Решение № 14 от 09.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Анелия Щерева

Калина В. Станчева при участието на секретаря ДИМИТРИНА ИВ. СЮЛЕЙМАН като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100603218 по описа за 2022 година Производството пред Софийски Градски съд е образувано по въззивна жалба от А. П., чрез адв.Р. К. - КАК против присъда от 19.04.2022 г. на Софийски районен съд 7-ми състав, постановена по НЧХД №9705/21 г., с която е признал подсъдимия А. М., грузински гражданин, с ЕГН **********, притежаващ разрешение за пребиваване в Република България №****, за невиновен в това, че на 28.04.2021 г. в гр.София, в подадена от негово име искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. №24359/21 г. по описа на СРС, 117 с-в, в т.1.14 от исковата молба е разгласил неверни позорни обстоятелства за А. Г. П., че страда от биполярно разстройство на личността със следния текст: „Представяме на вниманието на съда и молим да вземете предвид издаденото от 04.02.2019 г. медицинско направление, което да послужи пред съдебните власти, издадено от д-р Р.Д., психиатър, според който ответницата страда от биполярно разстройство на личността – Приложение №9 към отговора на исковата молба“, като го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.147 ал.1 от НК.

Със същата присъда на основание чл.190 ал.1 от НПК, частната тъжителка А. П. е осъдена да заплати на подсъдимия А. М. направените от него разноски 1 за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.

В жалбата подадена от П., чрез адв.К. се претендира, че присъдата е незаконосъобразна, несъобразена със събраните доказателства, постановена при едностранчивото им тълкуване и неправилно възприета фактическа обстановка. Към иницииращата настоящото въззивно производство жалба е подадено допълнение с подробно доразвити доводи. По изложените съображения се прави искане да бъде отменена атакуваната присъда, като А.

М. бъде признат за виновен в извършване на обективирано в частната тъжба престъпление по чл.147 ал.1 от НК и се постанови осъдителна такава.

В съдебно заседание пред Софийски градски съд горните доводи се поддържат и акцентират от адв.Р. К. КАК. Защитата на частния тъжител П. счита, че подсъдимия с действията си е осъществил състава по чл.147 ал.1 от НК – клевета, чрез разгласяване на позорно обстоятелство за П., станало достояние на трети лица.

Подсъдимият А. М. се явява лично и с адв.К. К., които оспорват жалбата и молят първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Считат, че правилно СРС е приел, че липсва съставомерно изпълнително деяние под формата на разгласяване от подсъдимия. В тази връзка защитата отбелязва, че никъде подзащитния й не прави изрично изявление, че частната тъжителка страда от биполярно разстройство, а се позовава на документ, който е издаден от психиатър, именно за нуждите на съдебните власти.

Софийски Градски съд, в настоящия състав, като анализира доводите наведени в жалбата и направените такива в съдебно заседание и след цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимиран правен субект в законоустановения срок, и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, при следните съображенията:

Пред Софийски Районен съд е образувано НЧХД № 9705/21 год. по частна тъжба на А. П. против А. М., за престъпление по чл.147 ал.1 НК. От фактическа страна първостепенния съд е приел, че подс. А. М. и ч. т. А. П. били съпрузи, със сключен граждански брак на 05.12.1998 г., през който имали две деца - дъщеря Н. и син - св. С. М.. По време на съвместното им съжителство ч. т. П. започнала да злоупотребява с алкохол и да предизвиква 2 конфликтни ситуации с членовете на семейството си, включително физическа агресия спрямо дъщеря си, за което съобщава св. С. М.. Бракът между ч. т. П. и подс. М. бил прекратен с решение № 73561/16.04.2020 г. по гр. д. № 68672/19 г. по описа на СРС, влязло в сила на 05.06.2020 г.

Още преди прекратяването на брака взаимоотношения между съпрузите били дотолкова обтегнати, че ч. т. П. завела гражданско дело пред СРС по Закона за защита от домашно насилие - гр. д. № 69087/18 г. по описа на СРС, 149 състав. По това дело била издадена Заповед за незабавна защита срещу подс. М. от 30.10.2018 г. С Решение № 105701 от 02.05.2019 г. СРС, 149 състав оставил без уважение молбата на ч. т. П. за издаване на заповед за съдебна защита срещу подс. М..

Решението на СРС било обжалвано от ч. т. П., в резултат на което било образувано вззивно производство - гр. д. № 8835/19 г. по описа на СГС. В отговор по въззивната жалба адв. К., представляваща подс. М., представила от името на ответника медицинско направление от 04.02.2019 г., издадено от д-р Р.Д., психиатър (същият починал през 2020 г. преди входиране на процесната частна тъжба в СРС, НО). В медицинското направление било записано, че А. Г. П., на 45 г., страдала от „Bipolar Affective Disorder, Type I“, като в направлението било записано същото да послужи пред „Съдебните власти“. В съдебно заседание от 15.06.2020 г., на което за ответника се явила адв. К., но не и подс. М., СГС не приел като доказателство така приложеното медицинско направление от 04.02.2019 г. като преклудирано. За сметка на това въззивната инстанция приела като писмено доказателство представено от ищеца Удостоверение от 19.07.2019 г., издадено от д-р Р.Д., психиатър, издадено на г-жа А. П. в уверение на това, че медицинското направление, издадено от него на 04.02.2019 г. било с невярно съдържание и следвало да се счита за невалидно. С Решение от 07.07.2020 г. СГС оставил в сила Решение № 105701 от 02.05.2019 г. на СРС, 149 състав, по гр. д. № 69087/18 г. по описа на съда. В мотивите си въззивният съд не коментира нито медицинско направление от 04.02.2019 г., нито удостоверението от 19.07.2019 г., и двете издадени от покойния д-р Р.Д..

На 28.04.2021 г. подс. А. М. входирал в СРС, ГО, искова молба срещу ч. т. А. П. с правно основание по чл. 21, ал. 4, т. 1 и чл. 29, ал. 3 от СК. В исковата молба в т. 1.14 бил налице следния текст: „Представяме на 3 вниманието на съда и молим да вземете предвид издаденото от 04.02.2019 год. медицинско направление, което да послужи пред съдебните власти, издадено от д-р Р.Д., психиатър, според който Ответницата страда от биполярно разстройство на личността - Приложение № 9 към отговора на исковата молба“. Като приложение към исковата молба се представяло заверено копие от горепосоченото медицинско направление от 04.02.2019 г., издадено от д-р Р.Д., психиатър. Исковата молба била получена от ч. т. П. на 31.05.2021 г. и по нея било образувано гр. д. № 24359/21 г. по описа на СРС, 117 с-в.

И при въззивния прочит на делото изложената фактическа обстановка се споделя изцяло от контролната инстанция. За да стигне до тези факти първия съд е съобразил събраните по делото доказателства, а именно:

Гласни доказателства - показанията на свидетелите С. М., Е.М., В.Д., както и от обясненията на подс. А. М.. Приложените и приобщени на съдебното следствие писмени доказателства, както следва: заверено копие от искова молба от подс. М. по гр. д. № 24359/21 г. по описа на СРС, 117 с-в; заверено копие от съобщение за връчване на исковата молба от 31.05.2021 г.; заверено копие от медицинско направление от 04.02.2019 г., издадено от д-р Р.Д., психиатър; заверено копие от Удостоверение от 19.07.2019 г., издадено от д-р Р.Д.; представени за послужване гр. д. № 69087/18 г. по описа на СРС, 149 състав, както и въззивно гр. д. № 8835/19 г. по описа на СГС и справка за съдимост на поде. А. М.. Посочените писмени доказателства кореспондират на кредитираните гласни такива и също допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и възприета от въззивната инстанция като правилна, се подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Първостепенният съд, в съответствие с изискванията на закона, детайлно е анализирал свидетелските показания и писмени доказателства от решаващо значение за установяване на фактите от обективната действителност, свързани с предмета на доказване.

На такъв анализ са подложени показанията на св. С. М., син на подсъдимия и ч. т., който е заявил, че не живее с майка си в едно домакинство от 2018 г., следствие на упражнена физическа и вербална агресия към съпруга си и дъщеря си. Същата посещавала д-р Р.Д., психиатър, и приемала лекарство, 4 предписано от него. От медикамента станала по- спокойна, но после спряла да го приема, тъй като не бил съвместим с употребата на алкохол. Отново станала агресивна и конфликтна. През 2019 г. св. С. М. лично посетил д-р Р.Д. и му разказал за състоянието на майка му, като докторът споделил мнение, че би могло да се касае за биполярно разстройство. Д-р Р.Д. лично дал на свидетеля горепосоченото медицинско направление от 04.02.2019 г., за да послужи за експертиза. Направлението било написано без св. М. да е поискал това, като докторът споделил, че ч. т. вече била идвала при него. Св.

С. М. предал медицинското направление на адв. К. за нуждите на водените между родителите му граждански дела.

При анализа на гласните доказателствени източници обосновано от показанията на св. Е.М. РС е установил, запознанството му с подсъдимия и ч. т. през 2016 г. по повод откриването на магазин за вино. Същият бил в приятелски отношения и с двамата. Св. М. лично препоръчал д-р Р.Д., като негов познат и като един от най-добрите специалисти в София според него, за лечение на ч. т. П.. Заявил също, че последната веднъж му споделяла, че имала нужда от психиатър. В последствие разбрал, че действително била минала курс на лечение при посочения доктор.

За състоянието на частната тъжителка правилно са отчетени и показанията св. В.Д., адвокат от кантората, защищаваща интересите на същата по гражданските дела с подсъдимия. Пред нея ч. т. П. е споделила, че се почувствала зле след като разбрала за изготвеното от д-р Р.Д. медицинско направление. Последната разказала на св. Д., че лично ходила при д-р Д. и поискала обяснение за направлението като даже направила запис на разговора им с телефон. Ч. т. П. обяснила на св. Д., че д-р Д. й бил казал, че при него дошли двама мъже, представили се за роднини на ч. т., и поискали направлението. Д-р Д. го издал, защото се бил „объркал“, имал предвид друга пациентка. При срещата им докторът издал на ч. т. горепосоченото Удостоверение от 19.07.2019 г.

Първостепенния съд обосновано и последователно е анализирал събраните доказателства, като е отчел при кредитиране показанията на посочените свидетели, че са изчерпателни, убедителни и вътрешно непротиворечиви, както и че изложеното от тях се явява неопровергано от други гласни или писмени доказателства. В тази връзка районният съд ги е 5 кредитирал с доверие изцяло. Отчитайки двуяката функция на обясненията на подсъдимия – доказателствено средство и защитна версия, първия съд е кредитирал и дадените обяснения от подсъдимия, които се подкрепят от показанията на св. С. М..

Наред с тях правилно състава на софийски районен съд е отбелязал, че обсъдените писмени доказателства кореспондират изцяло с кредитираните гласни такива и също допринасят за установяване на изложената фактическа обстановка.

Ето защо липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към същия са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Тук е мястото да се отбележи, че първостепенният съд правилно е възприел и родствените връзки между свидетелите и страните в производството, което е довело до внимателен анализ на гласните доказателствени средства, както и съпоставянето им с останалите събрани доказателства, така че съдът да формира изводи кои от тях следва да бъдат кредитирани и съответно в каква степен.