Решение № 672 от 19.09.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Благоевград, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Е. Яв. Педова като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100802 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А. Г. К., ЕГН ********** против „Кеш пойнт България“ ЕОО, ЕИК 207079835.

Навежда се в молбата, че на 21.09.2023 г. между „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и А. Г. К. е сключен договор за паричен заем № 931381, по силата на който договор за паричен заем, ответното дружество - „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задължението да предостави на ищеца - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1 000 лв., а ищеца се е задължила да върне заемната сума, при следните параметри на договора: - сума на кредита - 1 000.00 лв.; - срок на кредита - 9 месеца; - годишен процент на разходите 59,9%; - годишен лихвен процент - 48% и дължима сума по кредита 1 264,56 лв.

Навежда се, че съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, ищеца е следвало да предостави едно от следните обезпечение - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответните условия. В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, то съгласно чл.11 от процесния договор, ищеца следва да заплати неустойка в размер на 958,44 лв.

(приблизително колкото главницата по договора за кредит).

Поддържа се, че процесният договор за кредит за паричен заем е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а в случай, че съдът приеме, че договора не е изцяло недействителен, то същия съдържа нищожни клаузи.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Твърди се, че в настоящия случай, процесният договор за 1 потребителски кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

На първо място, налице е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за паричен заем, следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които доверителят ми ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като доверителят ми е икономически слабата страна по процесния договор и следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи във връзка с кредита. Твърди се, че в настоящия случай, това изискване не е спазено - в договора не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР.

Навежда се, че в това в посочения ГПР не е включено като разход и дължимата се неустойка, начислена съобразно чл. 11 от процесния договор за кредит, което също представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Доколкото, обаче, дължимата се неустойка, при все, че е задължителен и сигурен разход по кредита (включен в погасителния план) не е включена в размера на годишния процент на разходите, то процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР. Прави се довод, че процесния ГПР не отговаря на действителния такъв (доколкото в него не са включени разходите за неустойка), поради което е налице недействителност на целия договор за кредит.

Поддържа се, че че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл.

11, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Прави се довод, че съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за 2 потребителски кредит е недействителен.

Навежда се, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и поради изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 5 от същия, респективно поради обективираното в чл. 11 от договора, задължение на ищеца за заплащане на неустойка. Навежда се, че в чл. 5 договор за потребителски кредит, кредиторът едностранно е вменил задължение за ищеца да предостави някое от посочените обезпечения, които да отговарят на посочените в общите условия изисквания и които са практически неизпълними. Прави се довод, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит задължение за ищеца, което е на практика неосъществимо. Като при неизпълнение на разпоредбата на чл. 5 от договора - в случай, че ищеца не предостави някое от посочените обезпечения, съгласно чл. 11 от процесния договор, същата дължи заплащането на неустойка в размер на 958,44 лв. Поддържа се, че представляващата на пръв поглед неустойка за неизпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на обезпечение, всъщност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва.

Поддържа се, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е уговорена за едно практически неизпълнимо задължение за предоставяне на обезпечение, като от начина на сключване на договора и начина, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“ е видно, че същественото за кредитодателя е не изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което „неустойката“ гарантира, а получаването на самата „неустойка“. Поради което се прави довод, че предвидената в чл.

11 от процесния договор неустойка, излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и непредставлява неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а допълнително възнаграждение за кредитополучателя.

Навежда се, че въпросната неустойка не е включена и при формиране на ГПР, което е заобикаляне на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните А. Г. К., ЕГН ********** и „Кеш пойнт България“ ЕОО, ЕИК 207079835, сключеният между тях Договор за паричен заем № 931381 от 21.09.2023 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите от ЗПК.

Прави искане пред съда, при евентуалност, да се признае, че в отношенията между страните А. Г. К., ЕГН ********** и „Кеш пойнт България“ ЕОО, ЕИК 207079835, е нищожна клаузата, регламентираща годишен лихвен процент в размер на 48% и клаузата чл.

11 от процесния договор за паричен заем, възлагащ в тежест на ищеца да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита.

Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете.

Навежда се, че исковете са неоснователни.

Оспорва се, че е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Навежда се, че на 3 основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

Настоящият случай е именно такъв, тъй като неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит на първо място произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по- висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора, а именно 21/09/2023г. от 67,65 %, и ГПР определен в процесния договор в размер на 59,9 %, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Навежда се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Поддържа се, че ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена.

Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР.

Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни 4 са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия не бива да се смесват, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в Погасителния план - Приложение 1, неразделна част от договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задълженията по чл. 5 от договора за заем. Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.