Решение № 573 от 21.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20221001000244 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение от 29.11.2021г., постановено по т.д.№ 9581/2016г. на СГС са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД /н/ против „КМПГ Одит“ ООД искове с правно основание чл.34,ал.1 изр. първо и чл.34,ал.1, изр.второ от ЗНФО /отм/.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцовата банка и законоустановения срок е подала въззивна жалба, с която моли същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да уважи претенциите. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В жалбата е направено и оплакване, че обжалваното решение недопустимо, тъй като е постановено при наличие на процесуална пречка за развитие на производството- наличие на основание за спиране на същото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила присъда на производството по НОХД №2209/2017г. на СпНС /сега СГС/.

Счита, че тази присъда има преюдициално значение за изхода на спора и поради това постановеното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Изложени са и доводи във връзка с искането за отмяна на решението като незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът необосновано е изключил от предмета на делото договорите по писмата за ангажименти от 05.07.2011г. и 02.07.2013г., както и по писма за 1 ангажименти от 02.02.2012г. и 27.02.2014г., от 14.03.2012г. и 14.03.2014г, от 19.03.2012г. и 25.03.2014г. Липсвало обсъждане на твърденията за неизпълнение на договорите по писмата за ангажименти от 05.07.2011г. и 02.07.2013г. за преглед на индивидуалните и консолидирани финансови отчети за шестмесечен период, приключващ на 30.06.2011г. и 30.06.2013г., както и по писма за ангажименти от 02.03.2012г. и 27.02.2014г. за изпълнение на изискванията на БНБ относно изготвяне и представяне на одитирани годишни отчети по Наредби 7, 8 ,9, 11 и 17 на БНБ; по писмо за ангажимент от 14.03.2012г. и 14.03.2014г. за извършване на процедури от одит естество в изпълнение на изискванията на чл.76,ал.7,т.1 от ЗКИ по писма за ангажименти от 19.03.2012г. и 25.03.2014г., заявени от ищеца в с.з., поддържани в хода на делото и развити в писменото становище пред първата инстанция.

В тази връзка се поддържа, че съгласно чл.8 от ЗНФО /отм./ независим финансов одит се извършва на годишни, консолидирани, междинни или други финансови отчети, когато това е определено със закон, по искане на собственици, държавни органи и други. В случая докладите за преглед на шестмесечните отчети за междинен период били извършени по договаряне между страните и следвало да се разглеждат като част от дейност на ГФО. В текста на договорите за ГФО изрично било предвидено, че съответното писмо за ангажимент обхваща и работата свършена преди датата на писмото, т.е. при прегледа на финансовите отчети за междинния период. В подкрепа на това становище било и изявлението на вещите лица, изготвили повторната тройна съдебно – икономическа експертиза, които заявили, че в досиетата за одит на ГФО има документи от работата по прегледите на междинните отчети, които одиторът е ползвал при изготвяне на доклада за заверка на ГФО. Определени действия, които вече били извършени при изготвяне на междинните доклади не били повтаряни, а били ползвани при изготвяне на окончателния доклад.

Жалбоподателят излага и твърдения, че предоставянето на БНБ на информация за обстоятелствата по чл.77 от ЗКИ и на одитен доклад за надзорни цели в изпълнение на задължението на одитора по чл.76,ал.8 от ЗКИ е част от одитната дейност,без която не може да приключи годишното финансово отчитане и тази проверка е част от единния ангажимент, който одиторите изпълняват по отношение на търговските банки. Позовава се на чл.76,ал.1 от ЗКИ ГФО на всяка банка, като и надзорните отчети, определени от БНБ се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие, съгласно ЗНФО.

Всичко това водело до извода, че ЗКИ разширява обхвата на извършваната проверка при независим финансов одит на ГФО на търговските банки като включва в него проверка на надзорните отчети, представяни в БНБ, както и отразяване на мнение по системите за вътрешен контрол и съответствието на финансовите и надзорни отчети със ЗКИ и наредбите на БНБ.

Ето защо счита, че проверката на надзорните отчети не е отделна дейност /одитен ангажимент/, а е част от законоустановения ангажимент, който избрания одитор трябва да изпълни, за да може приключилият одитен ангажимент да съответства на ЗКИ. Поради всичко това жалбоподателят изразява становище ,че установеното по делото неизпълнение 2 на договорите за заверка на надзорните отчети за 2011г и 2013г. и одиторските доклади върху РИФО на банката и настъпилите от това неизпълнение вреди следва да се вземат предвид при определяне на основателния размер на обезщетенията по чл.34,ал.1 от ЗНФО /отм./.

Като цяло жалбоподателят счита, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид установеното от заключението по повторната съдебно- икономическа експертиза неизпълнение и не е отчел и преценил вредите, които са настъпили от това неизпълнение, както и връзката му с влошаването на финансовото състояние на банката. Посочват се конкретните констатации на вещите лица за неизпълнение на от страна на одитора, който не е положил дължимата грижа при осъществяване на договорните си ангажименти.

Според жалбоподателя изводите на съда, че контролът на одитора, осъществяван с дейността за изразяване на мнение върху ГФО е последващ и че той не може да носи отговорност за вредите, които банката понася от несъбраните, необезпечени кредите през посочените години са неправилни като това било в противоречие с установеното от заключението на тройната съдебно- икономическа експертиза и по-конкретно- въпрос 4.

Заключенията не били обсъдени задълбочено и в пълнота, а само изборно и без отчитане на взаимната връзка, която има между отговорите по различните въпроси, които касаели работата на едни и същи физически лица – одитори по отношение на едно и също одитирано предприятие. Посочени са конкретни неизпълнения на дейности по поетите от одиторите ангажименти по писма с дати 17.10.2011г., 02.03.2012г. и 27.02.2014г., както и по тези, поети с писма от 22.11.2011г., 08.11.2013г. и 19.03.2012г.

На следващо място се правят оплаквания за незаконосъобразност на извода на съда, че договорното неизпълнение не е умишлено. Изводите на градския съд в тази насока били необосновани и в противоречие със събраните по делото доказателства. Страната се позовава на събраните по делото гласни доказателства като изтъква, че ключовият одитор М. Г. не е декларирала близките си семейни отношения с председателя на Надзорния съвет на банката Ц. В., които отношения били установени в хода на процеса. Поведението на същата било повлияно от тези близки отношения.

Според жалбоподателя освен тези близки отношения, одиторът не е положил дължимата грижа към работата си като без съмнение ставало въпрос за професионална некомпетентност. Одиторът следвало да е предвиждал конкретното настъпване на вредите, като няма значение дали е искал настъпването им или се е отнасял към тях с безразличие, тъй като не било необходимо да се установява конкретната форма на умисъл – пряк или евентуален. С оглед високата професионална квалификация на одитора, същият съзнавал какво е дължимото поведение съобразно дължимата от него грижа по изпълнение на договора и добре осъзнавал какви са действията, които следва да извърши, за да не настъпят вреди за кредитора. Ето защо поведението му било недобросъвестно и в този смисъл – умишлено.

Като неправилно се сочи и заключението на съда, че не е налице причинна връзка между пропуските при изготвянето на одитните доклади и всички останали ангажименти 3 на одитора и влошаването на състоянието на банката. Изложени са доводи в подкрепа на това становище,а именно, че с оглед публичността на одитните отчети и съответно неограничения кръг лица, които могат да са запознаят с тях, то ако в същите имаше констатация за обема необезпечени кредити, отпуснати през 2013г., то потребителите биха предприели някакви действия за защита на парите си, например –да ги внесат в други банки.

Така финансовото състояние на банката можел да бъде оздравено. Затова случилото се през 2014г. -/поставяне на банката под особен надзор и обявяването й в несъстоятелност/ било пряка последица от практиката на банката, която одитора е видял, но не отразил в докладите си.

Правят се оплаквания и за незаконосъобразност на извода за погасяване по давност на исковите претенции. Изтъква се, че ЗНФО /отм./ не съдържа разпоредба, която да определя срока на погасителната давност и поради това същата е петгодишна съгласно нормата на чл110 от ЗЗД. Освен това съдът не съобразил нормата на чл.17, ал.3 от ЗБН съгласно която от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност всички давностни и преклузивни срокове относно права на банката спират да нетекат за срок то 6 месеца,а вземанията стават изискуеми, т.е давността е била спряна за периода от 03.07.2015г. до 03.01.2016г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответното дружество е подало отговор на въззивната жалба. В същия се посочва, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, но в същото време изразява несъгласие с част от изводите на СГС и по-конкретно с тези, че е установено неизпълнение на поетите одиторски ангажименти. В тази връзка изтъква, че за работата на допуснатата по делото тройна съдебно -икономическа експертиза вещите лица са ползвали доказателства, които не са били допустими. Счита, че следва да бъде ценено заключението по приетата първоначална експертиза, което не било обсъдено от съда. Не били изложени и мотиви защо съдът приема, че следва да цени заключението на повторната експертиза, а не това на първоначалната такава. В основата на повторната експертиза стоели данни от експертизата, изготвена по досъдебното производство по ДП №92/2014г., пр.пр.№6466/2014г. от специалисти от дружества „Бейкър Тили“ от Великобритания, Ирландия и др. държави.

Оспорва се годността на докладите на други одиторски дружества – „АФА“ ООД, „Делойт Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „Ърнст и Янг Одит“ ООД да бъдат ценени като доказателства по делото и ползването на отразените в тях данни и фактически констатации. Подчертава, че одиторите са ползвали извадка, която се различава от тази, която е била предоставена на посочените по-горе трети лица. На последните била представена извадка за кредити, които са били отпуснати след 2013г., а друга част, съгласно отразеното в докладите, била неоповестена. Освен това в тези доклади се посочвало изрично, че те не са предназначени да послужат като доказателство или експертно заключение в съдебно производство.

Ответникът счита, че ищецът не е доказал да са налице предпоставките за уважаване на претенциите му, като са изложени подробни съображения за всеки елемент от 4 фактическия състав по отделно. Поддържат се направените пред първоинстанционния съд възражения във връзка с ползването като доказателство на доклада на „БейъкрТили“, изготвен по досъдебното производство.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Претендират разноски.

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения:

Пред градския съд са предявени искове с правно основание чл.34,ал.1, изр.второ от ЗНФО/отм./ и при условията на евентуалност – по чл.34,ал.1, изр. първо от ЗНФО/отм/.

По първия иск се претендира присъждане на сумата от 1 000 000лв., разпределена на две части от по 500 000лв. съответно за 2011г. и 2013г., като предявеният иск е частичен от общо 2 783 721 955,23лв. Последната сума представлява претърпяната загуба от страна на ищцовата банка в резултат на действията на ответника по изпълнение на одитни ангажименти за посочените две години. С уточняваща молба, депозирана в с.з., проведено на 27.11.2017г. е посочено, че вредите са произлезли от отпуснатите необезпечени кредити през съответните години. От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че загубата за 2011г. е 1 016 939 260,10 лева - размера на отпуснатите необезпечени кредити, които не са събрани към датата на предявяване на иска, а за 2013г. - 1 766 781 795,13 лева.