Решение № 2572 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2572 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100501142 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 44172/19.12.2024 г., подадена от длъжника “Топлофикация София“ ЕАД по изп. дело № 1442/2024 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ срещу разпореждане, съдържащо се в съобщение изх. № 36632/02.12.2024 г., с което ЧСИ е отказал да намали разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до сумата от 300 лв. с вкл. ДДС, а таксата по т. 26 от Тарифата е намалил само до размера 108 лв. с вкл.

ДДС, но не и повече.

В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя възнаграждение по чл.

10, т. 1 и т. 2 НМРАВ за образуване на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на общо 360 лв. с вкл.

ДДС е прекомерно. Излага, че единственото извършено действие от взискателя чрез процесуалния му представител е подаване на молбата за образуване на ИД, а задължението е заплатено в срока за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК. Поради това предприемането на действия по изпълнението не е било необходимо и съответно адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ не се следвало на взискателя.

Излага, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Относно таксата по т. 26 от Тарифата излага, че е в завишен размер и неправилно ЧСИ я е начислил върху вземанията по ИЛ вкл. с прибавени разноски по изпълнението. Моли таксата по т. 26 от Тарифата да бъде намалена под размера от 108 лв. с вкл. ДДС.

По делото е постъпило писмено възражение от взискателя А.А., представлявана от адв. Г. В. от Адвокатско дружество “М.“. Излага, че с молбата за образуване на ИД е поискано извършването на изпълнително действие – налагане на запор. Длъжникът е 1 поискал намаляване на разноските, което е сторено от ЧСИ. Минималният хонорар по чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ е в размер на 400 лв., а се претендират 360 лв. с вкл. ДДС общо, намалени до 300 лв. с вкл. ДДС /или 250 лв. без ДДС/ общо. Адвокатско дружество “М.“, което представлява взискателя по ИД по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА поради приятелските отношения между взискател и Адвокатското дружество/адв. В., било регистрирано по ДДС. Прилага практика на ВКС, според която било допустимо в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА да се предостави правна помощ и съдействие от адвокатско дружество.

В мотивите, с които ЧСИ С.П. е изпратил въззивната жалба на съда, се обосновава становище за нейната неоснователност. Поддържа, че на 21.11.2024 г. на длъжника е връчена ПДИ. Разноски в размер на 300 лв. с вкл. ДДС адвокатско възражение за образуване и водене на ИД не са прекомерни. Относно таксата по т. 26 от Тарифата сочи, че законодателят е изключил от основата, върху която се определя, единствено авансовите такси, но не и другите разноски. Също така с разпореждане, съдържащо се в съобщение изх. № 36632/02.12.2024 г. таксата по т. 26 от Тарифата е намалена до размера от 108 лв. с вкл. ДДС.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

Изпълнително дело № 1442/2024 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя А.А. с длъжник “Топлофикация София“ ЕАД на дата 19.11.2024 г. Към молбата е приложен Изпълнителен лист от 30.10.2024 г., издаден по гр.д. № 67 376/2023 г. по описа на СРС. ИЛ е издаден за сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение по безплатна правна помощ по гр.д., предоставена от взискателя, който е адвокат. Така дългът е в размер на 600 лв. без лихви.

С молбата за образуване на ИД на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ; поискано е налагането на запор на банкова сметка.

Претендира се по ИД адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА – оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от АД “М.“ на взискателя поради това, че дружеството чрез адвокат е в приятелски отношения с взискателя.

Представен е двустранно подписан договор, както и декларация от взискателя, че е в приятелски отношения с дружеството чрез адв. В..

Изп. дело е образувано за изпълнение на парично вземане. В рамките на така образуваното изпълнителното дело са осъществени следните действия. На длъжника е връчена ПДИ изх. № 35723/20.11.2024 г. на 21.11.2024 г.

Според посоченото в ПДИ общият размер на дълга по ИД е 1 134,20 лв., включващ 600 лв. главница по ИЛ, 360 лв. разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в полза на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗА и 174,20 лв. – общо такси и разноски по Тарифата в полза на ЧСИ.

Така видно от ПДИ ЧСИ е определил на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА като дължимо адвокатско възнаграждение за адвоката на взискателя по безплатна правна помощ в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.

Според мотивите на ЧСИ от сумата от 174,20 лв. сумата от 115,20 лв. с вкл. ДДС е представлявала такса по т. 26 от Тарифата /преди намаляването с разпореждане, съдържащо се в съобщение изх. № 36632/02.12.2024 г./. Следователно размерът на другите разноски по ИД е в размер на 59 лв. с вкл. ДДС.

2

Според мотивите пропорционалната такса е изчислена по т. 26, б. “б“ от Тарифата върху сума, формирана от главницата по ИЛ от 600 лв. и от адвокатското възнаграждение за адвоката взискателя. Чисто аритметично таксата по т. 26 от Тарифата е определена след намаляването по следния начин от ЧСИ: 600 лв. по ИЛ плюс 300 лв. адвокатско възнаграждение правят основа за изчисление на таксата от 900 лв.; таксата по т. 26 е в размер на 90 лв., което се равнява на 10 лв. плюс 0,1 от 800 лв; 90 лв с начислен ДДС се равняват на 108 лв. с вкл. ДДС, в какъвто размер според ЧСИ е таксата по т. 26, б. “б“ от Тарифата.

Длъжникът е получил ПДИ на 21.11.2024 г. и е заплатил дълга в срока за доброволно изпълнение според отбелязването на гърба на ИЛ.

С възражение от 26.11.2024 г., входирано на 28.11.2024 при ЧСИ, длъжникът е поискал намаляване на разноските.

С разпореждане, съдържащо се в съобщение изх. № 36632/02.12.2024 г., ЧСИ е намалил разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя от 360 лв. с вкл. ДДС на 300 лв. с вкл. ДДС. Или това прави определено адвокатско възнаграждение от 250 лв. без ДДС. Таксата по т. 26 от Тарифата по ИД е намалена от първоначално определения размер от 115,20 лв. с вкл. ДДС на 108 лв. с вкл. ДДС Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна – длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 8 ГПК /срещу разноските/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е размерът на определените разноски по изпълнението. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая в тежест на длъжника са разноските за адвокатско възнаграждение и за пропорционална такса по т. 26 от Тарифата. Тези разноски се дължат от длъжника, който е станал повод за образуване на изпълнителния процес. Не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника.

Плащането е осъществено в срока по чл. 428 ГПК доброволно по сметка на ЧСИ или длъжникът е станал повод за образуване на делото и дължи разноски.

Изпълнителни способи като запори и възбрани обаче не са прилагани.

Претендира се заплащането на възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ вр. чл. 38, ал. 2 ЗА за образуване на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. ЧСИ с ПДИ е определил, че то е в размер на общо 360 лв. с вкл. ДДС, а след намаляването по размер – от 300 лв. с вкл. ДДС.

На първо място, видно от договора за правна помощ и съдействие е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ по ИД на взискателя не от адвокат, а от Адвокатско дружество. Според посоченото в декларацията от взискателя са налице 3 предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

Според Определение 676/15.11.2017 г. по .т.д. № 1664/2017 г. по описа на ВКС законът предоставя възможност на лице да сключи договор за оказване на безплатна правна помощ с дружество, което на свой ред да упълномощи адвокат. В този случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, а отношенията между последното и адвоката са без значение за присъждане на разноските по делото.

Поради това съдът приема, че длъжникът “Топлофикация София“ ЕАД дължи на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на АД “М.“ - представител на взискателя чрез адв. В., адвокатско възнаграждение по чл. 10 НМРАВ.

На второ място, настоящият съдебен състав намира, че върху определяното от органа /в случая ЧСИ/ възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, платимо от осъдената страна, не следва да бъде определян и присъден данък върху добавената стойност. Това е така, тъй като определеното и присъдено с влязъл в сила акт адвокатско възнаграждение не представлява доход от възмездна облагаема доставка на услуги по смисъла на чл. 8 - чл. 12 ЗДДС, нито може да бъде приравнено на данъчно събитие, изискващо самостоятелно данъчно облагане по този закон. На основание чл. 113 ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите когато доставката се документира с протокол по чл. 117 ЗДДС. Посочената разпоредба е приложима и за лицата, упражняващи свободна професия „адвокат“, като същите са длъжни да издават фактура или друг документ, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.1 от ЗСч, за предоставените от тях услуги. Като получател на услугата в отчетния документ следва да бъде посочено лицето - клиент, на което се оказва правна помощ. В случая, при който на адвоката се присъжда възнаграждение за предоставянето на безплатни правни услуги на лице по чл. 38 ЗА, то същото се определя от съда /или в случая ЧСИ/, а не представлява сума, договорена между двете страни - доставчик и получател на услугите. Постановяването на съдебен акт/акт на ЧСИ, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено с акта, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото с акта правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът/ в случая ЧСИ/ не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея за възнаграждението, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.

3атова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона.

Разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, не води до друг извод, доколкото същата е приложима в случаите, когато от клиента е заплатено адвокатско възнаграждение на адвоката, предоставил платена /а не безплатна/ адвокатска услуга, която услуга попада в приложното поле на ЗДДС, в който случай цената с включен ДДС е заплатена от страната и сторените по делото разноски, дължими от насрещната страна, обхващат пълния размер на възнаграждението с 4 включен ДДС. Касае се за предоставена адвокатска услуга, представляваща облагаема „доставка“ по смисъла на ЗДДС, и размерът на адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС. В този смисъл е Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о.