Определение № 3808 от 06.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3808 гр. Варна, 06.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20233100501894 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 418, ал. 4 вр. чл. 275 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. 4852/26.07.2023 г. на „Юробанк България“ АД срещу разпореждане № 2159/05.07.2023 г. по ч.г.д. № 696/2023 г. на РС – Девня, с което е отхвърлено заявление по чл. 417 от ГПК от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище / адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, против П. Р. П., ЕГН: **********, с адрес с. К., обл. В., ул. „А. Б.“ **, гр. В., обл. В., ул. „С.

К.“ № **, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за сумите: 1 995,22 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и пет лв. и двадесет и две ст./ – главница по кредитна сделка № 4545950 и Договор за студентски кредит № UL958/12.10.2016, сключен между „Юробанк България“ АД и П. Р. П., ЕГН: **********; - 196,42 лв. /сто деветдесет и шест лв. и четиридесет и две ст./ – възнаградителна лихва за периода от 12.07.2021 г. до 23.03.2023 г.; - 170,85 лв. /сто и седемдесет лв. и осемдесет и пет ст./ – мораторна лихва за периода от 12.07.2021 г. до 22.05.2023 г.; - 61,20 лв. /шестдесет и един лв. и двадесет ст./ – обезщетение за уведомяване за периода от 02.05.2023 г. до 22.05.2023 г.; законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Поддържа, че изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит е връчено надлежно на длъжника от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепяне на уведомление на основание законово регламентираната в чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ възможност частните съдебни изпълнители да извършват връчвания на всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, за което е съставен протокол от 06.04.2023 г. Излага доводи за неприложимостта на изискването на чл. 47, ал. 3 от ГПК за изпращане на съобщение по местоработата на длъжника в случаите, когато 1 книжата се връчват от ЧСИ, с оглед на обстоятелството, че в договора за кредит е посочен адрес за кореспонденция с длъжника и изрично е уговорено, че съобщенията ще се считат получени, ако са достигнали до посочения в договора адрес. Поддържа, че след като кредитополучателят е напуснал посочения в договора адрес и не е изпълнил задължението си да уведоми банката за новия си адрес, следва да се приложи фикцията на чл. 20 от договора.

По същество се претендира отмяна на разпореждането на ДРС и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за държавна такса.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли подаденото от „Юробанк България“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, ДРС е приел, че при връчването на изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит по реда на чл. 47 от ГПК, съдебният изпълнител е спазил изискванията на чл. 47, ал. 1, но не и тези по чл. 47, ал. 3 от ГПК, тъй като не е извършена справка относно регистрирани трудови и граждански договори на длъжника или място на упражняване на стопанска дейност.

Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените в жалбата доводи и приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представеното извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД е редовно от външна страна и удостоверява съществуването на главното и акцесорните вземания срещу кредитополучателя за сумите, които са посочени в извлечението. Доколкото в същото е посочено, че вземането е предсрочно изискуемо, то съгласно чл. 418, ал. 3 от ГПК настъпването на това обстоятелство трябва да бъде удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ. Предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит настъпва от датата, на която заявлението на кредитора е достигнало до длъжника – кредитополучател. Кредиторът е избрал начин на връчване на изявлението си за обявяване на предсрочната изискуемост чрез възлагане на ЧСИ, което е допустимо с оглед на разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ /след изменението й с ДВ, бр.86/2017г./, според която ЧСИ може да връчва всякакви покани и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.

В представения от заявителя Договор за студентски кредит № UL958/12.10.2016 г. във връзка с чието изпълнение са води настоящия спор, в чл. 20 е посочено, че адрес за кореспонденция за целите на договора на кредитополучателя е посочения в началото на договора адрес: гр. В., ул. С. К. № **. Посочено е, че при промяна на адреса всяка страна е длъжна да уведоми писмено другата страна, като до получаване на такова уведомление 2 всички съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за получени.

Представена е покана, която съдържа изявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поканата е предадена за връчване на ЧСИ Петя И.. Същата е съставила Протокол за извършено уведомление № 370/06.04.2023 г., от който се установява, че служителят Д. М. – призовкар в кантората на ЧСИ Петя И., е посетил посочения адрес на длъжника П. Р. П., находящ се в гр. В., ул. „С. К.“ № ** на 24.02.2023 г. в 14:55 ч. Посочено е, че Т. от ет.1 не познава длъжника П. Р. П. и че на адреса живеят много наематели. Никой от останалите живущи не отворил. На същата дата – 24.02.2023г. е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на входна врата и е пуснат екземпляр в пощенска кутия. Призовкарят е посетил настоящ и постоянен адрес на длъжника П. Р. П. в с. К. общ. Д., ул. „А. Б.“ № ** на 08.03.2023г в 13:50 ч. На адреса нямало никой. По сведение на съседка от № 9А, длъжницата П. Р. П. от години живеела в гр. Варна. На адреса живеели баба и́ и дядо и́.

Бабата била болна на легло, вероятно си била у дома, но не можела да отвори. На същата дата – 08.03.2023г. е залепено уведомление по чл.47 от ГПК на външната входна врата.

Нямало пощенска кутия.

Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, начинът на връчване чрез залепване на уведомление се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, което се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от по една седмица между тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин с посочване на източника на тези данни в съобщението.

От така удостоверените от ЧСИ Петя И. факти и обстоятелства е видно, че не е спазена процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В случая липсва сведение, че длъжницата не живее на посочения от нея адрес в гр. В., ул. „С. К.“ № **. Съседът Т. е посочил, че не я познава и че на адреса живеят много наематели, от което не може да се направи категоричен извод, че П. Р. П. не живее на адреса. След като е събрал сведения от съсед, че адресът се обитава от наематели, и няма сигурни данни, че П. П. не живее на адреса, призовкарят е следвало да извърши второ, а при необходимост и трето посещение по предвидения в закона ред или да събере достатъчно данни, че длъжницата не живее на адреса. Още повече, че от събраните при посещението на настоящия и постоянен адрес сведения се потвърждава, че длъжницата живее в гр. Варна.

Що се отнася до предвидената в чл. 47, ал. 5 от ГПК законова фикция, настоящият съдебен състав намира, че за да бъде приложена, ведно с всички последици от това, е необходимо пълно и точно спазване на реда и условията за връчване. При връчване на книжата съдебният изпълнител следва да приложи нормата на чл. 47, ал. 1-3 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия. Разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ изрично предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа от съдебните изпълнители чрез техни служители да се извършва по реда на чл. 37-58 от ГПК, без да е направено изключение 3 за някаква част от правилата на чл. 47, както и по отношение на вида книжа, за които се отнася правилото. Следователно, не е въведено ограничение в приложението на този ред за връчване и по отношение на действията предвидени в чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ, между които попада връчването на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноски не се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2159/05.07.2023 г. по ч.г.д. № 696/2023 г. по описа на РС – Девня.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4