Определение № 15625 от 24.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15625 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20261110111075 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с подадена от „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД срещу К. Б. Т. искова молба, с която са предявени по реда на чл.422 ГПК установителни искове за сумата от 677,23 евро, представляваща застрахователни премии, данъци и глоби, дължими на основание чл.16 и чл.40 от Договора за лизинг №2SOU_112019/27.08.2019г., а при условията на евентуалност дължима сума за платени от ищеца задължения за застрахователни премии, данъци и глоби на основание чл.347 ТЗ вр. чл.236, ал.2 ЗЗД вр. чл.232 ЗЗД, както и за сумата от 8 625,52 евро, представляваща неустойка по чл.68 от Договора, а при условията на евентуалност- обезщетение за неправомерно ползване на лизинговата вещ за периода от 16.02.2023г. до 16.02.2026г.

Съгласно чл.113 ГПК /изм. с ДВ бр. 65 от 2018г., в сила от 7.08.2018г./, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като по аргумент от чл.119, ал.3 ГПК съдът следи служебно за местната подсъдност на делото до приключване на първото открито заседание по делото. Посочената разпоредба не разграничава специалната подсъдност според вида на исковете на и срещу потребителя, като потребителското качество следва от вида на сделката, предмет на производството по делото /така Определение №160 от 30.03.2017г. на ВКС по ч. гр. д.

№1101/2017г., IV г. о., ГК, Определение №626 от 20.11.2018г. на ВКС по ч. т. д.

№2559/2018г., II т. о., ТК/. В конкретния случай според наведените в исковата молба твърдения ищецът е търговец, който по занятие предоставя ползването на автомобили чрез сключване на договори за лизинг. В същото време от изложените факти не се установява сключеният между страните

Договора за лизинг

№2SOU_112019/27.08.2019г. да касае извършвана от лизингополучателя стопанска дейност, поради което съдът намира, че последният притежава качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.77 от договора всички спорове във връзка с изпълнението на задълженията по договора следва да бъдат отнасяни за разрешаване пред компетентни съд в град София. Доколкото обаче тази клауза е уговорена преди възникване на спора, то на основание чл.117, ал.3 ГПК не поражда действие, поради което и на основание чл.113 ГПК компетентен е съдът по настоящия адрес на потребителя.

Видно от служебно изготвената по делото справка от Национална база данни „Население“, постоянният и настоящ адрес на ответницата е в *****. Поради тези 1 съображения съдът намира, че компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд– гр. Перник. Производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено на местнокомпетентния съд.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №11075/2026г. по описа на СРС, ГО, 25-ти състав, поради неподсъдност на делото.

ИЗПРАЩА делото на местнокомпетентния Районен съд – гр. Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати незабавно на РСгр. Перник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2