Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1100 от 22.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2726/2024
Вид
Решение № 1100
Подписан
22.08.2024
В сила
18.10.2024
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.180 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25, ал.6 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 67, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96, ал.1 изр. първо · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.53, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. П., 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330202726 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д.Х.аус ЕООД, седалище и адрес на управление гр.П., ул.А.В. №10 ет.1 против Наказателно постановление № 764195-F740285/04.04.2024 г., издадено от ***** в ТД на НАП П., с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.86,ал.1 т.1 , т.2 и 3 и чл.86, ал.2 вр. чл. 180, ал.2 вр. ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1, чл.119 ал.1 и ал.2 вр. чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 531.30 лв. , за нарушение на чл.86,ал.1 т.1 , т.2 и 3 и чл.86, ал.2 вр. чл. 180, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.102 ал.3 т.1, чл.119 ал.1 и ал.2 вр. чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 895.86 лв.

В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ***** М., която счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и 1 в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

За периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1 изр. първо от ЗДДС над 100 000 лв., а именно 109 389, 50 лв., формиран от продажби на дребно на стоки и услуги – храни и напитки на физически лица от обект – снек бар Д.Х.аус, гр. П., ул.Х.Д. №3, за което са издавани фискални бонове от ЕКАФП с рег.№ 4596329 и № ФП 2439901, .

Данъчното събитие по доставките е настъпило на датата, на която е извършена продажбата, като тази дата съвпада с датата на издаване на съответния фискален бон.

Дружеството следвало да подаде в ТД на НАП П. заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС до 07.06.2023 г.

Заявление за регистрация във връзка с достигнат облагаем оборот за период от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г. задълженото лице е подало със закъснение на 18.07.2023 г. и лицето било регистрирано по ЗДДС на 19.07.2023 г. с акт за регистрация по ЗДДС № 160422303059745/19.07.2023 ., връчен на 19.07.2023 г.

В хода на проверката било установено, че ако лицето е подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС до датата, предхождаща датата на регистрацията т.е. до 18.07.2023 г. вкл. дружеството е следвало да начислява ДДС на извършените от него облагаеми доставки.

Ставката на данъка съгласно §15 Д ал.1 т.2 от ПЗР на ЗДДС за периода от 21.06.2023 г. до 19.07.2023 г. е 9 на сто за ресторантюорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи, като ставката от 9% не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки.

Тези констатации проверяващите служители на ТД на НАП П. установили след подаване на заявление за регистрация по ЗДДС и с представени документи на 17.10.2023 г. в хода на проверка по искане № П 16001623168289-040-001/19.09.2023 г.

Въз основа на представените документи било установено, че за периода от 22.06.2023 г. до 30.06.2023 г., когато лицето не е регистрирано по ЗДДС , тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно не е начислило ДДС в размер на 531,30 лв. по облагаеми доставки – продажби на стоки – храни и напитки и услуги – ресторантьорски услуги към данъчнонезадължени лица на обща стойност 4 144,10 лв. и данъчна основа 3340,34 лв., от които 1004,70лв. облагаеми с 20% / за които се дължи данък в размер на 200, 94 лв./ и 3670,70 лв. обл. с 9 %, за които се дължи данък в размер на 330,36 лв., общо дължим ДДС за внасяне 531.30 лв.

Било прието, че нарушението е извършено на 15.07.2023 г. и е открито на 17.10.2023 г. в хода на проверката.

Въз основа на представените документи било установено, че за периода от 01.07.2023 г. до 18.07.2023 г. дружеството не е подало заявление за 2 регистрация в срок и не е начислило ДДС в размер на 895,86 лв. по облагаеми доставки – продажби на стоки – храни и напитки и услуги – ресторантьорски услуги към данъчнонезадължени лица по ФУ на обща стойност 7769 лв., от които 1 787, 70 лв. обл. с 20% за които се дължи данък в размер на 357, 54 лв. и 5981,30 лв. обл. с 9%, за които се дължи данък в размер на 538,32 лв., общо 895,86 лв.

Било прието, че нарушението е извършено на 15.08.2023 г. и е открито на 17.10.2023 г. в хода на проверката.

Въз основа на направените констатации било прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 86, ал.1 т.1, т.2 и т.3 и чл.86, ал.2 вр. чл.180, ал.2 вр.ал. 1 във вр. чл.102, ал.3 т.1, чл.119 ал.1 и ал.2 вр. чл.25 ал.1 ал.2 и ал.6 т.1 от ЗДДС съответно месец 06.2023 г. не е начислило данък 531.30 лв., а месец 07.2023 г. не е начислило данък 895,86 лв., поради което и на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС му били наложени „имуществени санкции“ и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F740285/18.10.2023 г.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител В. А. Т., искане № П16001623168289-40-001/19.09.2023 г. и представени документи във връзка с него, акт за установяване на задължение № П-1600162316829-135001/04.12.2023 г. –заверено копие.

Разпитана пред съда в качеството на свидетел, съставилата акта за установяване на административно нарушение потвърди направените от нея констатации. В съответствие с нейните показания са и приложените по делото писмени доказателства - документи във връзка с него, акт за установяване на задължение № П-1600162316829-135-001/04.12.2023 г. –заверено копие. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел като намира, че същите са обективни, всестранни и пълни, в съответствие с писмените доказателства по делото.

Данъчното събитие по доставките е настъпило на основание чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС на датата, на която е извършена продажбата, като тази дата съвпада с датата на издаване на съответния фискален бон и на същата дата ДДС е станал изискуем съгласно чл.25, ал.6 т.1 от ЗДДС.

На основание чл. 67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС.

Съгласно чл. 96 ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде 3 заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. В случая заявление е следвало да се подаде до 07.06.2023 г. Заявлението е подадено на 19.07.2023 г. За периода от изтичане на срока за издаване на акт за регистрация ако лицето подаде в срок заявление за регистрация е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, каквато е дадената правна квалификация на вменените нарушения, начисляването на ДДС включва кумулативно наличието на три елемента от фактическия състав: издаване на данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред; включване на размера на данъка в справка-декларация при определяне на резултата за съответния данъчен период и посочване на данъчния документ в дневника за продажбите.

Като не е подало в срок заявлението по чл.96, ал.1 от ЗДДС, дружеството е нарушило разпоредбата на чл.86 от ЗДДС . Правилно е приложен материалният закон.

ДДС се дължи за всеки данъчен период, поради което и правилно за неизпълнение на задължението м.06.2023 г. и м.07.2023 са наложени две отделни санкции.

Правилно е приложена съответната за нарушенията санкционна разпоредба. Санкциите са наложени на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал.

1 ЗДДС и са в размер на дължимия данък, но не по-малко от 500 лева.

По отношение на възражението за неправилно приложение на материалния закон, доколкото не била проведена данъчна ревизия, същото е неоснователно. В рамките на административнонаказателното производство не се дължи конкретно изследване на всяка една доставка, особено когато конкретните данни за реализиран оборот се базират на документи, представени от самото задължено лице. Никъде в хода на производството не е оспорван факта на извършване и на облагаемост на доставките, а и само дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС.

Не е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като се отнася за нарушение, за съставомерността на което е без значение настъпването или не на вредни последици или ощетяването на бюджета. В случая не е начисляван ДДС в рамките на два месеца. Действително от момента, когато е достигнат максималния оборот до 07.06.2023 г. дружеството е следвало да се подаде заявление за регистрация, такова обаче е подадено било месец и половина по-късно. Самото подаване на заявление за регистрация макар и доброволно от лицето, води до извод, че същото знае за задължението за подаване, срока, в който трябва да подаде заявление и условията, при които се подава. Фактът, че дружеството подава заявления за регистрация, макар и след срока, показва, че то е било наясно със задължението си по чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС . В този смисъл е и Решение № 5717 от 12.05.2021 г. по адм. д. № 180 / 2021 на Върховния административен съд. При съпоставка на периода на закъснението на подаване на регистрация, който както се посочи вече е било един месец и половина, което се прави с цел преценката дали случая е маловажен или не , следва да се отчете, че превишението на облагаемия оборот не се дължи на няколко 4 доставки, което се установява от приложенията към АУАН, а същото е настъпило след множество на брой облагаеми доставки макар и на незначителна стойност като и след превишението на облагаемия оборот са реализирани множество облагаеми доставки, т.е. след превишение на оборота в рамките на два месеца лицето е следвало да начислява ДДС..

Правноорганизационната форма на жалбоподателя е такава, че същото е юридическо лице, поради което и вътрешните проблеми, свързани с проблеми от лично естество на неговия управител, което също се навежда като оплакване в жалбата, не може да бъде основание да се приеме , че са били налице извинителни причини, които са отклонили вниманието на управителя от счетоводните факти в неговия оборот.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта не се констатират нарушения от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Нарушенията са описани по ясен начин. Описани са вида на доставките, а в приложение № 1 и 2 от съставения акт оборотите са описани помесечно. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. В случая проверката е била насочена към конкретно лице и няма съмнение, че именно жалбоподателят е бил субект на производството по установяване на предпоставки за задължителна регистрация по ЗДДС, което е станало още с подаване на заявление за регистрация. Има разлика обаче между проверяван субект и нарушител, като за да се прецени дали е необходимо дали е извършено нарушение е необходимо събирането на доказателства. За целите на установяване състава на нарушенията , за които е ангажирана административнонакаателната отговорност е необходимо да се определи размера на неначисления данък, което е свързано с представяне на допълнителни документи. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. По тази причина и правилно е прието, че нарушенията са открити на 17.10.2023 г. в хода на проверка по искане № П-1600162316828940-001/19.09.2023 г.