Решение № 18632 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18632 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110108319 по описа за 2024 година

Производство по чл. 250 ГПК, по молба Вх.№ 102645/31.03.2026 г., подадена от името на ответника Е. Д. Г.. Иска се постановеното по делото Решение № 4876/13.03.2026г. да бъде допълнено, като съдът да се произнесете каква част от кое точно от всичките насрещни вземания на ответника, с които е признато прихващането, остава непогасена. Счита, че искането е допустимо и основателно, доколкото с отговора на исковата молба е заявено прихващане с три различни насрещни вземания на ответника към ищеца, както и е посочена изрично последователността на прихващанията - първо да се прихване с 1080,33 лева - дължими от ищеца на ответника по чл.

55, ал.1, предл. 1-во 36Д (неоснователно обогатяване), след това - с 290,46 лева - дължими от ищеца на ответника на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД (имуществени вреди), и накарая - е *** лева - дължими от ищеца на ответника на основание (чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД неимуществени вреди). Счита се, че липсва яснота кои от насрещните вземания се погасяват изцяло чрез прихващането, и кои остават непогасени и в какъв размер. В този случай съдът е длъжен да посочи кое от насрещните вземания на ответника остава непогасено и в какъв размер, тъй като с тълк. решение № 2 от 18.03.2022г. по тълк. дело № 2 от 2020г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че при уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането''. Счита се, че при множество прихванати вземания съдът следва да даде яснота и да посочи с 1 решението кои са вземанията, които се погасяват изцяло и кои са вземанията които не се погасяват изцяло, като съдът се произнесе в съответствие със заявената от ответника последователност на прихващането с множество насрещни вземания. Счита, че съдебното решение следва да бъде допълнено като съдът да посочи размера на вземането на ответника за неимуществени вреди, който се погасява с прихващането. Съгласно мотивите на решението този размер е *** лева, поради което се иска допълване на решението по следния начин: в петитума на решението след текста (думите): ,,по чл. 45, ал. 1 ЗЗД сума в размер на…" и преди текста „*** лева - обезщетение за неимуществени вреди..." , да бъде допълнен текст „*** лева, частично от…“

От страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД е зявено становище, че произнасянето по молбата следва да бъде отложено за след произнасянето на въззивния съд по подадената от ищеца ВЖ.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В мотивите на съдебното решение е посочено, че насрещните вземания са:

На ответника към ищеца: *** лева – главница, претендирана като стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2023 г. до окончателното плащане; *** лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., 43,80 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното плащане и 9,86 лева – мораторна лихва за забава върху задължението за цена за услугата дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 14.08.2023 г., за които суми по ч.гр.д. № 48870/2023 г. по описа на СРС, 58 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На ищеца към ответника: 1 080,33 лева – получена от „Т.С.“ ЕАД по изп.д. № 465/2024 г. по описа на ЧСИ Р.М. „без правно основание“ сума, и поради това неоснователно събрана сума по изп.д. № 465/2024 г. по описа на ЧСИ Р.М., която е преведена на ищеца на дата 18.04.2024 г.; 290,46 лева – обезщетение за имуществени вреди в размер на направените от ответника разноски по изп.д. № 465/2024 г. по описа на ЧСИ Р.М.; 2 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, изразяващи се в гняв, разочарование и чувство на безсилие вследствие на проведеното по почин на ищеца принудително изпълнение.

Към датата на приключване на съдебното дирене 24.09.2025 г., към 2 която дата следва да се счита настоящото произнасяне, в т.ч. действието на сега извършваното съдебно прихващане, задълженията на ответника към ищеца по издадената Заповед по чл. 410 по чгр.д.№ 48870/2023 г. са общо в размер на *** лв. (*** лв. + 559,56 зак.л.), а заедно със съдебните разноски по заповедно и настоящо исково производство, които са в размер на *** лв.

(100 лв. общо юрк.възнаграждение; 226,60 лв. – общо д.т.), дължими от ответника на ищеца са *** лв., които задължения изцяло се явяват погасени с насрещните вземания на ответника към ищеца, които са в размер на общо *** лева.

Със съдебния диспозитив е постановено

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД против Е. Д. Г. искове за установяване по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за топлоснабден имот с абонатен номер …..в общ размер на *** лева, от които *** лева – главница, претендирана като стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2023 г. до окончателното плащане; *** лева– мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., 43,80 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното плащане и 9,86 лева – мораторна лихва за забава върху задължението за цена за услугата дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 14.08.2023 г. - за които задължения по ч.гр.д. № 48870/2023 г. по описа на СРС, 58 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещни вземания на Е. Д. Г.: по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за сумата 1 080,33 лева– получена от „Т.С.“ ЕАД „без правно основание“; по чл. 45, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 290,46 лева – обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатени от Е. Д. Г. разноски по изп.д. № 465/2024 г. по описа на ЧСИ Р.М., причинени от „Т.С.“ ЕАД чрез подаване на молба за образуване на изп.д. № 465/2024 г. по описа на ЧСИ Р.М., въпреки получено преди образуване на изп.д. № 465/2024 г. плащане на задълженията, предмет на изп.д. № 465/2024 г.; по чл. 45, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени на Е. Д. Г. от „Т.С.“ ЕАД чрез образуване и водене на изп.д. № 465/2024 г. по описа на ЧСИ Р.М., въпреки получено преди образуване на изп.д. № 465/2024 г. плащане на задълженията, предмет на изп.д. № 465/2024 г.

По съществото на молбата, съдът намира следното:

Когато заявява възражение за прихващане, ответникът има възможност да заяви насрещните си вземания, като формулира и заяви за разглеждане 3

(респ. произнасяне) насрещните си вземания изцяло или като поиска разглеждане до размера на иска на ищеца. Във втория случай ответникът иска възражението за прихващане да бъде разгледано и уважено за такава част от вземането на ответника, за колкото бъде уважен искът на ищеца.

В настоящия случай ответникът е въвел като предмет на спора своите вземания към ищеца в пълен размер и съдът, след като ги е намерил за основателни, както и че надвишават размера на претендираните от ищеца вземания, е постановил целеният с възражението на ответника за прихващане резултат – отхвърляне на исковете поради погасяване с насрещните вземания на ответника. В съдебния диспозитив надлежно са индивидуализирани вземанията на двете страни, както по размер, така и с факти, от които следват, както и с правна квалификация.

Предмет на делото са предявените от ищеца вземания, а вземанията на ответника се явяват допълнителен предмет на делото само доколкото са предявени като защитно средство и с целен погасителен ефект на главното спорно вземане – вземането на ищеца.

Затова, за разлика от насрещния иск, при заявено от ответника възражение за прихващане, съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив относно това, коя част от вземането на ответника се явява погасена с вземането на ищеца, респ. коя част от заявеното от ответника за прихващане негово вземане остава непогасена, защото вземанията на ответника са предмет на делото единствено и само с оглед евентуалния погасителен ефект спрямо главния спорен предмет – а това е вземането на ищеца.

Не следва друго от нормата на чл. 298 ГПК, която предвижда, че решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за прихващане.

При основателност на възражението за прихващане (т.е. при установено от съда вземане на ответника срещу ищеца), съдебният диспозитив досежно възражението за прихващане е единствено за погасяване на спорното главно вземане. В този случай посочване в диспозитива на това, дали има погасяване чрез прихващане /изцяло или за част/ се следва само за вземането на ищеца. В този случай не се дължи конкретизация на цяло или част от заявеното от ответника с възражение за прихващане, а извод за СПН досежно евентуално останала част от вземането на ответника, която част надхвърля вземането на ищеца, се извежда пряко от индивидуализацията и последователността, в която са посочени насрещните вземания в съдебния диспозитив (както и е сторено в случая).

По същото съображение, тъй като възражението за прихващане НЕ 4 представлява самостоятелна претенция, а единствено способ за защита, то и за разлика от насрещния иск, в хипотеза на пълна дължимост на вземането на ответника към ищеца и пълна дължимост на по-голямо по размер вземане на ответника към ищеца, съдът дължи произнасяне с отхвърляне на иска на ищеца поради изцяло погасяване със заявеното от ответника възражение за прихващане, като съдът не дължи да посочва конкретна част от вземането на ответника, чрез която е уважено възражението за прихващане.

Обстоятелството, че в настоящото производство както вземанията на ищеца, така и вземанията на ответника са няколко на брой, не променя така направения извод, защото в случай в съдебния диспозитив на решението съдът е индивидуализирал всяко от вземанията на двете страни с размер, фактическо основание и правна квалификация.

По повод молбата по чл. 250 ГПК обаче съдът намира, че в съдебния диспозитив е пропуснато да бъде изрично посочено, че погасяването се приема за настъпило в последователността, в която са изброени отделните вземания на ответника, както и е пропуснато да бъде посочено, че възражението за прихващане погасява и следващите се за заповедно и исково производство съдебни разноски на ищеца, както и посочено в мотивите на решението. Тези пропуски представляват допусната от съда очевидна фактическа грешка, която е допустимо да бъде поправена служебно по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от името на ответника Е. Д. Г. молба Вх.№ 102645/31.03.2026 г. - по чл. 250 ГПК, с която се иска в петитума на решението след текста ,,по чл. 45, ал. 1 ЗЗД сума в размер на…" и преди текста „*** лева - обезщетение за неимуществени вреди..." , да бъде допълнен текст „*** лева, частично от…“ – с което да бъде посочен размер на вземането на ответника за неимуществени вреди, който се явява погасен с възражението на ответника за прихващане.

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА

ГРЕШКА в Решение № 4876/13.03.2026г., постановено по гр.д.№ 8319/2024 г. по описа на СРС, 58-ми състав – КАТО

В ЧАСТТА относно вземанията на ищеца „Т.С.“ и СЛЕД „…за които задължения по ч.гр.д. № 48870/2023 г. по описа на СРС, 58 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК“, ДОПЪЛВА: