕГН **********, адрес: Б., ***.

От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Д. Д. Б.,ЕГН **********, дължи на ищеца сумите: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 138,83 лв. за период от 01.04.2021 г. до 28.10.2021; законна лихва за забава върху главницата в размер на 161.52 лв. за период от 01.04.2021 г. до 22.05.2023 г.,.,както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, и 145.25 лева, разноски по заповедното производство, по ч.гр.д. №5518/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.Претендира присъждане на разноските в исковото производство.

Твърди се, че Длъжникът Д. Д. Б., **********, е сключил Договор за паричен заем № 5690079 с Изи Асет Мениджмънт, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 7 броя вноски по 232.53 1 лева в срок до 28.10.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.22 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.99 %.

Ищецът инициирал производство по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Бургас, въз основа на което е образувано частно гражданско дело5518/2023 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022г. г.

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***.

В месечния срок не е постъпил писмен отговор .

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2724/15.09.2023 г. по ч.гр.д. № 5518/2023 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито е открит адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е не е представил писмени доказателства, от които да се установи, че на 31.03.2021г. между „Вива Кредит“ ООД в качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател, е бил сключен Договор за 2 потребителски кредит № 5690079_vc с предмет на договора предоставяне на кредит в размер на сумата от 1000 лв., срещу което се съгласил да върне 7 броя вноски до 28.10.2021 г.

Твърди се, че на 31.03.2021 г. между „Вива Кредит“ ООД в качеството на цедент и ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който е било прехвърлено вземането към ответника .

С оглед установеното по делото съдът не споделя наведените от страна на особения представител на ответника възражения. Установи се по делото, че в заповедното производство е представен договорът за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/, от който съдът извежда извод, че ищецът притежава активна процесуална легитимация.

Цесията на вземане има действие спрямо длъжника не е спорна.

На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно договорно отношение относно прехвърленото вземане.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между ВИВА КРЕДИТ и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение K E са представени необходимите документи.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015 г., т. е. преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Ищецът дори не е представил възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото от договора за кредит, общите условия и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.Няма и погасителен план.По делото не са представени каквито и да било доказателства за това, че сумата, предмет на договора за кредит, действително е била реално 3 предоставена на ответника по делото,има ли някакви постъпления, на коя дата, в какъв размер което съставлява елемент от фактическия състав на договора за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. За доказването на този факт ищецът не е ангажирал никакви доказателства.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и с оглед недоказване на един от елементите от фактическия състав на спорното материално право, съдът намира, че ищецът не е провел никакво доказване на обстоятелството за изпълнение на задължението на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД по договора за кредит да предостави уговорената парична сума от 1 000 лева на ответника, за да може след това валидно да претендира вземанията си въз основа на това, а от там и да прехвърли съществуващите такива в полза на ищцовото дружество. Ето защо, предявените искове само на това основание се явяват недоказани и съответно неоснователни и следва да се отхвърлят.Именно в този аспект, наведените възражения за изтекла в полза на ответника погасителна давност не следва да се обсъждат.

При този изход на спора е неоснователна претенцията на ищцовата страна за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля исковете на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, Седалище и адрес: гр. С., ***, представлявано от Б. Т./Пълномощник на управителите/СРЕЩУ: Д. Д. Б. ЕГН **********, адрес: Б., ***, за установяването дължимостта на сумите: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 138,83 лв. за период от 01.04.2021 г. до 28.10.2021; законна лихва за забава върху главницата в размер на 161.52 лв. за период от 01.04.2021 г. до 22.05.2023 г.,.,както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, и 145.25 лева, разноски по заповедното производство, по ч.гр.д. №5518/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно с искането за присъждане на направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4

5