Решение № 19215 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19215 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110110359 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.

Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.09.2023 г. в гр. Пловдив е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес 310Д“ с рег. № *****, управляван от С. С., и т.а.

„Дачия Докер“ с рег. № ******, при следния механизъм: при маневра л.а.

„Мерцедес 310Д“ удря т.а. „Дачия Докер“, в причинна връзка с което на последния са причинени щети.

Твърди, че към датата на ПТП т.а. „Дачия Докер“ с рег. № ****** е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № ****** със срок на валидност: 26.04.2023 г. – 25.04.2024 г. Твърди, че в качеството на застраховател на 25.11.2025 г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 936, 29 лв.

Счита, че с погасяване на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 936, 29 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, или общо за сумата 951, 29 лв.

На 22.12.2025 г. ответникът е платил сумата 475, 64 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък в размер на 475, 65 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, както следва: сумата 243, 20 евро (475, 65 лв.), представляваща неизплатен остатък от 1 регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № *******, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 8, 06 евро (15, 77 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 23.12.2025 г. – 17.04.2026 г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва ПТП да е настъпило по вина на застрахования при него водач. Оспорва причинната връзка между щетите и сочения механизъм. Прави възражение за съпричиняване. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Безспорно е между страните, че на 21.09.2023 г. в гр. Пловдив е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес 310Д“ с рег. № *****, управляван от С. С., и т.а. „Дачия Докер“ с рег. № ******.

Установи се от заключението на АТЕ по делото, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 21.09.2023 г. около 16:14 часа т.а. „Дачия Докер“ с рег.

№ ****** се движи на територията на паркинг на фирма „БИТТЕЛ“, находящ се на ул. „Нестор Абаджиев“ № 13, където водачът предприема маневра за движение на заден ход. В същия момент от лявата страна зад него е паркиран т.а. „Мерцедес 310Д“ с рег. № *****, чийто водач също предприема маневра за потегляне на заден ход, при което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение помежду им, в причинна връзка с което на т.а. „Дачия Докер“ са нанесени щети.

Установява се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 1 019, 34 лв.

Безспорно е между страните, че към 21.09.2023 г. т.а. „Дачия Докер“ с рег. № ****** е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № ****** със срок на валидност: 26.04.2023 г. – 25.04.2024 г.

Със заявление за изплащане на обезщетение от 29.09.2023 г. ищецът е уведомен за настъпване на застрахователното събитие.

Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по застраховка „Каско“ на 25.11.2025 г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 936, 29 лв., както и че ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.

Безспорно е между страните, че към 21.09.2023 г. гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес 310Д“ с рег. № ***** е била застрахована при ответника.

Безспорно е между страните, че на 22.12.2025 г. ответникът е платил на 2 ищеца сумата 475, 64 лв.

Пред СРС е разпитан свидетелят К. В.о М., който депозира показания, че си спомня да е участвал през м.09.2023 г. в ПТП в гр. Пловдив на ул. „Нестор Абаджиев“ при управление на т.а. „Дачия Докер“, с рег. № ******, служебен автомобил на „СПИДИ“; че са били паркирали на паркинг да товарят стока от фирмата. Заявява, че е бил спрял най-вдясно, автомобилът е гледал към стената, а другият автомобил „Мерцедес“ – най-вляво, напречно на свидетеля, като между тях е имало още един автомобил. Депозира показания, че е тръгнал назад с включени аварийни светлини, но и другият автомобил също е дал назад и го е ударил, като за свидетеля щетите са били в задна лява част – води се панел. Заявява, че са съставили протокол за произшествието, като потвърждава, че това е предявеният му протокол за ПТП, намиращ се на лист 31 от делото. Заявява, че другият водач е отказвал да съставят протокол, но след като са установили, че на паркинга има камери, се е съгласил. Депозира показания, че произшествието е станало в следобеден час, в светлата част на деня.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.411 КЗ:

По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства, заключението на АТЕ и показанията на разпитания свидетел.

Установи се от заключението на АТЕ и показанията на свидетеля М. механизмът на произшествието. Като е предприел маневра за движение на заден ход, без да се увери в безопасното й извършване, водачът на автомобил 3

„Мерцедес 310Д“ с рег. № ***** е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.

Ответникът своевременно е заявил възражение за съпричиняване, което не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства. Не се установява водачът на увредения автомобил да е допринесъл по някакъв начин за настъпване на произшествието.

Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по застраховка „Каско“ на 25.11.2025 г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 936, 29 лв.

С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента.

Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.

Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата 1 019, 34 лв.

Тази сума надвишава изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 936, 29 лв.

Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между 4 платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.

С оглед изложеното в полза на ищеца е налице вземане за сумата от общо 951, 29 лв. (936, 29 лв. изплатено застрахователно обезщетение + 15 лв. ликвидационни разноски).

Безспорно е между страните, че на 22.12.2025 г. ответникът е платил на ищеца сумата 475, 64 лв., поради което е налице неизплатен остатък в размер на сумата 243, 20 евро (475, 65 лв.).

По изложените съображение предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.

По иска по чл.86, л.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забава на длъжника, както че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага.

В случая ищецът е отправил към ответника регресна покана, с която е предоставен 30-дневен срок за плащане, връчена на 09.12.2025 г.

Следователно, срокът е изтекъл на 08.01.2026 г., с оглед на което от следващия ден 09.01.2026 г. ответникът е в забава.

С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода 09.01.2026 г. – 17.04.2026 г. в размер на сумата 6, 79 евро, определен по реда на чл.162 ГПК посредством електронен лихвен калкулатор на НАП (https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html).

До посочения размер искът се явява основателен и следва да се уважи, а над нея до пълния предявен размер от 8, 06 евро и за периода 23.12.2025 г. – 08.01.2026 г. – да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 249, 29 евро разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски за производството, каквито не доказва да е направил.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121265177, на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: