Решение № 1048 от 07.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1048

07.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502392 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Технически университет – Варна, ЕИК 000083626 срещу Решение № 2037 от 01.06.2020г. по гр.д. № 14636/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което по предявени от И. Р. Р. с ЕГН ********** искове на основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е признато за незаконосъобразно и отменено уволнението на И. Р. Р. , извършено със Заповед № 382/15.07.2019г. на ректора на ТУ – Варна; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – помощникректор на Технически университет – Варна и работодателят е осъден да заплати на И. Р. Р. сумата от 18 209.94 лв., представляваща обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 15.07.2019г. до 15.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че в конкретния случай дадената от районния съд правна квалификация на извършеното уволнение е неправилна, съответно съдебната практика, на която съдът се е позовал – неприложима. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 7 от ЗВО ректора назначава и освобождава помощник-ректор, който може да не е член на академичния състав на ВУ. Изискванията, на които трябва да отговаря помощникректора не са нормативно определени, а се предоставят изцяло на преценката на Ректора, в т.ч. степен на доверие, психологическа съвместимост и пр. При това положение, изводът, че 1 хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ се прилага само когато трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение на длъжността е несъстоятелен. Длъжността ректор е мандатна длъжност, което означава, че при смяна на ректора биха се променили и изискванията към помощника му. При уволнението, работодателят е квалифицирал новото изискване за образование като основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а новото изискване за трудов стаж като основание по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ в условие на кумулативност. Евентуален порок за незаконосъобразност само на едно от основанията не влече незаконосъобразност на уволнението на другите основания, поради което оспорваното уволнение e законосъобразно.

По отношение прилагането на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ първоинстанционният съд също се е произнесъл в нарушение на закона, като не е отчел, че към момента на уволнението работодателят е нямал категорични доказателства и знание, че служителят страда от „исхемична болест на сърцето“. Освен това работодателят не е бил и длъжен да събира предварителна информация за заболяванията на уволнения съгласно правилото на чл. 1, ал.

2 от Наредбата, неприложимо в хипотеза на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. По всички съображения, уволнението в случая, извършено на посоченото основание е законосъобразно, а предявените искове – неоснователни. Отправил искане в тази връзка за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

В отговор на жалбата И. Р. Р. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от И. Р. Р. срещу Технически университет - Варна, представляван от Ректора В.Ц.В. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 1382/15.07.2019г. на ректора на университета, за незаконно и отмяна на заповедта; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „помощник ректор“; както и осъдителен иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 18 209.94 лева, след изменение в размера на иска, допуснато в п.с.з. от 18.05.2020, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 15.07.2019г. до 15.01.2020г., през който е останал без работа поради уволнението, ведно със 2 законната лихва от подаване на исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното плащане.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на което от 11.02.2010г. ищецът заемал длъжността „главен юрисконсулт“. С ДСТД от 07.07.2015г. бил преназначен на длъжност „помощник ректор“ в отдел „Академично ръководство“, считано от същата дата, при условията на безсрочен трудов договор. Към този момент отговарял на изискванията за заемане на длъжността – имал две висши образования: по инженерна специалност и по специалност „право“. През м. март 2019г. длъжността вр.и.д. ректор била заета от В.Ц.В., като на 23.04.2019г. му е връчена длъжностна характеристика, която доразвивала задълженията му като помощник ректор, без да променя изискванията за заемане на длъжността. След провеждане на редовен избор през м. 06.2019г. В.В. бил избран за ректор на университета. На 02.07.2019г. с него подписали ДСТД за заеманата от ищеца длъжност с непроменени условия. На 15.07.2019г. на ищеца е връчена Заповед № 382, с която ректорът прекратил трудовото му правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ вр. чл. 32, ал. 1, т. 7 от ЗВО. Посоченият мотив е, че ищецът не отговаря на изискванията за заемане на длъжността – да има висше инженерно и икономическо образование, ОКС „магистър“ и 5 години управленски и професионален опит. Уволнението е незаконно, доколкото не са се осъществили фактите, посочени в мотивите на заповедта: ищецът притежава две от изискуемите образования по длъжностна характеристика, връчена му и неотменена до момента на уволнението му; изискване за минимален управленски опит в нея липсва, а дори и да се приеме обратното то ищецът притежава такъв – от м. 06.2011г. до уволнението му през 2018г. бил член на стопанския съвет на университета, както и член на Ректорския съвет. Заповедта на следващо място е издадена в нарушение на чл. 8 от КТ – посочените основания не са съставомерни, доколкото липсва настъпила промяна в изискванията, а новият ректор вижда нежелан служител в негово лице. С посоченото основание за уволнение се заобикаля законът, доколкото при друго основание /съкращаване на щата/ работодателят следваше да изпълни изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ – ищецът страда от исхемична болест на сърцето и се ползва от закрилата на посочената норма, както и да му плати обезщетение. Целейки да го отстрани от университета, ректорът прекратил и договорът му за управление на „ТУ – Кампус Логистика“ ЕООД, капиталът на което дружество е собствен на ТУ – Варна и върнал на длъжността М.А., който бил управител преди него. Поради всичко изложено отправил искане за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, ТУ – Варна оспорил исковете по основание. Признал възникналото и съществувало между страните ТПО от 11.02.2010г. до датата на уволнението на ищеца, както и че същият е бил член на Ректорския съвет и на Стопанския съвет към университета. Заявил, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно и е мотивирано от Становище на финансов контрольор от 05.07.2019г. и обективираните в него незадоволителни икономически резултати от дейности от ресора на „помощник ректора“. С цел повишаване ефективността на административното и финансово управление, както и 3 управлението на имуществото на ТУ, изискванията за заемане на длъжността „помощник ректор“ са променени и допълнени със Заповед № 381/12.07.2019г. Съобразно променените изисквания, ищецът не отговаря на изискването за образование, тъй като няма инженерно и икономическо образование, нито 5 години управленски професионален опит в системата на ВО, като такъв управленски опит ищецът не е придобил като член на Стопанския и Ректорския съвет на ТУ, имащи предимно консултативни и спомагателни функции, подпомагащи ректора при вземане на определени решения. Оспорил доводът за злоупотреба с право, като посочил, че с Протокол № 1/26.08.2019г. от заседание на академичния съвет по т. 15 е взето решение за закриване на 1 щ.бр. помощник-ректор, като е посочено функциите да се изпълняват от Главния секретар на университета. Служителят заемащ длъжността „главен секретар“ на ТУ - М.Г.А. отговарял на изискванията за заемане на длъжността „помощник-ректор“, тъй като удовлетворявал изискването за образование и опит. Поради всичко изложено отправил искане за постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства, вкл. и тези, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца, се установява факта на валидно възникналото между тях трудово правоотношение, по силата на което И.Р. от 10.02.2010г. изпълнявал длъжността „главен юрисконсулт“ за неопределено време в ТУ - Варна, а съгласно ДС от 07.07.2015г. –длъжността „помощник ректор“. Ищецът завършил две висши образования по специалността „Технология на машиностроенето и металорежещи машини“, с придобита професионална квалификация „машинен инженер“ в ТУ – Варна и по специалността „Право“, с придобита квалификация „юрист“ във ВСУ „Черноризец Храбър“, гр. Варна. Сред документите, съдържащи се в ЛТД на работника е и Епикриза от 12.11.2011г., издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, видно от съдържанието на която И.Р. е изписан след болничното лечение с диагноза Исхемична болест на сърцето.

Съгласно длъжностна характеристика на длъжността „помощник ректор“, връчена на ищеца на 07.07.2015г., сред изискванията за заемане на длъжността са притежание на висше образование – техническо, икономическо или юридическо. В длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 23.04.2019г. липсва посочено изискване за образование.

Със Заповед № 381 от 12.07.2019г. на Ректора на ТУ, на основание чл. 32, ал. 1, т. 7 от ЗВО длъжностната характеристика за заемане на длъжността „помощник ректор“, утвърдена на 23.04.2019г. е допълнена с раздел V. Изисквания за заемане на длъжността, както следва: завършено висше инженерно и икономическо образование с ОКС магистър; да има не по-малко от 5 години управленски професионален опит в системата на висшето образование по въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и 4 с управлението на имуществото на ВУЗ. По делото липсват данни въз основа на заповедта да е утвърдена нова длъжностна характеристика и тя да е връчена на ищеца /факта на невръчването й не е спорен в отношенията между страните/.

На 15.07.2019г. със Заповед № 382 на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 вр. чл. 32, ал. 1, т. 7 от ЗВО ректорът на ТУ прекратил ТПО на И. Р. Р. , поради това, че служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, а именно: наличие на висше инженерно и икономическо образование, ОКС „магистър“; да има не по-малко 5 години управленски професионален опит в системата на висшето образование по въпроси, свързани с административното и финансово управление, както и с управлението на имуществото на ВУЗ. Заповедта е връчена на И.Р. на 15.07.2019г.