Определение № 134 от 16.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3202/2025
- Вид
- Определение № 134
- Подписан
- 16.01.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 307, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 134 гр. София, 16.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503202 по описа за 2025 година
С определение №3313/18.08.2025г. СГС е спрял производството по т.д.№ 2142/2024г. по описа на СГС, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№ 2082/2023г. на същия съд. Обосновал е същото с извод, че първото образувано дело е преюдициално за настоящото, защото решението по него ще има установително действие между страните. Позовал се е на тълкувателно разрешение, дадено в ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Недоволен от решението е останал ищецът ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, който го обжалва и иска да бъде отменено, а разглеждането на делото да продължи. В ЧЖ излага оплакване, че не може да се установи, че неустойката предмет на настоящото дело е същата, която е предмет на т.д.№ 2082/2023г. по описа на СГС, поради което изводcj за преюдициялност на последното по отношение на настоящото е необоснован.
Отговор на ЧЖ е подаден и от ответниците – чрез пълномощника им адв. Д., в който се поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за спиране на производството.
Въззивният състав констатира, че ЧЖ е редовна и допустима, а по същество неоснователна, поради следното :
Производството е образувано по искова молба на ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура“ срещу
„ВДХ“
АД,
„Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Битумина ГмбХ – България“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове, както следва:
Главен иск с правно основание чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 340 830 лева – мораторна неустойка по чл.69, ал.1 от Договор № 11155/16.07.2020г., сключен с изпълнител ДЗЗД „Евро път“, с участници 1 ответниците, която неустойка е дължима за периода 22.06.2021г. – 19.11.2021г., поради забава в изпълнение на задължението за срочно предаване на Работен проект за сигнализация и телекомуникация по горепосочения договор с предмет „Модернизация на железопътен участък „Елин Пелин – Костенец“ по обособена позиция 2: Модернизация на железопътната отсечка от км 42+200 до км 62+400“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.10.2024г., до окончателното плащане;
Евентуални искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД срещу участниците в ДЗЗД за осъждането им да заплатят мораторна неустойка на ищеца по чл.69, ал.1 от Договор № 11155/16.07.2020г., сключен с изпълнител ДЗЗД „Евро път“, която неустойка е дължима за периода 22.06.2021г. – 19.11.2021г., поради забава в изпълнение на задължението за срочно предаване на Работен проект за сигнализация и телекомуникация по горепосочения договор с предмет „Модернизация на железопътен участък „Елин Пелин – Костенец“ по обособена позиция 2: Модернизация на железопътната отсечка от км 42+200 до км 62+400“, съответно:
1. От ответника „ВДХ“ АД, с участие в ДЗЗД от 34 %, сумата от 115882,20 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 28.10.2024г., до окончателното плащане;
2. От ответника „Инжстройинженеринг“ ЕООД, с участие в ДЗЗД от 33 %, сумата от 112473,90 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.10.2024г., до окончателното плащане;
3. От ответника „Битумина ГмбХ – България“ ЕООД, с участие в ДЗЗД от 33 %, сумата от 112473,90 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.10.2024г., до окончателното плащане.
Видно е от представеното определение по чл. 374, ал.1 във вр. с чл. 146 от ГПК, че предмет на т.д.№ 2082/2023г. на СГС е отрицателен установителен иск, предявен от ищците „ВДХ“ АД, „Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Битумина ГмбХ – България“ ЕООД(ответници в настоящото дело) срещу ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“(ищец в настоящото дело). Предмет на установителния иск е да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 340 830лв., представляваща начислена от ответника договорна неустойка за забава, претендирана на осн. чл. 69, ал.1 от Договор за изпълнение на обществена поръчка №11155/16.07.2020г. с предмет „Модернизация на железопътен участък „Елин Пелин – Костенец“ по обособена позиция 2: Модернизация на железопътната отсечка от км 42+200 до км 62+400“. От така изложеното следва, че предмет на двете съдебни производство е едно и също вземане, което има един и същ договорен източник и един и същ размер, а разликата е във вида на търсената защита. Безспорно е, че осъдителният иск съдържа в себе си имплицитно и установителна част, т.е. дали вземането съществува, кой е длъжник и кой е кредитор, както и какъв е размерът му. Поради това, в казуса е приложимо възприетото в т.5 на ТР№ 7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, че въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения, както е в случая – установителен по т.д.№ 2082/2023г. на СГС, 2 и осъдителен – по настоящото дело, възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. ВКС е указал, че разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по преюдициалното правоотношение, което не трябва да му противоречи, защото е основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, инспирирани от цитираното тълкувателно решение, обжалваното определение №3313/18.08.2025г. на СГС, в частта в която съдът е спрял производството по т.д.№ 2142/2024г. по описа на СГС, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№ 2082/2023г. на същия съд е правилно. Изложеното прави ЧЖ срещу него неоснователна, което има за последица оставянето й без уважение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧЖ с вх. №121068/16.10.2025г. на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, представлявано от адв. Д., срещу определение №3313/18.08.2025г. по т.д. №2142/2024г. по описа на СГС, в частта в която съдът е спрял производството по т.д.№ 2142/2024г. по описа на СГС, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№ 2082/2023г. на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3