Решение № 63 от 30.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Варна, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500384 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Д. Г. М., чрез процесуалния й представител адв.И.Н., против решение №689/27.05.2022г., постановено по гр.д.№1772/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от Д. Г. М. пасивно субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД, гр.Варна и Я. П. Е. да заплатят солидарно на ищцата обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените й неимуществени вреди - болки, страдания и стрес, настъпили в следствие на незаконосъобразните действия на служителите на ответника, проявени при извършване на операция на 26.04.2017г. с участието на д-р Я. Е. във връзка с фрактура на първи лумбален прешлен, при която е извършено неправилно поставяне и разпространение на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането 26.04.2017г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.49 и чл.45 от ЗЗД, както и Д. Г. М. е осъдена да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ЕАД сумата от 2 050лв. - сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и е осъдена да заплати на Я. П. Е. сумата от 2 005 лв. - сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като решението е постановено при участието на 1 трето лице помагач на страната на ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД - ЗАД „Армеец“, гр.София. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.

Претендират се разноски.

Въззиваемите „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД и Я. П. Е. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.М.Р. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендират разноски.

Третото лице помагач ЗАД „Армеец“ в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител ю.к. Б.Д. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 03.08.2021г. ищцата Д. Г. М. излага, че на 22.04.2017г. паднала по стълби, получила увреждания и силни болки в гърба, поради което на 24.04.2017г. била приета за диагностично уточняване и лечение в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ЕАД, гр.Варна. Била й поставена диагноза фрактура на тялото на Л1 /първи лумбален/ прешлен.На 26.04.2017г. била оперирана по повод посочената фрактура от оперативен екип към болницата, включващ проф. д-р Я. П. Е., д-р Б. П. И. и д-р М. Н. М.. След операцията продължавала да изпитва силни болки, които не се повлиявали от болкоуспокояващи.Положението й започнало да се влошава, не можела да се движи, обслужва и да извършва елементарни дейности. Предвид горното се наложило да направи консултация с други специалисти. След провеждането й била приета за лечение в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ЕАД, гр.София на 24.10.2017г. Констатирало се след изследвания на гръбнака със скенер, че е налице неправилно поставяне и разпространение на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти, което представлявало риск от сериозни усложнения и предизвиквало силни болки, дори в състояние на покой. Било установено, че клиничното състояние и данните от скенера за неврална компресия са индикация за оперативно лечение.Такова било извършено на 31.10.2017г.При операцията била отстранена установената маса от костен цимент, оказващ компресия на нервните структури. След операцията болката намаляла и отзвучала.

Вследствие първата неуспешна операция ищцата претърпяла силни болки и страдания в резултат от действията на екипа от лекари и неполагане на дължимата грижа и неизпълнение на първата операция по дължимия 2 стандарт. Претърпяла и редица неудобства от битово естество, ограничена подвижност, трудно и продължително възстановяване. Шокът от преживяното, силната физическа болка, уплахата и последвалия дискомфорт сложили началото на и сега продължаващи безсъние, тревожност за здравословното й състояние и безнадежност. При консултацията й с психиатър било констатирано разстройство в адаптацията. Предвид изложеното претендира за така претърпените неимуществени вреди ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ЕАД, като възложител на работата по см. на чл.49 от ЗЗД, и Я.

П. Е., като изпълнител, да бъдат осъдени солидарно да й заплатят сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане - 26.04.2017г. до окончателното изплащане.

Ответниците „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД и Я. П. Е. в депозираните писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излагат, че след приема на ищцата на 24.04.2017г. при осъществено КТ изследване на лумбалните прешлени е установена компресионна фрактура на Л1 прешлен. След клинично обсъждане е решено, че е необходимо оперативно лечение. Ищцата, предоперативно, след детайлно информиране за естеството на операцията и свързаните с нея потенциални рискове, е подписала информирано съгласие за рисковете и евентуалните усложнения. На 26.04.2017г. ответникът Я.Е. и неговият екип извършили операция кифопластика при спазване на всички правила на съвременната неврохирургична практика и съществуващите неврохирургични стандарти. Болната е раздвижена и вертикализирана през първи следоперативен ден, оперативните рани са заздравели без компликации, същата не е имала оплаквания при изписването, нито неврологичен дефицит. Имала е определени два контролни прегледа - на 05.05.2017г. и на 18.05.2017г., на които тя не се явила. Евентуалното изтичане на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти е едно от най-често срещаните усложнения при такава операция и не може да се квалифицира като лекарска грешка.Ищцата след операцията и до изписването й не е имала болки или оплаквания, които да сочат на подобни усложнения. Ако и да е имала сочените в исковата молба оплаквания, вкл. психологични такива, то те не са резултат от извършената от Я.Е. операция. В условие на евентуалност се оспорва размерът на претендираното обезщетение като несъобразен с характера, степента и обхвата на увреждане, лечебния и възстановителния период, социално-икономическата обстановка в страната и съдебната практика.

В срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е поискано от ответното дружество привличането на трето лице помагач - ЗАД „Армеец” АД, гр.София, предвид сключен със същото договор за застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал” с покрит застрахователен риск към 26.04.2017г.

3

С определение

№4046/15.11.2021г. е конституирано от първоинстанционния съд като трето лице помагач на страната на ответното дружество ЗАД„Армеец”АД.

В депозираното становище третото лице помагач моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране деликтна отговорността от ответниците. Твърди, че осъществените манипулации и медицински интервенции, вкл. техният вид и естество, съответстват на добрите медицински практики, проведеното лечение е адекватно, правилно и съответства на действащите стандарти и нормативни изисквания. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между проведеното лечение и твърдените вреди. Поддържа изцяло съображенията за неоснователност на исковете, изложени от ответниците.

Възразява за съпричиняване от страна на ищцата поради общо тежко физиологично и здравно състояние.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.45, чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Претендира се деликтната отговорност на ответника и гаранционнообезпечителната отговорност на ответното дружество в качеството му на болнично заведение, носещо отговорност за вредите от личните виновни действия и/или бездействия на лицата, на които е възложена от него работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности, предвидени в Закон за здравето. Здравното заведение отговаря тогава, когато е осъществено виновно противоправно поведение от неговите служители при оказване на медицинска помощ и в пряка причинно-следствена връзка с това тяхно поведение стои настъпилото увреждане.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства са установява, че ответникът е в трудово правоотношение с ответното дружество от 2011г. и понастоящем, и в качеството си на служител в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ЕАД е оперирал ищцата в болничното заведение на 26.04.2017г., от която операция се твърди, че се произтекли процесните вреди.

Съгласно чл.79 от ЗЗ медицинската помощ се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а съгласно чл.80 от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на 4 здравеопазването. Съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗ едни от основни принципи на правото на медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. Противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, Правилата за добра медицинска практика и с основни принципи на правото на медицинска помощ като своевременност, достатъчност и качество. В съдебната практика се приема - напр. решение №77/30.05.2017г. по гр.д. №2956/16г., ВКС, IV гр.о., че предвид така цитираната нормативна разпоредба при произнасяне по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност при определяне на поведението като противоправно е необходимо да се посочи в какво конкретно се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика и съответно, ако такива нарушения не са установени в производството, то и не би могло да се приема, че е налице подобно противоправно поведение, което да обуслови носене на деликтна отговорност.

От заключението на СМЕ от 08.04.2022г. на в.л. доц.д-р И.В., изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, вкл. образна диагностика, и след преглед от в.л., и обясненията на в.л. в о.с.з. на 29.04.2022г., както и от обясненията на същото в.л. при повторното му изслушване по реда на чл.267, ал.2 от ГПК пред въззивната инстанция в о.с.з. на 15.03.2023г., се установява, че по повод претърпян травматичен инцидент на 22.04.2017г. ищцата е приета на 24.04.2017г. в клиника по неврохирургия при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ЕАД за диагностициране и лечение. След компютърна томография е установено компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен /Л1/.