Решение № 216 от 16.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Благоевград, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. А.а при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200501031 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Ел.

С., процесуален представител на А. К. М. и А. Ш. Б., в качеството им на родители и законни представители на малолетния им син А. К. М., и в качеството им на ползватели, против Решение № 158/28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 404/2022 г. по описа на РС Г.Д..

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно като сочи пространни съображения без да конкретизира квотите, при които счита, че следва да се разпредели ползването на процесния имот. Впоследствие след повторни указания на съда конкретизира квотите, съобразно площта на имотите, образуващи процесния ПИ. Твърди, че имотът е съсобствен.

Представя писмени бележки. Моли решението да се отмени и се постанови разпределение съобразно заключението на вещото лице изслушано от БлОС.

Въззиваемите оспорват жалбата. Твърдят че няма доказана съсобственост върху процесния имот, предвид § 6 и 8 от ПР на ЗУТ. Молят решението да се потвърди. Представят писмени бележки.

Въззиваемият К. Д. П. не изразява становище.

1

С атакуваното решение РС е отхвърлил предявения на основание чл.

32, ал. 2 от ЗСоб. иск от А. К. М. и А. Ш. Б., в качеството им на родители и законни представители на малолетния им син А. К. М. и в качеството им на ползватели, срещу Д. В. П., Г. К. П., Т. С. Д. и К. В. П. за разпределение ползването на Поземлен имот с идентификатор 17395.501,1749 с площ от 420 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 т /, номер по предходен план: 1749, квартал 37а, парцел I, съобразно квотите в собствеността на всеки от тях и при съобразяване разположението на построените в имота сгради и тяхното предназначение.

БлОС счита подадената жалба срещу решението за допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Според чл. 32, ал. 2 от ЗС , ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса.

Смисълът на уредената съдебна намеса при администриране на гражданските правоотношения по повод възникнал между отделни съсобственици спор относно ползването на притежавана от тях недвижима вещ, е свързана с разбирането, съдебно разпределеното право на ползване да отговаря в оптимална степен на правата им в съсобствеността и да не засяга извършените от тях подобрения. Преследва се постигането на найцелесъобразно ползване, при съобразяване със съществуващото към момента на възникване на спора фактическо състояние на вещта. Съдът не може да задължава съсобствениците да извършват промени или преустройства на общата вещ или разпределение на ползването, което изисква такива промени и преустройства. Когато в общото дворно място всеки от съсобствениците притежава в индивидуална собственост отделен жилищен обект, разпределението на ползването на терена следва да осигурява на всеки съсобственик достъп до жилището му и до складовите помещения към него; дял от мястото, съответстващ на притежаваните идеални части; излаз на улицата за всеки дял (в този см. решение № 1798/29.11.99 г., по гр. д. № 584/99 г., на IV г. о.).

2

Ищецът твърди, че площта ползвана от ответниците не съответства на притежаваната от него квота в съсобствеността, с което му се накърняват съсобствените права върху общата вещ респ. правата на родителите му, които като са му прехвърлили съсобствеността, са си запазили правото на ползване.

Пред първоинстанционният съд ищецът е твърдял, че притежава 1/3 ид.ч. от имота.

Пред въззивната инстанция съдът е уважил искането му и е изслушал експертиза за разпределение на ползването на поземления имот съобразно посочените от него пред БлОС квоти 121/420 ид.ч. за него А. К. М., 146/420 ид.ч. за Д. и К. П.и и 159/420 ид.ч. за Т. Д.. Г. П. не е фигурира.

Страните спорят дали между тях е налице съсобственост в поземления имот и какви са квотите им в тази съсобственост.

БлОС счита, че не се доказва да е възникнала съсобственост върху имота, който е с идентификатор ***, за което съобрази следното:

На 18.8.2021 г. видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и право на строеж № 135/2021 г. А. Кр. М. и А. Ш. Б. продават на сина си А. А. М. 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ 420 кв.м., номер по предходен план: 1749, кв. 37а, п. I, който поземлен имот съгласно предходен документ за собственост е от 408 кв.м., ведно с построената в имота сграда от 66 кв.м и от правото на строеж, описано в нотариални акт. Прехвърлителите са си запазили правото на ползване.

В нотариалният акт е отразено, че при съставянето му са представени нотариален акт № 2/2016 г.; нотариален акт 194/2017 г. и нотариален акт №7/2018 г.

От тях се установява, че с нотариален акт № 2/2016 г. А. Кр. М. и А. Ш.

Б. купуват 1/3 ид.ч. от поземлен имот с площ от 420 кв. с нов идентификатор ***, ведно със сграда, изградена в него от 66 кв.м.,като продадените им земя и сграда по предходен документ за собственост представляват съотв. УПИ –парцел I, пл. 1749, кв. 37а, с площ за парцела от 408 кв. м. като се описва местоположението на сградата.

Имотът М. и Б. са закупили от *.

В нотариалният акт е отразено, че при съставянето му е представен единствено и само нотариален акт № 522 /1996 г.

3

От нотариален акт за дарение № 522/1996 г. се установява притежаваната собственост върху парцел I, пл. №1749, кв. 37а от 42/408 ид.ч. на двама от продавачите - на *. Собствеността видно от нотариалния акт са придобили чрез дарение от родителите им - *.

В нотариалния акт с № 522 /1996 г. е отразено, че при съставянето му е представен нотариален акт № 225 /1974 г.

От съдържанието на нотариален акт № 225/1974 г. е видно че К.К.Е. придобива в собственост чрез дарение от баща си К.Д.Е. 1/3 ид.ч. от дворно място, съставляващо имот пл. № 1261 от кв. 37а , като описанието на имота не се чете, както не се чете и какъв документ за собственост е представен за съставянето на нотариалния акт освен: постановление издадено по нотариално дело/следва нечетлив надпис/

С нотариален акт 240/19 4г. К.Д.Е. дарява на внук си Стоян И.ов Вакареев 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото съставляващо имот пл. № 1261 от кв. 37, с площ на целия имот 124 кв.м., и 1/3 от къщата. В този нотариален акт освен че достатъчно ясно се чете описанието на имота, ясно се чете и че при съставянето на акта е представено постановление, издадено по нотариално дело 170/1947г., издадено от РС-Г.Д..

От изложеното следва, че * т.е. продавачите на А. Кр. М. и А. Ш. Б. са собственици на имот пл. № 1261 от кв. 37, макар и при сделката да не е цитиран документ за правото на собственост на К.С.Е.. Неговите права по делото не се оспорват.

Представят се документи, установяващи собствеността и на ответниците респ. на праводателите им върху имотите.

Видно от Нотариален акт имот № 123/2007 г. Д. В. П. е закупил от баща си Васил П. 7/18 идеални части от следния съсобствен недвижим имот, а именно: 146/419 идеални части от УПИ - парцел I, имот планоснимачен номер 1749 от квартал 37а

При съставянето му е отразено, че е представен нотариален акт № 36/1972 г. От съдържанието на същия е видно, че на 2.09.1972 г. Д. А. П. е закупил дворно място със застроената в него полумасивна къща, съставляващо имот пл. № 1262 с площ от 146 кв.м., за който имот заедно с имоти № 1261 и 1268 е отреден парцел 3 от кв. 38.

4

Г. Кр. П. като съпруга на Д. Ат. П. на основание нот. акт 36/1972 г. и по наследство от починалия й съпруг, не се спори, че е собственик на общо 4/18 ид.ч. на дворно място със застроената в него полумасивна къща, съставляващо имот пл. № 1262 с площ от 146 кв.м.

К. Д. П. е собственик на основание дарение с нотариален акт №217/1989 г. и по наследство от баща си Д. Ат. П. на общо 4/18 ид.ч. на дворно място със застроената в него полумасивна къща, съставляващо имот пл. № 1262 с площ от 146 кв.м.

Следователно и предвид неоспорването на правата на Д. Ат. П./който е праводател на част от тях на съответни идеални части/ ответниците Д., Г. и К.

Д. П.и са собственици на имот пл. № 1262 кв.м., с площ от 146 кв.м.

Видно от Нотариален акт № 332/1992 г. Т. С. Д. е закупила от майка си Е. Ат. Д. дворно място, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда и сайвант, представляващо имот пл. 1749, от 159 кв.м., за който имот е отреден парцел 1 от кв. 37а

Следователно и предвид неоспорването, то Т. С. Д. е собственик на имот пл. № 1749, съответстващ на имот пл. № 1268, с площ от 159 кв.м.

Т. С. Д. в хода на процеса с нотариален акт № 143/23 г. дарява на сина си К. Д. П. /чийто имена съвпадат с участвалия по делото ответник/, който не е задължително да бъде конституиран като страна, предвид чл. 226, ал. 1 от ГПК, според който в такава хипотеза делото продължава между същите страни.

Всъщност страните не си оспорват собствеността върху имотите – 1261, 1262 и 1268, за които по плановете от 1960 и от 1992 г. е бил отреден един парцел, който по плана от 1992 г. е записан като парцел I, в кв. 37а; както и не спорят че същите тези имоти по действащата кадастрална карта са заснети като поземлен имот с идентификатор ***, чиято площ е 420 кв.м.

От констатациите в заключението на вещото лице К.С. е видно, че по ЗРП и кадастрален план, одобрен през 1960 г. парцел III от кв. 38 е отреден за имоти пл. №№ 1268, 1262 и 1261; по следващите ЗРП и кадастрален план, одобрен за улична и дворищна регулация през 1974 г. имоти пл. №№ 1268, 1262 и 1261 отново са заснети и нанесени, като кадастрални единици в кадастъра и за същите е отреден парцел I от кв. 37а, както и че имотите попадат в терен в кв. 37, отреден за комплексно жилищно строителство, 5 детски площадки и магазини; че по следващия ЗРП и кадастрален план, одобрен през 1992 г. имоти пл. №№ 1268,1262 и 1261 са заснети като един имот пл. № 1749, за който е отреден парел /УПИ/ I от кв. 37а. Сочи експерта, че по КККР, одобрени през 2009 г. имотите отново са заснети и нанесени като един имот - ПИ с идентификатор *** и по действащия ПУП, одобрен през 2009 г. за същия е отреден УПИ I от кв. 3701. /Останалата част от експертизата съдържа почти дословно отразяване на лекционен материал, изнесен на 11.11.2017 г. пред нотариуси, от съдия К.М. на тема Актуална съдебна практика във връзка с урегулиране на недвижими имоти- правни режими, действия по отношение на вещните права, действаща нормативна уредба/.

В заключението на назначената също от РС по делото съдебно техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. М. Р. се сочи, че според нея кадастралният план от 1960 г. не е приложен, като няма данни и по време на действието на кадастралния план от 1974-1992 г. да са уредени регулационните сметки за изравняване на дяловете.

Видно е, че никоя от страните по делото не твърди между тях да са уреждани регулационни сметки, както и че в нито един от цитираните по-горе нотариални актове не се сочи да са представяни документи, удостоверяващи такова уреждане.

От изложените факти, БлОС счита, че не се установява да е възникнала съсобственост между страните върху поземления имот с идентификатор ***, доказването на който факт е в тежест на ищеца, който твърди възникването й. Затова законосъобразно искът е отхвърлен.

Според чл. 31, ал. 1 от отм. ЗТСУ Частите на съсобствениците в образувани по регулация общи парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване са равни.

Дворищно регулационният план според чл. 110 ЗТСУ /отм./, а и според чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ /отм./, при действието на които са одобрявани плановете има непосредствено отчуждително действие т.е. имотите се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план.